Решение № 282 от 22.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20232100500042 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод подадена въззивна жалба о т ГД „Гранична полиция“ при МВР, с посочен адрес за призоваване в гр.София 1202, бул.”Мария Луиза” № 46, заявена чрез гл.юк. А. Николова против решение № 2533/11.11.2022г. по гр.д. № 3913/2022г. на РСБургас.

С обжалваното решение, съдът е уважил осъдителнине искове на Ц. Б. Х. с ЕГН********** против ГД „ГП“ при МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, както следва: сумата 693 лева - главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 81,80 часа, представляваща разликата между реално положения нощен труд за периода от 05.06.2019 г. до 09.07.2020 г. и преизчисления такъв с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск - 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 160,64 лева – представляваща сборно обезщетение за забавеното плащане на главниците по отделните месечни вземания, дължимо за периода от 31.07.2019г. до 16.06.2022г., като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, както и в полза на съда дължимата по делото д.такса и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, моли, същото да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. По-конкретно навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. Поради последното, неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Извършва се анализ на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, които въззивникът намира за 1 приложими. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални нормативни актове. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства.

Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата Ц. Х., надлежно уведомена чрез процесуалния си представител – адв. Георги Стоянов от БАК е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение-потвърдено като правилно и законосъобразно. Сторен е анализ на нормативната уредба – КТ, НРВПО, НСОРЗ и НТКТС възоснова на който е направен извод, че преизчислените нощни часове с коефициент 1,143 в дневни се признават за отработени дни, трудов стаж и извънреден труд, поради което се застъпва становището, че решението в този смисъл е правилно и законосъобразно. Подробни мотиви излага в представения писмен отговор. Претендира съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.176,вр.чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от страна по делото с правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно, тъй като фактическата обстановка по делото е правилно установена, а сторените правни изводи напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

Предвид събраните по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно наличието на възникнало между страните служебно правоотношение страните за процесния период, по силата на което въззиваемата страна е полагала труд на смени, в т.ч. и нощен труд. Поконкретно е установено чрез СИЕ, че за периода от 05.06.2019 г. до 09.07.2020 г. отработения от последната нощен труд от 572 часа, преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд възлиза на 653,80 часа, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 81,80 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на незаплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на 693 лв., а лихвата за забава върху тази главница, изчислена за периода е в размер на 160,64 лв..

Следва да се добави, че нормите на чл.176 и чл.178 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) определят елементите на месечно възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително през процесния период 20.05.2019 г. - 10.07.2020 г. са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са 2 действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.

Текстовете на чл. 3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Но в действащите за процесния период наредби липсва възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд.

Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

Това е така, защото, нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.

58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) се регламентира определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ. Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.

Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.

Също за пълнота следна да се посочи, че изложените по-горе съображения, изразени от настоящия съдебен състав многократно по повод дела по същия казус, не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20 на Съда на Европейския съюз.

В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на 3 работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.

В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния труд.

Освен казаното, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки - ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.