Протокол № 968 от 30.10.2025, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 968 гр. Смолян, 30.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100557 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА ИЩЕЦА „**“ ЕООД, редовно призован, се явява процесуалния представител адв. М..

ЗА ОТВЕТНИКА *** ЕООД, редовно призован, се явява процесуалния представител адв. Р..

АДВ.М. – Да се даде ход на делото.

АДВ.Р. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.М. – Поддържам исковата молба. Тъй като с определението, с което ми е отхвърлено искането за получаване на копие от декларацията на ответника, а тя има значение във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, че не е уточнена датата, на която е представена фактура, ние твърдим че е представена в деня на издаването, но тъй като страни са само доверителят ми и счетоводителя, който е служител на ответника, няма как да докажем това обстоятелство. Затова моля да ми се издаде такова удостоверение, тъй като ДДС се отчита до 14-то число за предходния месец. Следва да се приеме, че фактурата е осчетоводена за месеца, за който е издадена, то тогава ще бъде 1 ясно, че фактурата е получена в периода, за който твърдим. Поддържам това искане, тъй като това обстоятелство е важно за лихвите, които са ни присъдени със заповедта.

АДВ.Р. – Оспорвам исковата молба като считам, че правилно и законосъобразно се отказа и уважаване на това доказателствено искане. Дори да бъде установено, това не съм проверявала, кога е деклариран, като това не може да бъде обвързано с падежа на задължението. Задължението произтича от изпълнение, а не от представяне на фактура.

АДВ.М. – Фактурата е издадена за извършена услуга през целия месец октомври. Значението на осчетоводяването е налице практика на ВКС, така и на съдилищата, че с осчетоводяването и ползване на данъчен кредит се признава, както задължението така и че то е осъществена доставката, услугата, че е предоставена. Не считам, че това възражение трябва да се уважи. Тук говорим за лихви и ако тази фактура е включена в дневника за продажба и ако не е ползван данъчен кредит за месеца, това означава, че както доставката е извършена и приета от ответника, така и че тя е получена тази фактура, за да бъде осчетоводена.

АДВ.Р. – категорично се противопоставям на опита за внушение и тълкуване факта на получаване на фактурата. Закона не й придава такъв смисъл, нито практиката в тази насока. Напротив практиката е в насоча, че ако има подписа на фактурите за приемането на стока, която е предадена, това се равнява на писмен договор относно стойността на стоката. Не следва доказване на получаване на стоката и оттам някакъв падеж, продължавам да считам, че подобно искане е неотносимо и правилно е оставено без уважение.

АДВ.М. – Ако една фактура не е получена, както се твърди в отговора на исковата молба, тя няма как да бъде осчетоводена. Дори да приемете, че не е пряко, това е косвено доказателство за получаването и възникването на задължението за плащане, а оттам и задължението за заплащане на мораторни лихви са с оглед установената забава за плащане.

АДВ.Р. – В крайна сметка отново соча, че получаване на фактура и нейното осчетоводяване няма този правен резултат, който се цели да се докаже, защото фактурите, които са с авансово плащане това означава ли, че стоката е получена. Много често има предплащане, а нейната реална доставка и изпълнение в по-късен момент. Особено, когато има по-дългосрочно 2 изпълнение на услуги, то дори да има издадена фактура в края на периода, това не означава, че се отнася за отминал период и направени доставки. По никакъв начин това не може да бъде доказателство за изпълнение. Още повече, че в случая е имало проблем с този дървен материал, който впоследствие е преглеждан след доставка, поради това са се забавили и плащанията между страните е имало, както по отношение на количеството и качеството на дървения материал.

АДВ.М. – Ще посоча практика, че в срока след като е приет дървения материал и е приета услугата не е постъпило никакво възражение. Такова възражение е следвало да бъде направено своевременно. След плащането, самото плащане е доказателство, че услугата е извършена и затова е платена.

АДВ.Р. – Разбира се през месец февруари.

Съдът вече с е произнесъл по доказателственото искане за изискване на посочената справка-декларация, като счита за изцяло основателно възражението на ответната страна и намира, че със същата няма да се установят доказателствата, а именно падежът на задължението. Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторно направеното искане за изискване на посочената справка-декларация.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Предмет на делото е предявения иск по чл. 422 ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от и щ е ц а „***“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.У. срещу ответника „**“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя А.С.С., с който се иска да бъде признато за установено, че дължи на ищеца „***“ ЕООД, задълженията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. Районен съд Смолян както следва: Лихва за забава, изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, след изтичане на 14- дневния срок от издаване на фактурата, т.е. от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., в размер на 211,31 лева, Законната лихва върху главницата 7 248.31 лева от 27.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението - 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева, Държавна такса за образуване на производството в размер на 149.20 лева, Адвокатско възнаграждение в размер на 500 3 лева.

В исковата молба се твърди, че със заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 824 от 27.01.2025г. до РС Смолян, доверителят ми „***“ ЕООД поиска да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника „**“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано управителя А.С., за неплатено задължение по Фактура № 0000000283 от 28.10.2024г. в размер на 7248,31 лв. с ДДС, лихва за забава, изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, след изтичане на 14 - дневния срок от издаване на фактурата, т.е. от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., в размер на 211.31 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението държавна такса за образуване на производството в размер на 149.20 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. и на 31.01.2025г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която Районен съд Смолян е разпоредил длъжникът „**“ ЕООД да заплати на кредитора „***“ ЕООД 7248.31лв.-главница по фактура №0000000283 от 28.10.2024г„ 211.31 лв. - мораторна лихва за периода 12.11.2024Г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 649,20 лв., представляващи заплатената от заявителя държавна такса в размер на 149,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., като е допусната фактическа грешка при присъждане на разноските - вместо адвокатско е записано юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед с мотиви, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта преди връчването. Посочва, доверителят ми е изпратил покана за доброволно плащане, заверена нотариално на при нотариус № ** , с район на действие РС- Смолян, рег. № *, том*, акт № * от 16.12.2024 г. , получена от „**“ ЕООД на 20.01.2025 г., че изрично, в цитираната покана за доброволно плащане е даден 14 - дневен срок за плащане, считано от получаването й, който е изтекъл на 03.02.2025 г. и че с платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025 г. „**“ ЕООД е наредило изплащането на сума в размер на 7248.31 лв, по банкова сметка на „***” ЕООД. При така описаната фактическа обстановка счита, че няма основание на което „***“ ЕООД да може да получи претендиралото вземане въз основа на заповед за изпълнение защото длъжникът „**“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него.

Задължението за главница е платено по банков път на 06.02.2025г. и е постъпило по сметка на ищеца на 07.02.2025 г.

Възражението е неоснователно въз основа на следните съображения:

Видно от приложената Фактура № 0000000283 от 28.10.2024г., транспортните услуги са предоставяни на ответника в периода 01.10.2924г,- 24.10.2024г. Фактурата е издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. От тази дата, съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, тече 14-дневния срок, в който ответника е трябвало да плати, като след изтичане на посочения срок се дължат лихви за забава.

Неоспорим факт е, че процесната фактура е включена в Дневника за продажби 4 на „**“ ЕООД за м. октомври 2024 г. и ответника е ползвал данъчен кредит въз основа на платения от доверителя ми данък добавена стойност (ДДС) по фактурата в размер на 1208.05 лв., като го е приспаднал от задълженията си за ДДС за м. октомври 2024г.

Видно от съдържанието на подадената нотариална покана, доверителят ми многократно е водил разговори за плащането, но до 16.12.2024г. не е получил такова.

Следва да посочим изрично, че поканата за доброволно плащане е изпратена на добра воля и с желание да се избегне съдебно производство. Задължението не възниква след поканата за доброволно плащане, а след получаването на фактурата. Нормата предвижда „получаване на фактура или на друга покана за плащане не и двете.

Защо поканата е връчена на 20.01.2025 г. - повече от месец след изпращането й на 16.12.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ГПК, „Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва“.

По същия начин не е получена своевременно и Заповедта за изпълнение на парично задължение - издадена е на 31.01.2025г., а е получена на 12 02.2025г.

Неоснователно е възражението на ответника за началния срок за мораторната лихва на претендираното правно основание, както и че няма никакви доказателства за получаването на фактурата от страна на ответника в предходен момент преди връчването на поканата за изпълнение, поради което датата на издаване на фактурата е ирелевантна и лихва може да бъде претендираш едва от 04.02,2025 година, не и в поранен период. Срокът е съобразен с датата на издаване и представяне на фактурата в офиса на ответника, както постановява закона. Съществуват и доказателства в НАП за получаването на фактурата, защото тя е отразена в Дневника за покупки на “**” ЕООД за м. октомври 2024г.

Ответникът е дал повод за съдебните претенции чрез неоснователно забавяне на плащането на задълженията си. С недобросъвестното си поведение, той е принудил доверителя ми да заплати и дължимия ДДС наред с направените вече разходи за горива за целия месец октомври, а това за една малка фирма води до невъзможност да покрива задълженията си към останалите участници в търговски оборот.

С постъпили в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба се твърди, че категорично “**” ЕООД е изпълнил задълженията си и то преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, като същият не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи и разноски както за заповедното производството, така и за настоящото съдебно производство. Паричното задължение е напълно изплатено на кредитора „***“ ЕООД още в рамките на договорните отношения между страните, в дадения срок за изпълнение и забележете - в пълния размер, претендиран в отправената писмена покана, поради което не е налице законна причина за прибягване до способите на държавната принуда.