Решение № 486 от 13.03.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 486

Сливен, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ХРИСТО ХРИСТОВ

Членове:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЕЛ ЛОЗЕВ канд № 20267220600011 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. В. В., чрез адв. М. П. от АК Сливен като процесуален представител, срещу Решение № 306/03.12.2025 г. по АНД № 869/2025 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 25-0804-003939 от 13.05.2025 г., издадено от началник сектор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, Районно управление (РУ) - Сливен, с което на А. В. В. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и са му отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е установено по безспорен начин извършването на административното нарушение, доколкото не е изяснено обстоятелството на коя точно пешеходна пътека е извършено нарушението. Сочи, че са налице разминавания в показанията на разпитаните по делото свидетели по отношение на тяхното положение към момента на наблюдаване на нарушението – в полицейския автомобил или извън него. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Сливен, както и да реши спора по същество като отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. М. П. поддържа подадената жалба. Заявява, че първоинстанционният съд е следвало да задължи ответната страна да представи проект за организация на движението, отразяващ пътната вертикална и хоризонтална сигнализация в участъка, съответно прави същото доказателствено искане и в настоящото производство. Счита, че наличието на три пешеходни пътеки и липса на конкретизиране в АУАН или НП за мястото на нарушението води до липса на индивидуализация на деянието, съответно се явява ограничаване на правото на защита на оспорващия. Твърди, че са налице противоречия в показанията на разпитаните актосъставител и свидетел по отношение тяхното положение към момента на наблюдаване на нарушението – извън полицейския автомобил и на спирка, или вътре в него по време на движение. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен.

Ответникът по касационната жалба – началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище чрез пълномощника си юрк. К. Б. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд - Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от лице, за което първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 16.02.2025 г. около 09:46 часа в гр. Сливен, по бул. „Георги Данчев” до Ритейл парк Сливен с посока на движението към бул. „Стефан Стамболов“, А. В. В. управлява лек автомобил марка „Фолксваген Кадди” с рег. № [рег. номер], негова собственост, като не пропуска стъпил и преминаващ пешеходец по пешеходна пътека тип Зебра, обозначена с пътен знак Д17 и не му осигурява предимство.

Въз основа на установеното, съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1445971/16.02.2025 г. за допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 16.02.2025 г. (лист 7 от делото).

На 24.02.2025 г. е постъпило писмено възражение от А. В. В. до административно наказващия орган, в което сочи: на 16.02.2025 г. при шофиране по бул. „Георги Данчев“ в посока бул. „Стефан Стамболов“ в района Ритейл парк Сливен, от лявата страна по посока на движението внезапно се появил пешеходец на разстояние от 6-7 метра; актосъставителят правилно е регистрирал факта, че водачът не е спрял автомобила; по протежение на булеварда от лявата страна е имало множество спрели автомобили, които не спазват разстояние от 5 метра до пешеходната пътека, а пешеходецът се провирал в тунел, оставен му от автомобилите; тротоарът и стъпването на пешеходеца на пътеката е извън видимостта на водача към този момент, на 6-7 метра от пътеката, като пешеходецът е скрит зад МПС, а възможно рязко и внезапно спиране би създало опасност от ПТП. (лист 10 от делото).

По постъпилото възражение е изготвена Докладна записка рег. № 1670р-6722/14.03.2025 г.. Свалени са сведения от актосъставителя и свидетеля на нарушението. Направено е предложение да не се приемат за основателни обстоятелствата, изложени във възражението (лист 9 от делото).

Въз основа на АУАН било издадено НП № 25-0804-003939 от 13.05.2025 г. на началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ - Сливен, с което на жалбоподателя А. В. В. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП (в приложимата редакция) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки. Наказателното постановление (лист 8 от делото) е връчено на жалбоподателя по Системата за сигурно електронно връчване на 20.06.2025 г. (лист 15 от делото).

По делото е разпитан актосъставителя, от чиито показания се установява, че е наблюдавал преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя, който не е спрял и не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец; на булеварда нямало спрени автомобили, които да са в нарушение и предвид големината на самия булевард, имало достатъчна видимост. Разпитан е като свидетел и свидетеля по АУАН - С., от чиито показания се установява, че е видял автомобила, управляван от жалбоподателя, който не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, както и че полицаят е имал ясна видимост към пешеходната пътека.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил посоченото в АУАН и НП нарушение и следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност, поради което е потвърдил обжалваното НП.

За да постанови този резултат, районния съд е изложил мотиви за безспорно констатиране от страна на служителите на реда на извършването на нарушението от оспорващия. Съдът е приел, че доколкото В. е спрян непосредствено след извършване на нарушението и за него не е било налице объркване относно обстоятелството на коя от трите пешеходни пътеки е допуснато нарушението, като освен това в подаденото възражение изрично е посочено от самия водач, че не е спрял и не е пропуснал пешеходеца. Достига до извод, че не са налице нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаването на НП, които съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, заедно с точно описание на извършеното деяние. Приема, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (в актуалната му редакция, ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г.) при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От събраните от Районен съд – Сливен доказателства безспорно се установява извършването на административното нарушение, за което касаторът е санкциониран. Правилно и обосновано е прието от районния съд, че на 16.02.2025 г. около 09:46 часа жалбоподателят е управлявал личния си автомобил, като движейки се в гр. Сливен, по бул. „Георги Данчев” до Ритейл парк Сливен с посока на движението към бул. „Стефан Стамболов“, като не е пропуснал стъпил и преминаващ по пешеходната пътека тип „Зебра“ пешеходец. В тази насока, в направеното от оспорващия до наказващия орган възражение изрично се потвърждава наличието на пешеходец на пешеходната пътека, доколкото и от водача се сочат допуснати от пешеходеца нарушения на правилата за пресичане, както и се обръща внимание на неправилно паркираните автомобили, закриващи видимостта на движещите се МПС към пешеходната пътека. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че е нарушена нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека, водачът не е спрял за да пропусне стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея пешеходец.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, той се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. В производството пред Районен съд – Сливен и пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и НП. Извършването на нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство актосъставител и свидетел на нарушението.

При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно е възражението за противоречиви показания на разпитаните свидетели, тъй като обстоятелството за тяхното точно положение към момента на установяване на нарушението не е пряко относимо към процесното деяние, доколкото и двамата са имали пряко наблюдение на извършването на нарушението. Настоящата инстанция подкрепя направените от Районен съд - Сливен изводи, за липса на неясноти по отношение на местонахождението на пешеходната пътека, където е извършено нарушението. Водачът е спрян непосредствено след неправомерното деяние, като в неговото възражение реално се съдържа признание, че не е спрял на пешеходната пътека при наличие на пресичащо лице. Следователно, оспорващият не само е наясно на коя пътека е извършено нарушението, но и потвърждава осъществяването на състава на нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Наложеното на водача наказание съответства на нормативно установения размер на глобата в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

От ответната страна не е заявена претенция за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306/03.12.2025 г. по АНД № 869/2025 г. на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: