Решение № 114 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Перник, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500163 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 87/22.02.2024 г. от длъжниците Е. А. А., Л. П. А. и Р.

А. А. против Постановление от 07.02.2024 г. на ДСИ по изпълнително дело № 20231710400024/2023 г. по описа на СИС при Районен съд - гр. Брезник, с което е отказано намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1500.00 лв. на адвокат Х. - процесуален представител на взискателите по Изпълнително дело № 20231710400024/2023 г.

В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за това, че мотивите на ДСИ в постановлението от 07.02.2024г. са неправилни, несъстоятелни и незаконосъобразни, защото посочения като основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения важи за гражданските, а не за изпълнителните дела. Размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като единствените изпълнителни действия от процесионалния представител на взискателите са сведени само в подаване на молба по образец за образуване на изпълнително дело, за което се дължи сума в размер от 200.00 лв. Освен молбата по образец за образуване на изпълнително дело не са били осъществени никакви значими процесуални действия по защита и съдействие. От 1 друга страна изпълнителното дело не представлява никаква фактическа и правна сложност.

Ето защо считат, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди до размер 200.00 лв., единствено за образуване на изпълнително дело. С оглед изложеното, молят съда да отмени отказа за намаляване на адвокатското възнаграждение от 1500.00 лв. с Постановление от 07.02.2024г. на ДСИ при Районен съд- Брезник, което е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.

5 от ГПК, като се намали по направеното възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело. Претендират разноски в настоящото производство за внесени държавни такси.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателите чрез адв. Х. излагат подробни доводи и съображения, че жалбата е неоснователна и като такава моли да се остави без уважение.

Сочи се, че дължимото първоначално възнаграждение само за образуването на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1 от 2004г., за всеки един от взискателите. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“ В случая „предявените искове“ са девет , от всеки един от взискателите. От това следва, че общия размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 1 800 лв. само за образуването на делото. При всяко следващо действие по принудителното изпълнение , а видно е , че са посочени два способа за удовлетворяване на взискателите , по които има извършени действия от ДСИ, се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 , вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата. При всяко принудително действие , за всяка от дължимите суми е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата - сума до 400 лв., при което спазвайки разпоредбата на чл.10, т.2 , адвокатското възнаграждение е 200 лв. и то за всеки един от взискателите. При което се дължи допълнително адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 800 лв. от всеки един от взискателите , тоест общия размер възлиза на 3 600 /три хиляди и шестстотин / лв., от които 1 800 лв. /за образуване/ и 1 800 лв. / за принудително изпълнение/. При посоченото по-горе е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбите на Н №1/2004г. и не се явява прекомерно, а точно обратното , занижено е многократно.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия в хронологичен ред и е навел доводи за законосъобразност на начисленото адвокатско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна – длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/, и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване /чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателите чрез представляващия ги адвокат са подали молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на възбрана и извършване на публична продан на недвижими имоти. Впоследствие, по делото е депозирана молба от взискателите, с която е посочен нов способ, а именно –запор върху вземане на длъжниците към трето задължено лице. По делото е наложен запор върху вземанията на длъжниците към трето задължено лице. Липсват данни да е налице постъпило плащане по делото от страна на третото задължено лице към датата на изпращане на жалбата за разглеждане от съда. Длъжниците са получили ПДИ на 10.10.2023 г. и в срока за доброволно изпълнение са внесли по 20 % от задълженията си, без да депозират молба за спиране на производството. Всеки следващ месец тримата длъжници внасят по 10 % от задължението си.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са посочени нови такива, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Напротив – установява се, че длъжниците са получили ПДИ на 10.10.2023 г. и в срока за доброволно изпълнение са внесли по 20 % от задълженията си, като всеки следващ месец тримата 3 длъжници внасят по 10 % от задължението си.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното, съдът приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични вземания, посочени в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Следователно при наличието само на подадена от взискателите молба за образуването на изп. производство и за посочване на изп. способ за принудителното реализиране на вземанията по изп. лист, посочването на който предпоставя допустимост на процесното изп. производство, взискателите имат право към този момент на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и адвокатското възнаграждение в полза на взискателите следва да бъде намалено като прекомерно от приетия от съдебния изпълнител размер от 1500 лв. до минимума по чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на СИ и взискателите, че при определяне размера на адвокатския хонорар на взискателите по изпълнителното дело е приложима хипотезата на чл.2, ал.5 Наредба № 1 от 09.07.2004г. Цитираната разпоредба е ясна и не подлежи на тълкуване, което се потвърждава от текста на същата „…предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“, което недвусмислено и еднозначно сочи, че чл.2, ал.5 Наредба № 1 от 09.07.2004г. има приложение само в исковото производство, а не за изпълнителните дела.

Произнасянето на съда по размера на дължимото адв. възнаграждение, не се ползва със сила на пресъдено нещо, които тепърва ще бъдат начислявани до приключване на изпълнителното дело. За всяко следващо изпълнително действие, извършено след влизане в сила на настоящото решение, включително и за действия по процесуално представителство на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при надлежно направено изрично искане от взискателя, СИ може да начислява съответните суми и същите 4 ще подлежат на събиране от длъжника, на осн.чл. 79 ГПК.

По изложените съображения, жалбата е основателна, като атакуваното с нея Постановление от 07.02.2024 г. на ДСИ, с което е отказано намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по изпълнителното дело следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Определените на взискателите разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лева.

По разноските в настоящото производство

На жалбоподателите се дължат претендираните и доказани разноски по делото от 25 лв. – заплатена такса, и предвид основателността на жалбата и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 79 ГПК се дължат изцяло от противната страна по жалбата – взискателите, и при положение, че са дали повод с поведението си за депозирането й и са възразили срещу нея.