Решение № 25 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000354 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №2280/26.04.2024г., поправена с молба вх. №2573/15.05.2024г. по описа на ШОС на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. М., АК-Габрово.

Предмет на обжалване е решение № 79/12.04.2024г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по гр.д. №366/2023г. по описа на ШОС, частично в осъдителната му част, с която ответникът - настоящ жалбоподател ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, е осъден да заплати на ищцата Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес в град Шумен, сума в размер на 35 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на нейната сестра Ю Н. Н., ЕГН **********, загинала в резултат на наранявания, причинени й при ПТП, настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7 Шумен-Венец- Черноглавци, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № Х Н. Н. Н., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество ЗД „Бул инс” АД, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2021г. (дата, следваща изтичането на 15 работни дни от уведомяване на застрахователя с предявена писмена претенция), до окончателното плащане.

В частта му относно отхвърлената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.10.2021 до 17.11.2021 година, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

1

Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с изрично посочване в диспозитива, че същото е постановено при участието на застрахования деликвент Н. Н.

Н., ЕГН ХХХХХХХХХХХ, като трето лице-помагач на страната на ответника решение №81/16.04.2024г.

Във въззивната жалба се обосновават оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част. На първо място въззивникът излага съображения за това, че ищцата Р. А. не е от кръга на преките наследници на пострадалото при процесното ПТП лице, като събраните по делото гласни доказателства не са достатъчни за доказване дълбочината на взаимоотношенията помежду им към момента на събитието, респ. за изградена емоционална връзка по-здрава от обичайната такава между две сестри. Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли изцяло исковата претенция на тази ищца. В условията на евентуалност, със съображения за нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД, намирайки определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно, въззивникът моли съда да намали присъденото обезщетение като недоказано по размер, в т.ч. и отчитайки възражението за съпричиняване на вредите, което изрично поддържа. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищцата - въззиваема страна Р. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Д., е депозирала писмен отговор, в който обосновава аргументи за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложения съображения за това. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуално представителство пред въззивната инстанция съобразно очертания от въззивника обжалван (материален) интерес.

Постъпила е и частна жалба вх. №3234/21.06.2024г. по описа на ШОС от адвокат Н. Д. в качеството му на процесуален представител на ищците Н. А. А., ЕГН **********, и Р. Н. А., срещу постановеното по гр.д. № 366/2023г. по описа на ШОС определение № 391/04.06.2024 г., с което съдът е оставил без уважение искането по чл.

248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, намирайки същото за незаконосъобразно, недопустимо и неправилно. Намира присъденото от съда адвокатско възнаграждение за занижено съобразно правилата на Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото. Счита, че при произнасянето по въпроса за разноските първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил решение по дело С-438/22 на СЕС. Позовава се на константната съдебна практика на СЕС, обективирана в решения по дела С-685/15, съединени дела С-427/16 и С-428/16, част от постановките на които стоят в основата на решението по дело С-438/22. Счита, че определянето на дължимото на адвоката възнаграждение по делото в размер, съответстващ на предвидения в Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, продължителността му и проведените множество процесуални действия, не води до нарушаване принципа на справедливостта като легитимна цел на процеса, а Наредбата, към която препраща чл.38, ал.1, т.2 ЗА, не попада в обхвата на забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Моли съда да отмени обжалваното определение и по същество уважаване в цялост на отправеното искане по чл. 248 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната по частната жалба страна - ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, не е подаден писмен отговор.

2

В открито съдебно заседание страните (чрез писмена молба, подадена преди заседанието, или явил се упълномощен представител) заявяват, че поддържат оплакванията, доводите и исканията по отношение обжалваната част на първоинстанционното решение и произнасянето по разноските.

Подпомагащата ответника страна Н. Н. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника заявява, че поддържа въззивната жалба на ответното дружество, съответно оспорването на отговора по нея на частната жалба.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е инициирано от Н. А. А., ЕГН ********** и Р. Н. А., ЕГН ********** (ищци) като е поискано осъждането на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482 (ответник) да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Ю Н. Н. - дъщеря на ищеца Н. А. и сестра на ищцата Р. А.. Твърди се, че последната е загинала в резултат на наранявания, причинени й при ПТП, настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7 Шумен-ВенецЧерноглавци, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № Х Н. Н. Н., ЕГН **********. Към момента на настъпване на пътното произшествие виновният водач е бил обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД по полица №BG/02/121001310263, валидна от 11.05.2021 до 10.05.2022 година.

Претендираните обезщетения са в размери съответно 105 000 лева – за ищеца Н.

А. А., 35 000 лева – за ищцата Р. Н. А., като сумите се търсят ведно със законната лихва от 25.10.2021г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователни претенции, до окончателното им плащане.

Главните искове са уважени в пълните предявени размери. По отношение на лихвите за забава първоинстанционният съд е приел, че същите се дължат след изтичането на 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя - чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, поради което ги е присъдил считано от 18.11.2021 година.

Отсъждането по отношение на ищеца Н. А. А. не е обжалвано и решението в тази му част е влязло в сила.

По отношение уважените осъдителни искове на Р. Н. А. решението се обжалва от ответника изцяло, основано на твърдение, че тази ищца не е от най-близкия родствен кръг на пострадалата, не е установено и създадена между нея и пострадалата й сестра особено силна и емоционална връзка, което да я легитимира да търси и получи обезщетение за неимуществени вреди. В условие на евентуалност се възразява срещу отхвърленото възражение за съпричиняване, като се твърди, че по делото 3 безспорно е било установено, че пострадалата Ю е пътувала в катастрофиралия лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за получаването на тежките наранявания и настъпилата в резултат на това смърт. Сочи, че съпричиняването е признато от самите ищци още при предявяването на исковете.

Не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена с ответното застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на виновния водач на лекия автомобил Н. Н. Н., ЕГН **********; настъпване на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Противоправното и виновно поведение на водача (управление на лекия автомобил със скорост от 116 км/ч при позволени 90 км/ч) е признато с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд (чл. 300 от ГПК).

Обстоятелствата около настъпилото увреждащо ПТП, причинените увреждания на пътника Ю Н. Н. и причинно-следствената връзка с последвалата й смърт са потвърдени и от заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство съдебни авто-техническа и медицинска експертизи.

По отношение активната легитимация на ищцата Р. Н. А., дължимостта на обезщетение за причинени й неимуществени вреди и неговия размер.

Кръгът на лицата, легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, е определен с Постановление №4/25.05.1961 и Постановление №5/ 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. С Постановление № 4/61 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с ППВС № 5/69 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Според разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, и други лица, извън посочените в ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969 могат да претендират, съответно получат обезщетение, но само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка 4 е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №60131 от 13.12.2021г. по т.д. №1700/2020г. на ВКС, II т.о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в ППВС № 2/84 г., няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, а е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в ППВС №4/1961 и ППВС №5/1969, когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.