Решение № 382 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. П., 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500397 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от ответниците по първоначалния иск Л. Н. М. ЕГН ********** Ц. С. З.

ЕГН ********** – двете с адрес : гр. Б., ул. „ Р. „ № 8 и З. С. Л. ЕГН ********** с адрес : с.

М., общ. Б., *** - чрез адв. Д. К. от САК със съдебен адрес : гр. С., М. 3 , бл. 301 , вх. „Офиси“ , оф. № 9 против Решение № 396/15.04.2022 г. по гр.д. № 829 / 2021 г. по описа на ПзРС с оплаквания за неговата незаконосъобразност. С обжалваното съдебно решение , съдът е осъдил на основание чл.109 ЗС ответниците Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. П., *** и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.П., ул. „27-а“ №3, да премахнат построената сградата с идентификатор ***, представляваща гараж с площ 28 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-1834/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ***, както и да намалят височината на изградения в същия поземлен имот асмалък по такъв начин, че неговия източен край да не превишава в нито един участък височината на плътната ограда със съседния поземлен имот на ищците, който е с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18-34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с административен адрес: гр.Б., ***, както и да заплатят на ищците сторените по делото разноски.

Жалбоподателите считат постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочат, че претенцията на ищците е за преустановяване на действия, които им пречат да използва своето дворно място, но нормата на чл. 109 ЗС изисква , за да е налице тази хипотеза , да се установи и докаже в процеса , че въздействието създава пречки поголеми от обикновените. Поддържа се , че в настоящия случай такова неоснователно въздействие не е налице, тъй като нито процесния гараж , нито асмалъка , създават пречки за ищците по-големи от обичайните. Практически дори не създавали такива, като се развиват подробни доводи в тази посока. От друга страна се поддържа, че построяването на 1 процесния гараж не е незаконно както погрешно бил приел РС. Твърди се , че при отстъпването на правото на строеж ответниците / техният праводател/ са придобили освен правото да построят жилищна сграда, така и правото да постоят процесния гараж , като се позовават на чл. 131 ал.1 ЗУТ / отм./ . От тук се извежда извода, че този гараж не е без строителни книжа, като се позовава на квартална разработка от 1981 г. Позовават се и на издаденото от Общината удостоверение за търпимост на строежа. Поддържа се , че неправилно и в разрез със събраните доказателства, районният съд е приел , че процесният гараж е бил построен през 1979 г. , вместо през 1976 г. и от тук неправилно приел, че приложимите норми са тези в Наредба № 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство, която била приета през 1977 г. Поддържа се , че в частта касаеща асмалъка , решението е незаконосъобразно, тъй като според мотивите на съда, проблемът се дължал на растенията лози , а не на самата конструкция, но същото не било заявено от ищците в исковата им молба. Твърди се , че металната конструкция не надвишава допустимите за градински елемент норми, а ако растенията в имота създават някакви проблеми , то искът е трябвало да бъде предявен за тях , а не за конструкцията. Поддържа се , че в решението не било дискутирано в съответствие с нормата на чл. 50 ЗС- доколко въздействията на гаража и асмалъка върху имота на ищците са по-големи от обичайните.

Молят за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите депозират писмен отговор на жалбата, с който я оспорват като неоснователна. Твърди се , че правилно и законосъобразно районният съд е приел, че процесният гараж е незаконен и не е търпим строеж. Излагат се подробни доводи и по отношение на придобиването на неговата собственост от жалбоподателите, като се поддържа, че както ВЛ , така и разпитания по делото свидетел са установили лошото състояние на постройката ,която с неподдържания си вид създава пречки за ползване на имота от страна на ответниците по жалбата. Също така доказателствата по делото безспорно доказвали, че асмалъка и по-специално металната му конструкция също създавали такива пречки. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

По предмета на предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

Ищците Й. П. Г. и Р. В. са собственици на застроен поземлен имот с идентификатор 0352.502.670 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18- 34/20.05.2011г., с площ 579 кв.м., за който е отреден УПИ ХІІ-670 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с административен адрес: гр.Б., ***. Ответниците Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. са собственици на съседния от запад поземлен имот с идентификатор 0352.502.671 по КККР на гр.Б., одобрени със заповед №РД-18- 34/20.05.2011г., с площ 672 кв.м., за който е отреден парцел ХІІІ – 671, кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., с адрес на имота: гр.Б., ***, както и на построените в имота сгради на основното и на допълващото застрояване. Ищците твърдят , че сградата с идентификатор ***, представлява гараж с площ 28 кв. м. и е построена без строителни книжа, в отклонение от строителните правила и норми и се намира на границата между двата съседни имота, а една чест от нея навлиза в техния имот с около 20 см. Освен това се поддържа, че източната стена на гаража се руши и части от нея падат в имота на ищците, където се оттичат и дъждовните води от неговия покрив, който няма улуци. Поддържат, че този гараж засенчва, замърсява и загрозява техния имот, поради което им пречи да упражняват своето право на собственост.

Искат от съда да осъди ответниците да премахнат гаража, а ако тази претенция се приеме за неоснователна, да ги осъди да го укрепят и да му поставят улуци, които да отвеждат дъждовните води от неговия покрив в техния имот. На следващо място, ищците твърдят, че ответниците са изградили в имота си асмалък, който е висок над три метра и достига до оградата между имотите по цялото й протежение от улицата до гаража. Поддържат, че през лятото сянката от лозите засенчва прозорците на къщата им, а целогодишно в имота им падат много листа, съчки и плодове, които ежедневно го замърсяват. Твърди се , че това им пречи да упражняват своето право на собственост. Затова искат от съда да осъди ответниците да намалят височината на асмалъка. Претендират и присъждане на съдебни разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК , ответниците оспорват исковете с твърдения , че гаражът не подлежи на премахване, тъй като е построен преди 1987 г. в съответствие с предвижданията на плана, строителните правила и норми и е търпим строеж по смисъла на §16 ПР на ЗУТ.

Отричат, че част от него попада в имота на ищците, но евентуално твърдят, че ищците са длъжни да търпят това фактическо положение по силата на правото на строеж, което ответниците са придобили чрез давностно владение на сградата в продължение на повече от десет години. Оспорват твърдението на ищците, че водите от покрива на гаража попадат в техния имот – твърдят, че наклонът му е в обратна посока. Признават, че външната мазилка на стената откъм имота на ищците се руши, но твърдят, че това се дължи на поведението на ищците, които постоянно я мокрят при поливането на растенията в двора си. Твърдят, че лошия естетически вид на сграда в съседен имот не представлява пречещо неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Оспорват твърдението на ищците, че асмалъкът целогодишно замърсява с растителни отпадъци техния имот, тъй като през част от сезоните вегетацията на лозите е прекъсната. Поддържат, че попадането на листа в съседния имот зависи главно от силата и посоката на вятъра и представлява нормално въздействие върху него, представляващо съседски сервитут – чл.50 ЗС. Твърдят, че намаляването на височината на асмалъка няма да прекрати този процес. Молят съда да отхвърли исковете и да им присъди съдебни разноски.

Съставът на Пазарджишкият окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са осъдителени негаторени искове за осъждане на ответниците да преустановяват действията, които пречат на ищците да ползват собствеността си върху недвижим имот – застроен поземлен имот, а именно да съборят или отводнят и укрепят построения в съседен имот гараж, както и да намалят височината на асмалък , изграден по протежение на регулационната линия между двата съседни имота.

Не е било спорно и е било установено от представени по делото писмени доказателства , че ищците са собственици на имот с идентификатор *** по плана на гр. Б., ведно с построената в него жилищна сграда , а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м. с идентификатор ***, както и на следните постройки : селскостопанска сграда от 55 кв.м. с идентификатор ***, селскостопанска сграда от 28 кв.м. с идентификатор 5392.502.671.4 , както и спорния в настоящото производство гараж от 28 кв.м. с идентификатор ***. В първоинстанционното производство, ищците са твърдели , че гаражът е незаконен строеж , а ответниците са развивали възражения , касаещи валидното придобивно основание на тази сграда. С оглед предмета на настоящия правен спор, следва да се приеме , че тези възражения на ответниците нямат съществено значение за спора . Дори и ответниците да не са придобили имота по наследство и давност както се твърди / включително и построения в имота гараж/, то е безспорно, че те към настоящия момент са придобили правото на собственост върху поземления имот, в който е построен гаража и при липсата на данни и твърдения, при придобиването прехвърлителят / общината / съгласно договор по чл. 35 ал.3 ЗОбС от 21.04.2021 г. - да е запазила правото на строеж върху гаража/ то той е собственост на собствениците на дворното място – ответниците. Доказателства опровергаващи този извод не са събрани по делото.

Спорните въпроси по делото повдигнати със въззивната жалба са: законен ли е построения гараж , респективно отговаря ли на изискванията на пар. 16 ал.1 ПР на ЗУТ и дали неговото местоположение и строително състояние е такова , че да създава върху съседния имот на ищците пречки за упражняване на правото по-големи от обичайните.

Освен това спорен и въпроса , доколко при наличие на пречещо / смущаващо / въздействие, събарянето на гаража, а не неговото отводняване, респективно укрепване е подходящата мярка за отстраняване / преустановяване на това въздействие. По отношение на асмалъка – се поддържа , че същият не създава пречки по-големи от обичаните , а ако изобщо има 3 някакво такова въздействие, то се дължи на растенията , а не на металната конструкция на асмалъка.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд осъществява служебен контрол за валидност на първоинстанционното решение и за допустимост в обжалваната част. В случая настоящият състав установява, че решението е валидно и допустимо. Искът е предявен с редовна искова молба и е насочен срещу всички легитимирани лица да отговарят по него.

Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото му на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.