Решение № 30 от 24.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000444 по описа за 2024 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №2736/16.07.2024г., поправена с молба вх. №2895/29.07.2024г. по описа на ТОС на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. М., АК-Габрово.

Предмет на обжалване е решение №38 от 17.06.2024г. на Окръжен съд Търговище, постановено по т. д. №7/2024г. по описа на ТОС, частично в осъдителната му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, е осъден да заплати на ищеца В. А. А., ЕГН **********, от *****, сума над 25 000 лева до присъдената сума от 45 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени му при ПТП, настъпило на 16.07.2022г. в град Бернем, Кралство Белгия, около 06.05 часа, на автомагистрала А10-Е40, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Туран“, рег. № ***** А. А. Ц., обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2022г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното плащане.

В частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, съответно за присъденото обезщетение за имуществени вреди в 1 размер на 346,26 евро и направените разходи по чл.493, ал.1, т.4 от КЗ в размер на 1 350 лева, ведно с лихви за забава, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Според въззивника З Д „БУЛ ИНС” АД решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано като се твърди, че съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност, изложените мотиви з а определяне на размера на обезщетението са крайно пестеливи, не са посочени конкретните обстоятелства, отчетени от съда, не са коментирани характера на получената травма, продължителността на болките и страданията и евентуално негативни последици върху бъдещето на ищеца. Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и по същество да намали присъденото обезщетение за причинените на пострадалия ищец неимуществени вреди до размера от 25 000 лева при отчитане на действително претърпените болки и страдания, съобразявайки младата му възраст, бърз период на възстановяване и недоказани негативни последици за бъдещето му здравословно състояние. Претендира се от въззивника и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищецът В. А., чрез пълномощника си по делото адвокат Й. Й., АК- Велико Търново, е подала писмен отговор вх. №3091/12.08.2024г., в който като прави кратък коментар на оплакванията на ответното дружество обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие. С молби, подадени преди съдебното заседание от пълномощниците на страните, е заявено, че подадените въззивна жалба и отговора по нея се поддържат на изложените в тях основания. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски като са представени и списъци по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявената пред ТОС искова защита е поправяне на вредите, причинени на ищеца В. А. А., ЕГН ******, ***********, като пътник в л.а.

„Фолксваген Туран“, рег. № *****, при ПТП, настъпило на 16.07.2022г. в гр.Бернем, Кралство Белгия, около 06.05 часа на автомагистрала А10-Е40, по вина на водача на автомобила А. А. Ц., в т.ч. неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, и имуществени – направени разходи за лечение и за превод 2 на необходимата за застрахователя документация на български език.

Предявените претенции за дължимите обезщетения са в размери съответно 60 000 лв. – за неимуществените вреди, заявена като частична от 100 000 лв.; 346,26 евро и 1 350 лв. - за реалните загуби (разходи за лечение, съотв. разходи за превод на документация).

Претендирани са и лихвите за забава при непозволено увреждане (чл.84 ал.3 ЗЗД), като началният момент на забавата е обвързан с датата на отправяне на писмена застрахователна претенция.

На основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) исковете са предявени пряко спрямо ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, като застраховател на виновния за настъпване на увреждащото деяние водач на л.а.

„Фолксваген Туран“, рег. № *****, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Исковете са приети за основателни и доказани и са уважени в цялост.

Единствено за неимуществените вреди претенцията е отхвърлена частично по размер, като определеното по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение за справедливо възмездяване на вредите е в размер на 45 000 лева.

Във въззивната си жалба ответния застраховател не оспорва изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.45 ЗЗД (увреждащо деяние, извършено виновно от застрахования деликвент), чл.51, ал.2 ЗЗД (липса на принос на пострадалия за настъпване на деянието и вредите от него) и чл.432 ЗЗД (пряка отговорност за ответното дружество за обезщетяване на вредите). Единственият спор, пренесен във въззивното производство, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, но само в рамките на посочения в жалбата размер до 45 000 лева. Липсата на жалба от страна на ищеца изключва контрола за търсена част над този размер.

По делото безспорно е установено наличието на травматични увреждания, както и че травмите са в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Съгласно приложените по делото писмени доказателства (документ за извършени прегледи на пострадалия ищец В. А. в отделение по спешна медицина; медицински лист – 2 бр., от „Спешна помощ“- Болница „Синт-Ян“ с параметри при приемане и с параметри при изписване; документ за извършени прегледи на пострадалото лице В. А. в спешно отделение по ортопедия; документ за извършени прегледи и назначено лечение в отделение по лицево-черепна хирургия; доклад от извършената на 16.07.2022 г. операция; документ от извършен преглед в отделение по лицево-челюстна хирургия на 14.09.2022г.; документ за извършени прегледи на 12.08.2022г., 16.08.2022 г. и 08.09.2022г.; писмо с указания за получаване на резултати от изследвания от 11.10.2022г.; рентгенова снимка на челюстта на В. А.; бележка по досие от 27-073 2022г.) се установява получените от ищеца телесни увреждания, изразяващи се в закрито двустранно счупване на долната челюст, с разместване на фрагментите в ляво, наложило хирургична операция и фиксация на фрактурата с две остеосинтезни плаки, с възпаление и отстраняване на дясната плака, както и контузия на подбедрица в дясно.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като професионално и компетентно изготвено, претърпяната травма „счуване на челюстта“ е била последвана от усложнения, довели до трайно затрудняване в дъвкателните функции и говора на пострадалия, за което се предвижда среден срок на възстановяване от 4,5 – 5 месеца. Посоченото увреждане е над средната тежест в рамките на средните телесни повреди, тъй като се касае за сериозно счупване с дислокация. В съдебно заседание вещоно лице сочи за получено постоперативно усложнение (възпаление на меките тъкани в областта на дясната остеосинтезираща плака), което е следствие самото лечение, но е било овладяно и отстранено. Относно контузиите на коремната стена и дясното коляно се сочи, че същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а към момента на извършеното освидетелстване от вещото лице (29.04.2024г.) ищецът се е оплаквал за наличие на болки в областта на счупванията на долната челюст при дъвчене на твърда храна, при студено и влажно време, както и в поясната област и изтръпване на пръстите на двете ръце. Сочените травми могат да се получат и при наличие на предпазен колан, който не ограничава страничното движение на тялото при удар.

От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства посредством свидетелските показания на свидетелрите П.Ц. – майка на ищеца и пътник в катастрофиралия автомобил, и М. С. – погрижила се за ищеца след инцидента и по време на неговото лечение, се устанявява, че ищецът освен физически болки и страдания е претърпял и други негативни изживявания, отчитайки внезапния характер на застрахователното събитие. Пострадалият е изживял извънреден стрес, а емоциите са били подсилени от нахождението му в чужда от обичайната му среда на местоживеене. Отделно от това допълнителен стресогенен фактор е оказала и изпитваната тревожност и страха за здравето и живота на фактическата му съпруга и малолетното им дете, които също пострадали тежко при инцидента, като са били настанени в друга болница. Ищецът е изпитвал и мъка от загубата на баща му в процесния инцидент (водач на л.а., загинал на място) и необходимостта да организира връщане на тялото в България, чувството за вина от упреците, че той не е шофирал автомобила, което обстоятелство е довело до разрив в отношенията и раздяла с фактическата съпруга и детето. Имал е суицидни мисли. И до настоящия момент ищецът изпитвал напрежение и тревожност, с непрекъснати мисли за случилото се и нежелание да шофира. Свидетелката С. сочи, че все още ищецът изпитва проблем с 4 колената. Твърди се приемане на болкоуспокояващи и антидепресанти. И към момента свидетелката сочи за затруднение в дъвкателните функции, като навежда данни за това, че не се храни в нормалния за възрастен индивид режим, а яде леки храни, които не изискват прекомерно дъвчене, поради което е и отпаднал много.

Съобразявайки така установените фактически обстоятелства относно вида, характера и степента на причинените телесни увреждания, в частност анатомичното увреждане на челюстта, отразяващо се на дъвкателната способност на ищеца с изключена възможност за тяхното преодоляване и пълно възстановяване; начина, времетраенето и степента на възстановяване – проведени хирургични интервенции за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и последваща екстракция на наложената остеосинтеза; остатъчните ограничения на дъвкателните функции (основна за човешкия индивид), болки в коленните стави; отражението на претърпените телесни увреди върху физическото състояние на ищеца и психическото му здраве; претърпените неудобства от личен, битов и социален характер; като се отчете и обстоятелството, че ищецът е мъж в млада и работоспособна възраст (28-годишен към момента на ПТП), който продължава да търпи болки и страдания от причинените му увреждания, преживява и раздялата с фактическата му съпруга и невръсното си дете, отчитайки и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (м. юли 2020г.), съдът приема, че дължимото обезщетение за обезвреда на причинените на пострадалия ищец неимуществени вреди е поне в определения от първоинстанционния съд размер от 45 000 лева. Предложеното от застрахователя с въззивната жалба обезщетение от 25 000 лева е крайно недостатъчно за пълното обезщетяване на причинените на пострадалото лице вреди от процесния деликт, поради което въззивната жалба се преценява като неоснователна и се оставя без уважение.

Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.