Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3664 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10583/2026
Вид
Решение № 3664
Подписан
01.10.2026
Състав
СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 6 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137А, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 149 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 31, ал. 3 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря МАЛВИНА ЛЮБ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110210583 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от С. В. В., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-006805 от 01.07.2026 г., издадено от Началник сектор СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение н а ч л . 137А, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., упълномощен представител.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 21.03.2026 г. срещу жалбоподателят С. В. В. е съставен АУАН Серия Г А № 5173765. В обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на 21.03.2026 г., в гр. София, по бул. "Тодор Каблешков", с посока на движение от ул. "Ген. Стефан Тошев" към ул. "Родопски извор", жалбоподателят управлява лек автомобил "Мерцедес Е 220" ЦДИ, с рег. № ***, като при извършената проверка пред номер 53 се установи, че водачът не е поставил обезопасителен колан при наличие на такова оборудване в автомобила.

АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, бил му предявен на същата дата и връчен срещу подпис. В графата за обяснения и възражения е 1 вписано, че нарушителят няма такива.

Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 25-4332-006805 от 01.07.2026 г. от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121к – 12547/12.09.2024 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на С. В. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, "Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. ". Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.

7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер – "глоба" в размер на 100 лева. Поради това дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението отнесена към словесното му описание и санкционната норма позволяват на нарушителя да разбере защо е ангажирана отговорността му и не нарушават правото му на защита. Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.

Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, е формулирано изчерпателно.

Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България , чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения относно вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 137А, ал. 1, от ЗДвП, не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства относно извършването на това нарушение.

По делото е разпитан актосъставителят. Видно от показанията му, в тях не се съдържат никакви данни за процесното нарушение /свидетелят единствено посочва, че се придържа към написаното в АУАН, след като съдът му го 2 предяви, но не си спомня никаква конкретика по случая/, поради което административното обвинение остана недоказано.

В този смисъл изложеното в атакуваното НП се явява недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин, което е самостоятелно основание за отмяната му.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но доколкото такива не се претендират, не се й дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-4332-06805 от 01.07.2026 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С. В. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 евро за нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3