Определение № 3375 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3375 гр. В...., 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В...., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501198 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ф..... и... т...“ ЕООД, ЕИК ......., срещу Решение №873/09.03.2026г. по гр. дело №11273/2024г. на ВРС , 39 състав, в частите с което, на осн. чл.108 от ЗС:

- е прието за установено спрямо ответника „Ф..... и... т...“ ЕООД, ЕИК ......., че ищецът К. В. И., ЕГН**********, е собственик на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор №....... по КК и КР на гр. В...., одобрени със Заповед №РД-1864/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.В...., р.... М....., местност „Ш.......“, целият с площ от 477 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, предишен идентификатор: №........., номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX-444, при съседи ПИ с идентификатори: №№........, ...... и ........ по същите КК и КР, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №22/30.07.2024г., том V, рег. №7339, нот. дело №759/30.07.2024г.;

- е осъдено „Ф..... и... т...“ ЕООД, ЕИК......., да предаде на К. В. И., ЕГН**********, владението върху същия имот с №....... по КК и КР на гр.

В...., одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр.В...., р.... М....., местност „Ш.......“, целият с площ от 477 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване, предишен идентификатор: №........., номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX-444, при съседи ПИ с идентификатори: №№ ........, ...... и ........ по същите КК и КР.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част, с която е отхвърлен искът в установителната му част досежно останалата 1

1/2 ид. част от собствеността върху имота.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда относно правото на собственост на ищеца по сделка, предхождана от други такива и реституция през 1994г. в полза на наследници на лицето Г. Ц.., първи праводатели на ищеца. Изводите на РС относно правата на ищеца са произволни, немотивирани и базирани на тенденциозно пренебрегване на съществени за делото доказателства. Неразбираемо защо ВРС е отказал да зачете отводът за присъдено нещо (с оглед решение №2234 от 2009г. по гр.д. №4093/2007г. на ВРС) при необоснования извод, че ПИ №1913 не е идентичен с ПИ №4379 по плана от 1956г., отнет и „възстановен“ на П..... Д....... при отпочнато мероприятие. Констатацията за идентичност на ПИ №........а по плана от 1956г. е произволен. Погрешно ВРС свързал правата на ищеца К. И. с решението по гр.д. №12906/2009г. на ВОС, след като по него са били ответници трети лица. Съдът не е разгледал и доводите, че „Ф..... и... т...“ ЕООД, респ. „И.....“ ЕООД, не са били обвързани от реституционното решение от 1994г. Неправилни са и изводите за липсата на предпоставките по чл.17а от ЗППДОбП в полза на „И.....“ ЕООД, придобити след отделянето му от ответното дружество, тъй като по делото са представени доказателства за предоставяне на спорния терен, като част от по-голям държавен такъв, за управление на БКС „И.......-В....“, от което е било образувано „И.....“ ЕООД.

Липсата на представен баланс не означава липса на основание по чл.17а от ЗППДОбП. Евентуалното придобивно основание на ответника (давност) е било отхвърлено в разрез със събраните доказателства и при тенденциозен техен анализ. Поне от 1994г., а и отпреди това, процесният терен е бил и продължава да е част от голям такъв, стопанисван само от „И.....“ ЕООД, респ. от ответника „Ф..... и... т...“ ЕООД и съставлява част от площадката от десетки декари, в която се намира „луговото стопанство“ на дружеството, както посочват свидетелите, но които ВРС изобщо не е ценил. Няма как спорният имот да е „възникнал“ през 2014г. като пречка да е бил давностен дотогава. Кадастралните промени са без значение за придобиването на имот по давност. В обобщение – правата на ищеца са недоказани, за сметка на тези на ответника. По същество се моли за отмяна на решението на ВРС, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред ВРС за доказаност на правото на собственост на ищеца К. И. по сделка от 30.07.2024г., предхождана от други такива и реституция през 1994г. в полза на наследници на лицето Г. Ц.., за което излага съображения. Повтаря твърденията си относно историята на спорния имот. Подчертава, че имот №4379 (стар) е необносим към делото, 2 като счита за относим ПИ №4378 = №444 (стари). Поддържа възраженията си срещу придобиването на процесния терен от праводателя на ответника по реда на чл. 17а от ЗППДОбП, евентуално по давност, в която връзка прави свой анализ на доказателствата. Моли по същество за потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при P....ен съд В.... на адрес: гр. В...., ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр.

В...., кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и 3 допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4