Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 08.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 40/2026
Вид
Решение № 59
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20264001000040 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С Решение № 13/04.02.2026 г. по т. д. № 2/2026 г. Русенският окръжен съд потвърдил Отказ №20251217134355/19.12.2025 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията по заявление вх. № 20251217134355, за вписване на промени по партидата на „Нимцо Тренажор“ ЕООД, ЕИК 207480340.

Жалба против решението е подадена от молителя „Нимцо Тренажор“ ЕООД чрез управителя Д. Р.. Счита го за незаконосъобразно и необосновано, и моли съда да го отмени, вместо което да отмени отказа на длъжностното лице и да даде задължителни указания на АВ – ТРРЮЛНЦ да извърши вписване на заявените обстоятелства. Наблюдаването, систематизирането и анализирането на практиката на съдилищата не е нормативно запретено, и се практикува ежедневно от юристите – адвокати, съдии, прокурори, юрисконсулти и пр. Правно позволено е физическо или юридическо лице са проявява подчертан интерес от работата и резултатите от работата на конкретни български съдии. „Нимцо Тренажор“ ЕООД е проектно дружество, учредено с фокус върху развитието на правоприлагането и съдебната практика, и има намерение да участва съвместно с програмисти в разработването на специализиран софтуер, базиран на изкуствен интелект за издирване, 1 систематизиране и анализ на актове, постановени от български съдилища. Този процес е улеснен от свободния достъп до съдебните актове чрез ЕПЕП.

Управителят на дружеството – в качеството си на адвокат, извършва тези дейности и нерядко ги е споделял основно със свои колеги. Тази дългогодишна дейност се формализира и комерсиализира чрез дружеството и е логично да бъде отразена в предмета му на дейност. Този казус е част от мащабен проект, насочен към 1/ тестване чрез провокация на слабостите в нормативната уредба и в съдебната практика, в т. ч. и в практиката на АВ – ТРРЮЛНЦ и 2/ създаване и събиране на данни и материали за разработвана концепция за „Правораздавателната сила на фактическото“ (изследване на т. н. метаюридически съображения и мотиви в практиката на правораздавателните и изпълнителните/административните органи).

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Заявителят „Нимцо Тренажор“ ЕООД е вписан в търговския регистър на 07.08.2023 г. с предмет на дейност: консултантска дейност, придобиване на дялово участие в търговски дружества, покупко-продажба на недвижими имоти, както и извършване на всякаква друга търговска дейност, незабранена от закона, а за дейностите, изискващи лиценз, след получаване на лиценз от компетентните органи. Едноличен собственик на капитала е Д. И. Р..

Със заявление А4 вх. № 20251217134355/17.12.2025 г. , подадено от едноличния собственик на капитала, е заявено за вписване по партидата на дружеството в търговския регистър допълване на предмета на дейност с „наблюдаване, систематизиране и анализиране на съдебната практика на М. Й. Й., съдия в Русенския районен съд и на Й. М. Д., съдия в Русенския окръжен съд“.

С Отказ №20251217134355/19.12.2025 г. Длъжностното лице по регистрацията при АВ е отказало вписване на заявените промени в обстоятелствата по регистрацията на търговеца, тъй като заявените дейности нямат характер на търговски сделки – не принадлежат към кръга на абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ и не могат да се приемат за търговски сделки по силата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ само заради това, че се извършват от търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Отказът е бил обжалван и потвърден от Окръжен съд – Русе с идентични мотиви.

Жалбата против решението е подадена в срока по чл. 25, ал. 4 от 2

ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирано лице, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Заявителят е търговско дружество, което по дефиницията на чл. 63, ал. 1 от ТЗ е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Поради правноорганизационната си форма то е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, който извършва търговска дейност – вид стопанска дейност, която обхваща стоково-паричните отношения в обществото. Юридическата форма на тези отношения са сделките - търговските сделки, когато те обслужват търговския оборот. В теорията се приема, че търговската дейност е насочена към извличане на печалба, манифестирана и открита, разрешена и позволена. Тя трябва да се извършва по занятие, да обхваща дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ или предметът и обхватът й да изискват да се води по търговски начин в рамките на търговското предприятие.

Заявените за вписване допълнителни дейности като част от предмета на дейност на дружеството, а именно: „наблюдаване, систематизиране и анализиране на съдебната практика на М. Й. Й., съдия в Русенския районен съд и на Й. М. Д., съдия в Русенския окръжен съд“, не представляват търговска дейност в посочения по-горе смисъл, тъй като по същността си дейността по наблюдение, систематизиране и анализиране, не предполага извършването й с цел търговска печалба. Подобна дейност не може да бъде свързана с развиваната от дружеството търговска дейност съгласно вписания предмет на търговска дейност (консултантска дейност, придобиване на дялово участие в търговски дружества, покупко-продажба на недвижими имоти и пр.). Не може да се приеме, че тази дейност е във връзка с мащабни проекти и операции на дружеството, с „фокуса“ на дружеството върху развитието на правоприлагането и съдебната практика, с намеренията за участието му в разработването на специализиран софтуер за издирване, систематизиране и анализ на актове, постановени от български съдилища – според твърденията в жалбата, доколкото подобна търговска дейност не е вписана в предмета на дейност и няма данни за конкретното й съдържание и форма, целяща извличане на печалба. Още повече, че така описаните от жалбоподателя намерения и проекти не кореспондират със заявените за вписване допълнителни дейности по систематизиране и анализ на актовете на двама конкретни съдии. Систематизирането и анализа на съдебната практика на съдилищата по различни материалноправни и процесуални въпроси безспорно е необходимо в професионалните среди, и се извършва от практикуващите юристи в работата им и с научна цел, критично и най-вече добросъвестно.

3

С оглед на изложеното, обжалваното решение, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията към АВ да впише промяна в обстоятелствата по регистрацията на „Нимцо Тренажор“ ЕООД – допълнение в предмета на дейност на дружеството, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/04.02.2026 г. на Окръжен съд – Русе по т. д.

№ 2/2026 г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ – Търговски регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4