Определение № 2332 от 04.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2332 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Фаня Рабчева Калчишкова

Членове:

Виделина Куршумова

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501893 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби с вх.№5842/09.04.2026 г. и с вх.

№6546/24.04.2026 г. по описа на РС-Асеновград.

Частна жалба с вх.№5842/09.04.2026 г. по описа на РС-Асеновград е подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е. К., против Определение №1344/26.03.2026 г., постановено по гр. дело №2445/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с. в частта, с което е отхвърлено искането на „Профи Кредит България“ ЕООД за изменение на Решение №92/31.01.2026 г., постановено по гр. дело №2445/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното в тази част определение, като се постанови съдебен акт, с който да се измени решението в частта за разноските като не се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата Х. Г. Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника си ЕАД Е. И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното в тази част определение, като излага подробни доводи.

Частна жалба с вх.№6546/24.04.2026 г. по описа на РС-Асеновград е подадена от Х. Г. Г., с ЕГН ********** чрез пълномощника си ЕАД Е. И., против Определение №1344/26.03.2026 г., постановено по гр. дело №2445/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с. в частта, с което 1 е отхвърлено искането на жалбоподателя Г. чрез ЕАД Е. И. за изменение на Решение №92/31.01.2026 г., постановено по гр. дело №2445/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., в частта относно разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното в тази част определение, като се постанови съдебен акт, с който да се измени решението в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е. К., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното в тази част определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесени са дължимите държавни такси, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни.

С Решение №92/31.01.2026 г., постановено по гр. дело №2445/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр.с., съдът е прогласил за нищожен договор за кредит № ***, сключен между Х. Г. Г., с ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1,2 ЗЗД, като противоречащ на разпоредбите на чл. 11,19 ЗПК и заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът се е произнесъл и в частта за разноските като „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК *** възнаграждение за предоставено на ищеца безплатно представителство по делото в размер на 306,78 евро/600 лв. с ДДС. Съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Асеновград, сумата от 129,31 евро/252,91 лева, представляваща държавна такса по делото.

По реда на чл. 248 от ГПК и двете страни по делото са поискали изменение на решението в частта му за разноските, като ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е поискало да не се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца ЕАД Е. И., а ищцовата страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в справедлив и разумен размер съобразно Наредба №1, както и ДДС върху определеното възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение и двете молби за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционният съд е посочил, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, както и 2 обстоятелството че е проведено едно съдебно заседание и е намалил възнаграждението под минимално определеното в НМРАВ, като върху определеното възнаграждение е начислен ДДС. Първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за изменението му и е приел, че искането на адв. И. следва да се отхвърли като неоснователно. Съдът е посочил, че доводът на ответника, че поради завеждане на многобройни производства между страните, на ищеца не се дължат разноски за всяко производство противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал.1 ГПК. Приел е също така, че е неоснователно възражението, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна защита, тъй като не е изрично уговорена. Посочил е, че в представения по делото ДПЗ изрично е посочено, че е уговорено предоставяне на безплатна правна защита.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от ЕАД Е. И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о. и цитираните в него определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. - отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. В случая правната помощ е предоставена по чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв. Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение. Следва да се посочи, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Представеният договор за правна защита и съдействие към исковата молба, по повод на която е образувано гр.д.№2445/24 г. на РС-Асеновград, е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към исковата молба е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да 3 знае номера, под който ще се образува дело по исковата молба.

Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец.

С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ не е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС /напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о./ достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление /както е в случая/, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Що се касае да оплакванията на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД за злоупотреба с право от страна на ищеца, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че обективно съединяване на искове се допуска само по едно правоотношение между страните, а дори и отделните искове да бяха разгледани в едно общо производство, то разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2012 г.), относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия.

В случая е бил разгледан установителен иск за нищожност на процесния договор за кредит. Защитата на ищеца е осъществявана от ЕАД Е. И. посредством подаване на исковата молба, молба за освобождаване от заплащане на държавна такса и молба-становище преди откритото съдебно заседание по делото. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че на ЕАД Е. И. правилно и законосъобразно са присъдени 306,78 евро/600 лв. с ДДС. за безплатна защита по договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. на ищеца. Този 4 размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ. Предвид всичко това, доводите на ищеца чрез ЕАД Е. И. за завишаване на размера на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв., настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. Определеният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на вида на предявения иск и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.