Решение № 5146 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5146 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100506420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 06.03.2024г. по гр.д. № 21616 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 31-ви състав “Универсиада“ЕАД, ЕИК 131116737 е осъдено да заплати на С. С. В., ЕГН ********** на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1306,80лв., ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца автомобил „Фолксваген Голф“ , рег. № **** в резултат на падане на дърво върху автомобила на 01.04.2022г. в гр. София, на паркинга на зала „Универсиада“ откъм ул. „Александър Жендов“; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 862,43лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 110504/03.04.2024г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 25.03.2024г. от ответника “Универсиада“ЕАД, ЕИК 131116737 в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението било частично недопустимо, отделно било неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Районният съд не бил 1 посочил размер на лихва от 01.04.2022г. до подаване на исковата молба, нито самата дата на подаване на исковата молба, претенцията предхождала подаването на исковата молба и следвало да се посочи размер, пропуск да се стори същото водело до недопустимост на решението в тази част. Районният съд не обсъдил нито един от доводите на ответника по писмената защита, приетото за установено по делото не съответствало на събраните доказателства. Не бил приет по делото акт за собственост на въззивника за процесиня имот-нито за залата, нито за паркинга, нито за поземления имот, сочещ че към 01.04.2022г. този имот бил собствен на въззивника. Правото на собственост върху сградата не предполагало собственост и върху поземления имот, в който тя е построена. Така не било установено че имал задължение да поддържа дървесно храстовата растителност в имота, съответно да носи отговорност пред трети лица от неизпълнение на това задължение. Не се твърдяло друго основание да има такова задължение. Неправилно било прието от районния съд , че процесното дърво не било добре поддържано от работници на въззивника. Не било установено , че е сключил договори с лица, част от задълженията по които а са свързани с поддържане на дървесно храстовата растителност и по специално - процесното дърво. Не било установено, че процесните вреди са настъпили по начина , време и на мястото, сочени от ищеца. Писмото от СДПБЗН сочело адрес на бул. „Шипченски проход“ № 2, а не на ул. „Александър Жендов“ Самото удостоверение не установявало, че представител на издателя му е посетил адреса и е видял паднало дърво върху автомобила на ищеца, то само удостоверявало, че е подаден сигнал с конкретно посочено съдържание в него. Неправилно било прието че са претърпени сочените от ищеца вреди и размерът им е в размер на процесната сума. Фактурата не можела да установи тези обстоятелства.

Показанията на св. В. били общи, този свидетел не бил очевидец на падането на дървото, което по разкази на охраната паднало на 31.03.2022г. Не бил собственик на имота, не разполагал с документите, описани в нотариалния акт 116/2022г.. Не оспорвал този нотариален акт, но документите по съставянето му били предадени на нотариуса и не били останали при него. Този нотариален акт не доказвал собствеността върху паркинга. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец С. С. В., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в частта, в която иск е уважен е правилно. Въззивникът не 2 бил подал отговор на исковата молба в срок, в последствие оспорил бланкетно исковата молба, поискал събирането на гасни доказателства, от които искане след това се отказал. . Ищецът провел последователно и пълно доказване на всички релевантни за иска му факти, възраженията по въззивната жалба били преклудирани. Дори да се приемело обратното без значение по делото било дали входът на паркинга е откъм ул. „Александър Жендов“ или от бул.

„Шипченски проход“. Нямало оспорване на приетите по делото доказателства, направено било такова само по отношение на авто-техническата експертиза, но то било бланкетно. Приетият нотариален акт, решение по фирмено дело , поведението на въззивника по задължението му по чл. 190 от ГПК , което следвало да се цени по реда на чл. 161 от ГПК, установявали собствеността на въззивника върху паркинга, поискал е от съда да задължи въззивника да представи по делото описаните в този нотариален акт документи.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 114430/26.04.2023г. на С. С. В., ЕГН ********** срещу “Универсиада“ЕАД, ЕИК 131116737 , с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1306,80лв., ведно със законната лихва от 01.04.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи повреди по собствения му автомобил „Фолксваген Голф“, рег.

№ ****, нанесени на 01.04.2022г. в гр. София на собствения на ответника паркинг на зала „Универсиада“ в гр. София в следствие на паднало върху автомобила дърво. Навел е твърдения, че на 30.03.2022г. паркирал автомобила си на паркинга притежаван от ответника, защото тогава бил част от баскетболен клуб „Левски“, който на същата дата е пътувал от София към Република Косово , за да участва в мач с отбор „Сигал Прищина“ на 31.03.2022г. Там имало дърво, непосредствено до сградата на залата в рамките на паркинга от страната на ул. „Александър Жендов“. В следствие на падане на дървото върху автомобила, което установил на 01.04.2022г., по него били нанесени вреди по таван, преден капак, предна дясна врата, преден десен калник, преден ляв калник, челно стъкло, за отстраняването на тези вреди платил 1306,80лв. Ответникът като собственик на паркинга бил длъжен да 3 поддържа дърветата , намиращи се на негова територия, не изпълнил това задължение, поискал на 03.08.2022г. от ответника да му заплати обезщетение за вредите, но това не било направено. Претендирал е разноски.

Ответникът “Универсиада“ЕАД, ЕИК 131116737 в предоставения срок за отговор не е изразил становище по исковете. В първото проведено съдебно заседание е заявил че оспорва исковете и наведените с исковата молба факти, в периода от 30.03.2022г. до 01.04.2022г. залата била в ремонт и затворена, на паркинга било поставено съобщение за същото, с което ги уведомявали паркиращите за възможни рискове свързани с това. С писмените бележки и направило възражения, които са посочени и във въззивната жалба.

По делото е прието Решение № 12/02.05.2006г. по ф.д. № 7126/2003г. по описа на СГС, извлечение от Търговския регистър, съгласно които е вписана промяна на наименованието на „Спорт Хотелс Олимпика България“ АД на „Универсиада“АД, адрес на управление на същата към момента е бул.

Шипченски проход“ №2 в гр. София.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 116, том І, рег. № 2687, дело № 108/2022г. по описа на нотариус В.Г., рег. № 340 на НотК., с който „Универсиада“ЕАД е признато за собственик по документи на поземлен имот с идентификатор *** в гр. София с площ от 21866 кв.м. заедно с построените в него сгради с идентификатор ***; с идентификатор ***; с идентификатор ***; с идентификатор

***; с административен адрес: гр. София, бул. Шипченски проход“ , район Слатина, първата сграда е на адрес бул. Шипченски проход“ № 2 . В акта са описани документи, които са представени от молителя, удостоверяващи правото му на собственост: скици на имотите и сградите, договор за покупка на държавна земя от 25.07.2005г., удостоверение за деактуване от 11.10.2005г., устав на дружеството.

С разпореждане от 03.12.2024г. въззивникът е задължен да представи по делото описаните в нотариалния акт документи, но с молба от 23.12.2024г. въззивникът е посочил, че документите били предоставени в оригинал на нотариуса и не разполага с преписи от същите.

Приета е неоспорено от страните извлечение от кадастрална карта в графичен вид за имот с идентификатор *** в гр. София, съгласно която в този имот се намира спортна зала Универсиада, разположена в 4 централната му част, като поземленият имот граничи от североизток с улица, а от югоизток – с имот ***, който от югоизток граничи с улица.

Прието е свидетелство за регистрация –част І, съгласно което С. С. В. е собственик на лек автомобил „ Фолксваген Голф, рег. № ****.

Прието е удостоверение от 06.07.2022г. издадено от Главна Дирекция“ Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, съгласно което на 01.04.2022г. е получено съобщение за техническа помощ, при което екип е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил „ Фолксваген Голф, рег. № **** на адрес: гр. София, бул. „Шипченски проход“ №2.

Приети са неоспорени снимки, на които се вижда голямо дърво с клони, което паднало върху предния капак и стъкло на автомобил с рег. № **** и върху таван и предна част на автомобил с рег. № ****, които автомобили са паркирани на празно място в двор, непосредствено до многоетажна сграда в този двор, в този двор има и много други паркирани автомобили . На снимките се вижда ствол на дърво, клоните му, както и дънера, като то е изцяло по протежението на сградата.

Приета е проформа фактура № 3651/07.04.2022г. издадена от Автосервиз Рафаилов“ЕООД на ищеца за сумата от 1306,80лв. за ремонт на вреди по автомобил по таван, преден капак, предна дясна врата, преден десен калник, преден ляв калник, челно стъкло.

Разпитан по делото св. А.В. е заявил, че с ищеца били съотборници, знаел за случая, защото и неговия автомобил тогава бил увреден от падналото дърво.

Тогава били на състезание в чужбина, оставили автомобилите там за няколко дни, с автобус от София пътували за състезанието. Когато се върнали установили, че дърво е паднало върху четири автомобила- тази на свидетеля, тази на ищеца, тази на масажиста и на друг играч. Най-тежко пострадали автомобилите на свидетеля, на ищеца и на масажиста. Върху колата на ищеца дървото било паднало в предната й част, но щетите били и по други нейни части на много места. Когато пътували в чужбина такава била практиката – да си оставят колите на паркинга на залата, там се качвали на служебния автобус и тръгвали. По принцип това бил служебен паркинг, при тренировки спирали там, имало бариера, нямало табели, че не трябва да паркират там. Доколкото си спомнял инцидента бил на 01.04.2022г. Вечерта като се прибрали в София – 5 между 2 и 3ч. , не могли да отидат до паркинга. На другия ден около 10-11ч. отишли и тогава вече били дошли хора да режат дървото, вероятно били дошли по сигнал. То било сухо дърво, не бил сигурен кой точно разчиствал.

Охраната на залата му казала, че имало буря и инцидента бил от вечерта.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебноавтотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че процесните вреди могат да настъпят по начина, посочен от ищеца, че при падане на дървото, което по груба преценка от снимките е около 300 кг., скоростта му може да достигне 50 км/ч. Пазарната стойност на работи за отстраняване на вредите била 1317,06лв., но това била сумата при първичен оглед и само за труд и боя, без да са заложени части за подмяна, необходимост от които можело да възникне при направата на вторичен оглед.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.