Решение № 5192 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5192 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512803 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , с вх. № 294448/05.09.2025год. от В. П. А.,ответник по делото ,чрез адв.П. Б. ,срещу решение № 15492/13.08.2025год. постановено по гр.дело № 51269/2024год. по описа на СРС,45 състав, в частта ,в която е признато за установено по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че В.

П. А. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата в размер на 4 636,54 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Възраждане, ул. ****, абонатен номер 368955, сумата в размер на 81,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 623,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 09.05.2024г. в производството по ч.гр.д. № 22340/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника ,на основание чл.78,ал.1 от ГРК да заплати на ищеца 156,66 лева,разноски в заповедното производство и 554,39 лева ,разноски в исковото производство.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за недопустимост на съдебното решение 1 и неговата неправилност ,поради противоречие с материалния закон .Излагат се доводи ,че липсва идентичност между имената на ответника ,посочен в исковата молба и заповедта за изпълнение ,както и между обстоятелствата ,на които заявителя е основал искането си в заповедното производство ,посочени в т.13 от заявлението по чл.410 от ГПК и фактическите обстоятелства в исковата молба.Освен това не било конкретизирано искането за сумите за дялово разпределение за периодите ,посочени в исковата молба.Въпреки че това възражение за нередовност на последната било релевирано от ответника с отговора на исковата молба,първоинстанционния съд не го взел в предвид ,поради което се бил произнесъл по нередовно предявен иск. По същество се оспорва ответника да е страна по договор за доставка на топлинна енергия,тъй като не бил представен документ ,подписан от ответника.Оспорват се и приложените ОУ ,за които се твърди че нямало доказателства да са влезли в сила ,шрифта им бил малък и в лошо състояние ,поради което не обвързвали ответника.Оспорва се и че е била отправена показа към ответника ,в качеството му на наследник на Г.А.А.,поради което се навеждат твърдения ,че иска по чл.86 от ЗЗД е неоснователен.Оспорва се и изискуемостта на сумите ,предвид ,че не били изпращани надлежно фактури за дължимите суми. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото .

„Далсия“ ООД ,трето лице помагач на страната на ищеца не е депозирало в срок писмен отговор .

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

2

Пред СРС са предявени от „Топлофикация София“ЕАД срещу В. П. А. положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 4 636,54 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Възраждане, ул. ****, абонатен номер 368955, сумата в размер на 81,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 623,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., и сумата в размер на 16,30 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., за които задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №14090/09.05.2024год. по ч.гр.дело № 22340/2024год.

Заповедта от 09.05.2024год. е издадена срещу длъжника В. П. А. ,като е посочено че вземането произтича от следните обстоятелства : задължение за доставена ,но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот ,находящ се на адрес в гр.София ,ул.****,аб.№ 368955.

Следователно исковата молба е редовна ,предвид че отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК ,а предявените положителни установителни искове са допустими ,предвид че е спазен срока по чл.415 от ГПК ,предявени са от легитимирана страна при наличие на правен интерес .

Ето защо не е основателно възражението ,че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба ,както и че е налице несъответствие между обстоятелствата ,на които ищецът основава иска си ,с тези които са изложени в заявлението по чл.410 от ГПК.

Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Основателността на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на съответен период от време, през който задължението не е платено.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

3

От приетите по делото писмени доказателства - договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 31.08.2000г., се установява, че Г.А.А. е придобила недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. **** .Същата е починала на 05.11.2014г., като след смъртта си е оставила за свой единствен наследник сина си – В. П. А..

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

В случая възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и ответника , не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год. , без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между ответника, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и 4 топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Далсия“ ООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa96a434-fce4-4b96-af33-5d0bd424b0f1