Решение № 422 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601388 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.34 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по повод подадени въззивни жалби от засегнатото лице Р. С. Р. и упълномощения му защитник А. Н. против решение № 668 от 27.09.2023г. постановено от СГС, НО, 13 състав по НЧД № 4988/2023г., с което е признато решение за налагане на финансова санкция № VStV/9221300974449/22г. от 20.09.2021г. на несъдебен орган на Република Австрия, влязло в сила на 28.10.2021г., с което на българския гражданин Р. С.

Р., роден на ******** г., е била наложена финансова санкция в размер на 145 евро за извършено нарушение по § 52 lit.а Zif. 10 a StVO, § 99 Abs. 2d StVO от австрийския Правилник за движение по пътищата, с левова равностойност 283,59 лева.

В жалбите се възразява, че Р.Р. никога през живота си не е влизал на територията на Република Австрия, не е притежавал и не е управлявал МПС в тази държава, не е бил търсен от австрийските компетентни органи и не е бил уведомен за воденото производство, по което не е упълномощавал адвокат и едва сега е разбрал за него. Твърди се, че сред изпратените документи не се открива такъв, който да удостоверява обстоятелството, че Р. е бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез 1 упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, така както е отразено в т.3, б. „3”, т. 2, б. б на стр.5 от постъпилото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Отправя се упрек към първоинстанционния съдебния състав, че не е положил необходимите усилия за изясняване на случая, като са били оставени без уважение доказателствените искания на защитата за изискване на допълнителни документи от компетентните австрийски власти и справки от ДМОС, имащи значение за разкриване на обективната истина. Изказват се опасения, че е възможно да бъде извършено по-тежко нарушение на територията на Република Австрия чрез злоупотреба с личните данни на Р.Р., за което отново да му бъде търсена отговорност, поради което се настоява „да се изясни веднъж завинаги кой злоупотребява“ с тях и да се отмени решението на СГС, като се постанови отказ за признаване и изпълнение на постъпилото решение на несъдебен орган на Република Австрия. В тази връзка се правят следните искания:

Да се изиска от ГД „Гранична полиция” справка, от която да е видно преминавал ли е г-н Р. С. Р. през ГКПП на Република България с МПС. В случай, че е преминавал с МПС да се посочат регистрационните номера на същото.

Да се изиска от ГД „Гранична полиция” справка, от която да е видно преминавало ли е през ГКПП на Република България МПС с peг.№ ********(A).

Да се изиска от Агенция „Пътна инфраструктура” справка, от която да е видно дали МПС с peг.№ ********(A) е влизало на територията на Република България, както и ако е влизало, дали се е движило по пътната мрежа и в коя част на страната.

Да се изпрати писмо до ДМОС с молба да бъде изискана справка от компетентните австрийски власти, от която да е видно, кое лице е собственик на МПС с peг.№ ********(A), както и да се снеме обяснение от него, за да се изясни кой е управлявал посоченото МПС на посочената дата 06.06.2021 г., както и познава ли засегнатото лице Р. С. Р., от колко време, предоставял ли му е личното си МПС с посочения по-горе регистрационен номер, а ако е - каква е причината да му го предостави.

Да се посочат и марката и модела на МПС с peг.№ ********(A), както и да се приложат записи от камерите за видеонаблюдение, от които да е видно лицето, управлявало МПС с Рег.№ ********(A) на посочената дата и справка, от която да е видно пребивавало ли е на територията на Република Австрия засегнатото лице Р. С. Р..

Към жалбата на защитника са приложени ксерокопия от протоколите от проведените по нчд № 416/2022 г., по описа на СГС, НО, 7 състав, НО, съдебни заседания на 15.02.2022 г. и на 23.03.2022 г., за което се твърди, че е било образувано във връзка с изпратено за признаване и изпълнение друго решение за наложена на Р.Р. финансова санкция от несъдебен орган на Република Австрия, и впоследствие прекратено след изискване на тези справки и документи, установяващи че „не може да се твърди засегнатото 2 лице Р. С. Р. да е управлявал цитираното моторно превозно средство с peг. № W-90188C, и след постъпване на „Формуляр 1, с който бе уведомен съдебният състав, че решението вече е неизпълнимо поради постановено друго решение“. В тази връзка се прави искане да бъде изискано за послужване нчд № 416/2022 г., по описа на СГС,НО, 7 състав, съдържащо изисканите справки и получените от компетентните власти на Република Австрия и ДМОС документи, допринесли за изясняването на случая и имащи значение за правилното решаване на делото.

За нуждите на настоящото производство от СГС бе изискано за послужване нчд № 416/2022 г., а останалите искания на защитата за събиране на допълнителна информация от австрийските власти и от български институции бяха преценени като неоснователни и оставени без уважение.

В съдебно заседание представителят на САП намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова пледира да бъде потвърдено. Сочи, че са налице формалните основания на закона за признаване и изпълнение на влязло в сила решение на несъдебен орган на чужда държава, което е било връчено на жалбоподателя и СГС е дал аргументиран отговор на всички възражения на процесуалния представител на засегнатото лице, като е посочил, че в настоящото производство не се разглежда въпросът - дали е било извършено нарушението, предмет на влязлото в сила на решение, с което е наложена финансова санкция, а преценката е само относно дали са спазени формалните изисквания на закона.

Защитникът на засегнатото лице моли за уважаване на подадената жалба , като счита, че без да се изиска заверен препис или оригинал на документ, удостоверяващ надлежно връчване на решението за финансова санкция на засегнатото лице, това обстоятелство не би могло да бъде изяснено и потвърдено, доколкото се оспорва от подзащитния му. Намира за неизяснени в достатъчна степен и останалите обстоятелства, свързани със санкционираното нарушение, извършено в Австрия и неговия автор.

Засегнатото лице моли за отмяна на първоинстанционното решение.

САС, след като прецени доводите и възраженията на страните и сам служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер н а 140 евро, и 5 евро (направени разноски в административното производство), наложена по отношение на засегнатото лице – българския гражданин Р. С. Р., с влязло в сила на 28.10.2021г. Решение за налагане на финансова санкция № VStV/921300974449/2021г. от 20.09.2021г. на несъдебен орган на Република Австрия, за извършено на 06.06.2021г. нарушение по § 52 lit.а Zif 10 a StVO, § 99 Abs. 2d StVO от австрийския Правилник за движение по пътищата (шофиране с превишена скорост), което е било уважено.

Съгласно разпоредбите на чл.4 вр. чл.3 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС искането на компетентните органи на издаващата държава Австрия е 3 придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, регламентиращо прилагането на принципа на взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива санкции в друга държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на същото и разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и 3 от ЗПИИАКОРНФС „решение за налагане на финансови санкции” е влязъл в сила в държава - членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за движение, както и разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта.

СГС с основание е приел, че съгласно чл.31 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС е компетентен да се произнесе с оглед местоживеенето на засегнатото лице, като е анализирал съдържанието постъпилото удостоверение, в превод на български език, приемайки го за съответстващо на чл. 4 и 5 ЗПИИАКОРНФС - не е констатирал данни, пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на издалия го орган; изпълнено е условието да съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение, датата на издаването му, датата на влизането му в сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.

Въззивната инстанция се солидаризира изцяло със становището за отсъствието на основания за уважаване на претенцията на засегнатото лице да бъде отказано признаване и изпълнение на наложената финансова санкция от несъдебен австрийски орган. Не се констатират пороци в съдържанието на удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Представеният документ съдържа нужната информация относно идентификацията на лицето, извършило административно нарушение на правилата за движение по пътищата, описанието на обстоятелствата, при които то е било осъществено, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава.

Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на решението за налагане на финансова санкци.

Настоящото съдебно производство по ЗПИИРКОРНФС има чисто процесуален характер, по оказване на правна помощ на издаващия орган, като не засяга каквито и да е въпроси от материалноправно естество. В този смисъл от българския съд не подлежат на обсъждане и решаване по въпроси по съществото на конкретния правен спор, касаещи финансовата отговорност на лицето и не могат да бъдат обсъждани обстоятелства по съществото на проведеното в издаващата държава административно наказателно производство, санкционираното деяние, авторството и вината на конкретното 4 засегнато лице.

В този смисъл не могат да бъдат уважени претенциите на Р.Р. и неговия защитник за изискване на допълнителна информация от австрийските и българските власти, тъй като изясняването на въпросите по същество е изцяло в компетенциите на решаващия орган в издаващата държава и същите вече са били решени по съответния ред. Съдът на изпълняващата държава, в случая Република България, не може да изследва доказателствената обезпеченост на фактите по нарушението, посочени в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, тъй като процедурата по признаване е подчинена на принципа на взаимно доверие между държавите - членки.

Производството по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС не допуска възражения, свързани с презумпцията за невиновност, както и инкорпориране на доказателства, касаещи самото нарушение. Сътрудничеството по наказателни дела се основава на принципа на взаимно признаване на решенията, намиращ израз в задължението на национален съд на една държава - членка при съществуването на определени законови предпоставки да изпълни съдебен акт, постановен в друга държава - членка като акт на собствената му юрисдикция, без да осъществява контрол върху него.

Законосъобразна е преценката на първостепенния съд за наличието на всички условия за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция срещу Р. Р. за поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, в която хипотеза не съществува изискване за двойна наказуемост на деянието, според разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС.