Решение № 199 от 17.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТРВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора Ц. В. П. като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600538 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда 12/10.07.2025 г. по НОХД № 259/2024 г. по описа на Районен съд – ***, съдът е признал подсъдимия А. Е. М. с ЕГН **********, българин, български гражданин, осъждан, с адрес *** за виновен в това, че на 25.10.2024 г., на изхода на гр. ***, в района на кръстовище, образувано от път *** и път *** при управление на МПС марка „Ауди“, модел „А6“ с номер на рама *** си е служил с табели с регистрационен № ***, издадени за друго МПС – л.а. марка „Мерцедес 190Е“ с рама № *** – престъпление по чл. 345, ал. 1, предл.

1-во НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 1, предл. 1-во НК и чл. 54 НК, вр. с чл. 36 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца.

Подсъдимият А. М. е признат за виновен и в това, че на 25.10.2024 г. в на изхода на гр. ***, в района на кръстовище, образувано от път *** и път *** е управлявал МПС марка „Ауди“, модел „А6“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК, вр. с чл.

36 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на 1 определеното общо наказание.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, наложено по НОХД № 351/2021 г. по описа на Районен съд – ***, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

Постановено е на основание чл. 112 НПК иззетите по делото веществени доказателства - два броя метални регистрационни табели с инициА. „***“, след влизане в сила на присъдата да се изпратят на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба с вх. № 3096/21.07.2025 г. от подсъдимия А. М., чрез адв. В. Т. в качеството й на служене защитник. Във въззивната жалба се заема становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда, като моли същата да бъде отменена. По отношение на обвинението по чл. 345, ал. 1, пр. 1 НК счита, че съдът неправилно е приел, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, тъй като липсват достатъчно безспорни доказателства в тази насока.

Посочва, че показанията на св. И. А. са вътрешнопротиворечиви и непоследователни относно това дА. той сам или заедно с подсъдимия е свА.л регистрационните табели от процесния автомобил. Твърди, че съдът не е обсъдил показанията на св. Д. Ц., която е присъствала при предаване на автомобила и нейните показания са в противоречие с тези на св. А.. Счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е получил процесния автомобил без поставени на съответното място регистрационни табели, като счита, че обвинението е недоказано от субективна страна.

По отношение на обвинението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК намира, че съдът неправилно е приел, че обвинението е доказано от субективна страна.

Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият никога не е бил собственик на лек автомобил Ауди А6 с номер на рама ***, който е управлявал на 25.10.2024 г., поради което и не е имал знание, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 23.10.2024 г.

Твърди, че при предаване на автомобила на 22.10.2024 г., св. Ивайло Георгиев е завил изрично на подсъдимия М., че автомобилът е редовен, поради което и неправилно е прието от първоинстанционният съд, че обвинението е доказано от субективна страна. Моли присъдата да бъде отменена, като подсъдимият М. бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В срока по чл. 320, ал. 4 НПК и преди даване ход на делото е депозирано и допълнение към въззвината жалба от подсъдимия М., чрез адв. Т.. Посочва се, че в показанията на св. Д. Ц. се съдържат данни, че процесният автомобил е предаден с поставени на съответните места регистрационни табели и неправилно съдът е приел за доказано обвинението чрез индиция, поради предстояща дерегистрация на автомобила. Счита, че показанията на св. И. А., дадени в хода на ДП, които в съдебно заседание заявява, че са верни, са 2 противоречиви, тъй като веднъж заявява, че сам е свА.л регистрационните табели и така е предал автомобила на подсъдимия М., а в последствие заявява, че подсъдимият му е помогнал при сваляне на регистрационните табели.

Посочва, че от показанията на св. А. се установява, че процесният автомобил е предаден без извършване на оглед и без да бъде отворен багажника, в който са се намирА. регистрационните табели ***, предназначени за друго МПС /Мерцедес 190 Е/ и св. А. не е свел до знанието на подсъдимия, че там се намират тези табели. Счита, че липсва доказателства по делото, че процесното МПС е „продадено“ на подсъдимия при знание от негова страна, че автомобилът е със свалени регистрационни номера поради прекратяване на регистрацията. Моли присъдата да бъде отменена, като подсъдимият М. бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели или експерти. По делото е приобщена справка от ОД на МВР – Велико Търново, свързана със задграничните пътувания на А. Е. М..

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на депозираната въззвина жалба и допълнението към нея. Счита, че липсва спор по обективната съставомерност на деянията, тъй като видно от всички материА. по делото, подсъдимият е управлявал МПС с регистрационни табели, издадени за друг автомобил, както и че това МПС, е било дерегистрирано и не е било регистрирано по съответния ред. Посочва, че св. И. А., както на ДП, така и на съдебното производство свидетелства, че е дал колата на подсъдимия без номера и ги свА.л пред него и му е обяснил защото ги сваля, а именно, че смятал да дерегистрира автомобила и да го бракува. Твърди, че според показанията на свидетеля, той е обяснил на подсъдимия, че в багажника на автомобила има други номера, с които впоследствие подсъдимият е хванат да кара лекия автомобил и тези номера са издадени за друго МПС. Счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил, че деянието се доказва от обективна и субективна страна. Намира, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива и предлага да бъде постановено решение, с което изцяло да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия адв. Т. поддържа наведените възражения и развити правни доводи във въззивната жалбата и допълнителното изложение, като счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена в нейната цялост, като подсъдимият бъде оправдан в извършването и на двете престъпления, за които са му повдигнати обвинения. Посочва, че и двете инкриминирани деяния се явяват недоказани от субективна страна. По отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, счита, че не се установява по делото безспорно подсъдимият А. М. да е „закупил“ лекия автомобил „Ауди А6“, като преди това свидетелят И. А. да е свА.л регистрационните табели, предназначени за него. Твърди, че показанията на този свидетел са противоречиви и същите са 3 изцяло в разрез със свидетелските показанията на Д. Ц., като последната заявява, присъствайки на покупката на автомобила и фактическото му предаване от свидетеля И. А. на подсъдимия, че лекият автомобил е бил предаден с поставени на него регистрационни табели, с които на инкриминираната дата подсъдимият е бил спрян за проверка от служители на МВР. Счита, че съдът в мотивите е пропуснал да обсъди свидетелските показания на И. А. в частта, в която заявява, че А. М. оглед на автомобила не е извършвал и най-вече на багажника на автомобила, не е отварян. Посочва, че А. не е имал платени осигуровки и е била нА.це обективна невъзможност да продаде автомобила по надлежен ред с подписване на договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба. Намира, че съдът не следва да кредитира, като обективни и безпристрастни, свидетелските показания на И.

А.. Посочва, че поведението на М. при проверката от органите на МВР сочи на незнание, че този автомобил е бил с регистрационни табели, предназначени за друго МПС и същият е съдействал, бил е спокоен, поведението му не е сочило на притеснение, че нещо не е наред с лекия автомобил. Счита, че деянието се явява недоказано от неговата субективна страна, поради което следва да бъде оправдан подсъдимият в неговото извършване. По отношение престъплението с правна квА.фикация чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, също счита, че деянието се явява недоказано от субективна страна. Посочва, че безспорно по делото е установено, че подсъдимият не е станал собственик по надлежен ред на лекия автомобил „Ауди А6“. Счита, че не е безспорно доказано и обстоятелството, че същият е знаел за предстояща дерегистрация на същия автомобил, поради което отсъства всякакъв умисъл в извършване на престъпление по чл. 345, ал.

2, вр. ал. 1 НК. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимият М. бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустими като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, като са приобщени писмените доказателства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са нА.це основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното преповтаряне. Собственият анА.з на доказателствените източници, направен от въззивния съд не доведе до промяна на установените от първата инстанция фактически положения, като се налага известно детайлизиране с оглед направените пред настоящата 4 инстанция възражения, при което настоящият съдебен състав намери следното:

Подсъдимият А. Е. М. е роден на 1*** г. в гр. ***, обл. ***, българин, български гражданин, осъждан както следва: с определение от 11.01.2019 г., постановено по НОХД № 6/2019 г. по описа на РС – *** е одобрено споразумение за престъпление по чл. 197, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца; 2.

Задължителни срещи с пробационен служител три пъти седмично за срок от 6 месеца и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една година; с определение от 06.12.2021 г., постановено по НОХД № 351/2021 г. по описа на РС – *** е одобрено споразумение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години.