Решение № 358 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500356 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 210/09.01.2026 г., подадена от адв.К. Б., процесуален представител на Н. И. Б. и А. Ю. Б., и въззивна жалба с вх.№ 564/19.01.2026 г., подадена от Х. Х. Л., ЕГН **********, постоянен адрес с.Лъжница, ул.„***“ № 32, вход А, подадена чрез адв. Г. Б., насочени против Решение № 487/22.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 819/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С жалбата на Х. Х. Л. решението се оспорва в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от него против ответницата иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуване на 34/35 идеални части от описания имот по нотариален акт № 184, том VI, дело № 918 от 07.12.2012 г., като неоснователен, поради изтичане на законоустановения преклузивен срок за упражняването му, както и в частта за разноските.

С жалбата на Н. И. Б. и А. Ю. Б. решението се оспорва в частта, в която се признава за установено по отношение на ответниците по делото, че ищецът 1 е собственик на 1/35 ид.ч. от процесния недвижим имот; в частта, с която се отменя нотариалния акт на ответницата Н. Б. в частта над 34/35 ид.ч.; в частта, с която се постановява неприсъствено решение по отношение на ответниците А. Р. М., А. Ю. Б., А. Ю. Х. и Ф. Ю. Б.; в частта, с която се постановява необжалваемост на решението от ответниците А. Р. М., А. Ю. Б., А. Ю. Х. и Ф.

Ю. Б., както и в частта за разноските.

В жалбата на Х. Х. Л. се поддържа становище за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и за постановяването му при нарушение на процесуалните правила.

Оспорват се изводите на съда относно момента, в който Л. е узнал за продажбата на процесната къща, като в таза насока се прави подробен анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства. Изразява се становище за неправилно разпределена доказателствена тежест, като според въззивника Л., тежестта да докажат момента на узнаване на договора за покупко-продажба е за ответниците. Цитира се съдебна практика на ВКС по въпроса.

Правят се оплаквания и че РС е дал вяра само на свидетелите, доведени от ответниците, с което е постановил едно неправилно решение. Сочи се, че при извършения анализ на гласните доказателства не са съобрази останалите събрани в хода на производството доказателства, вкл. не са обсъдени наличието на заинтересованост на част от свидетелите.

Във въззивната жалба на Л. се прави подробен анализ на доказателствата по делото и се извежда фактическата обстановка по спора.

Според Л., липсват доказателства ответниците да са извършвали действия, с които да демонстрират владение на процесните имоти, вкл. и трансформиране на държането във владение. В тази насока се изразява становище, че е налице скрито владение от страна на ответниците.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Гоце Делчев в обжалваните му части и да постанови друго, с което да допусне изкупуване от страна на Л. на 34/35 ид.ч. от процесния имот.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор на жалбата на Л., такъв е постъпил от насрещната страна Н. Б. и А. Б.. Същите оспорват жалбата с мотив, че правото на иск на Л.

2 за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС е преклудирано поради изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.

Ответниците цитират съдебна практика в противната на поддържаната в жалбата насока относно доказателствената тежест за установяване на момента на узнаване за разпоредителната сделка. Изразяват становище, че РС правилно е обсъдил събраните гласни доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по спора въз основа на тях.

С оглед на това, от въззивния иск се иска да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като присъди на въззиваемите направените от тях разноски.

В жалбата на Н. Б. и А. Б. се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на решението на РС-Гоце Делчев в обжалваните му части, както и за постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорват се констатациите на РС, че част от ответниците не са подали отговор на исковата молба и постановеното в тази връзка неприсъствено решение спрямо тях. Възразява се и срещу наличието на другата предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно исковете да са вероятно основателни.

В жалбата са разяснени предпоставките за упражняване на давностно владение, вкл. и върху съсобствен имот, които са подкрепени със съдебна практика. В тази насока се прави и подробен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, от което според въззивниците Б. се установява, че Н. Б. е едноличен собственик на процесния имот на основание покупко-продажба, а в условията на евентуалност – на основание добросъвестно владение. Заявява се, че по тези възражения, РС не се е произнесъл, което представлява процесуално нарушение.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение в оспорените части, вкл. и за разноските, като присъди на въззивниците направените от тях разноски.

В срока за отговор на жалбата на Б., такъв е постъпил от насрещната страна – Х. Л.. С отговора се оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът изразява становище по отношение предпоставките за 3 превръщане на държането във владение и действията, с който следва да се обективира промяната в намеренията на съсобственика. Прави се самостоятелен анализ на събраните гласни доказателства. Л. заявява, че Н.Б. не е добросъвестен владелец, като вадението й е останало скрито за останалите наследници на Ф. М..

Изразява се становище за правилност на решението на РС-Гоце Делчев в частите, в които се обжалва от Б. и се иска да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Л. се представлява от упълномощен представител, който поддържа подадената жалба. Въззивниците Н. Б. и А. Б. вземат писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

Тук за пълнота на изложението настоящият състав намира за нужно да отбележи, че не следва да обсъжда направените в жалбата на Н. Б. и А. Б.

4 оплаквания относно обжалвания съдебен акт в частта, в която е РС се е произнесъл по реда на чл.238 от ГПК. Защитата срещу неприсъственото решение може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл.240, ал.1 от ГПК или с нарочен иск по чл.240, ал.2 от ГПК. Легитимирана да направи такова искане е страната, срещу която то е постановено, не и трето лице. Това произтича и от общата забрана в правото да се упражняват чужди права, освен в изрично посочените в закона случаи, сред които не е разглеждания.

По доводите за неправилност на решението на РС-Гоце Делчев в обжалваната му част, настоящият състав намира следното:

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

В случая предявените искове са с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС. Първият е положителен установителен иск, с който въззивникът защитава правото си на собственост, възникнало на основание наследство и давностно владение, при уважаването на който се иска съдът да отмени издадения в полза на ответниците нотариален акт за частта-собственост на ищеца, а иска по ЗС е коститутивен, с който се упражнява потестативното право на изкупуване на ид.ч. от съсобствен имот, като преобразуващият ефект настъпва от влизане на решението в сила.

За да бъде уважен установителния иск на Х. Л., следва да се установи, че ищецът е наследник на А. Фейзулов Реджов, както и че последния и преките наследодатели на Л. – Ф. М. и Х. Ш. Л. са упражнявали непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно владение на имота, с намерение за своене за себе си в продължение на поне 10 г. /с оглед твърденията в исковата молба, които не сочат на добросъвестност при установяването му/. Съобразно въведената в чл.69 от ЗС презумпция, намерението за своене се предполага.

От представеното удостоверение за наследници на А.Р. безспорно се установява, че ищецът е негов наследник като син на внука му Х. Ш. Л.. С оглед данните, че А.Р. е имал само един наследник – дъщеря си Ф. М., то след смъртта му през 1969 г., тя е придобила по наследство неговите недвижими 5 имоти. От своя страна Ф. М. има 5 деца – С. Б., Ф. Т.Ф.К., Х. Ш. Л. и Ю. М.

/починал 2008 г. и съпруг на ответницата А. М. и баща на ответниците А. Б., А. Х. и Ф. Б./, като всяко едно от тях след смъртта й притежава 1/5 ид.ч. от имуществото на Ф. М.. Предвид обстоятелството, че Х. Ш. Л. освен сина си Х.

Х. Л. /ищец по делото/, има още 5 деца, както и преживяла го съпруга - Н. Л., то всеки от тях получава 1/7 от притежаваната от Х. Ш. Л. 1/5 ид.ч. от наследството на Ф. М.. Т.е. дела на ищеца е 1/35 ид.ч.

Безспорно установено e, че с нотариален акт № 165, том V, рег.№ 9049, нот.дело № 674/2012 г., съставен от нотариус В.Б., ответниците А. Р. М., А. Ю.

Б., А. Ю. Х. и Ф. Ю. Б., са признати за собственици на процесните недвижими имоти, а именно поземлен имот, заснет като имот с пл.№ 370, кв.18 по плана на с.Лъжница, община Гоце Делчев и изградената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м. и селскостопанска постройка със застроена площ 35 кв.м. Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че впоследствие – на 07.12.2012 г., тези имоти са продадени на ответницата Н. И. Б., за което е съставен нотариален акт № 184, том VI, рег.№ 11044, нот.дело № 918/2012 г. на нотариус В.Б., рег.№ 507 от РНК.

За установяване упражняваната фактическа власт върху имота са разпитани пред РС петима свидетели – Ф.К., Ф.М., ХА. Б., И. Б.ев и А.Г.. В показанията си всички разпитани свидетели твърдят, че процесните имоти са били на бабата на страните Ф., като след нейната смърт в тях е останал да живее сина й Ю. със своето семейство. След смъртта на Ю. имотите са обитавани допреди 8-9 г. от неговата съпруга - ответницата А., а след това от ответницата Н.. Свидетелите са категорични, че в имотите никога не е живял ищеца Х. Л., нито неговия баща. Според свидетелите, водени от ищеца - Ф.К., Ф.М., ХА. Б., преди около 9-10 г. е проведена среща между децата на Ф., на която е присъствала А., тъй като към този момент съпругът й Ю. е бил починал, и на която среща те са се разбрали имотите на Ф. да останат за двамата й сина – Х. Ш. Л. /баща на ищеца/ и Ю. М. /съпруг на ответницата А.