Решение № 20399 от 11.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65085/2023
- Вид
- Решение № 20399
- Подписан
- 11.11.2024
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20399 гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110165085 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот от ищеца А. К. И., с ЕГН ********** против ответниците А. К. Б.в, с ЕГН ********** и М. В. Б., с ЕГН **********, с искане да се допусне и реално извърши след това делба на съсобствения на страните, недвижим имот.
Ищецът А. К. И., ЕГН **********, твърди, че с ответниците А. К. Б., ЕГН ********** и М. В. Б., ЕГН **********, са съсобственици на следния недвижим имот:
- АПАРТАМЕНТ № ** /***/, находящ се в гр.София, ж.к. „***“, блок **, вход Д /вход 7 (седем)/, етаж IV /четвърти/, състоящ се от две стаи, кухня, хол и други сервизни помещения, със застроена площ от 76.16 /седемдесет и шест цяло и шестнадесет стотни/ кв.м, при съседи на апартамента по документ за собственост: стълбище, Л.Р.Б., двор, П.Б.Т., двор, заедно с принадлежащото избено помещение № 34 / тридесет четири/, при съседи; коридор, коридор, двор, А. Б. А.ов, заедно с 0,949% / нула цяло деветстотин и четиридесет и девет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно точка сто и шестнадесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с 1 последно изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект, от 05.10.2023 г., с адрес на имота гр.София, район ***, ж.к. „*** 1“, блок **, вход 7 /седем/, етаж 4 /четвърти/, апартамент **, като самостоятелният обект се намира на етаж 4 /четвърти/ в сграда с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно/, с предназначение на сградата: Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ: 76.16 /седемдесет и шест цяло и шестнадесет стотни/ кв.м, прилежащи части: мазе №34 /тридесет и четири/; 0,949% /нула цяло деветстотин и четиридесет и девет хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имоти с идентификатори *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно точка сто тридесет и пет/ и *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно точка сто и петнадесет/, под обекта - имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно точка сто и тринадесет/, над обекта - имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка четири хиляди и осемдесет и две точка сто и шест точка едно точка сто и деветнадесет/, стар идентификатор няма.
Ищецът А. К. И. твърди, че приживе родителите й И.С.П. и К. Б. П. придобили правото на собственост върху процесния имот през 1975 г. посредством Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 19, том VIII, нот.д. № 1419 от 06.09.1975 г. Сочи, че баща й К. Б. П. починал на 27.12.1990 г., а впоследствие майка й - И.С.П., прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния имот в полза на първия ответник и брат на ищеца - А. К. Б., с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, вписан в Служба по вписванията - гр. София, под акт № 110, том LXL дело № 22230/14.10.1999 г., вх. рег. № 25223, като е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху недвижимия имот. Към датата на прехвърляне на 4/6 ид.ч. в полза на ответника, последният бил в граждански брак с втората ответница М. В. Б., с оглед което прехвърлените идеални части били придобити в режим на СИО. Твърди, че И.С.П. починала на 11.01.2022 г. С оглед изложеното твърди, че с ответниците са съсобственици на процесния имот при следните квоти - 1/6 ид.ч. за ищеца, придобита по наследство; 1/6 ид.ч. за ответника А. К. Б., придобита по наследство; 4/6 ид.ч. за ответниците А. К. Б. и М. В. Б., придобити в режим на СИО. Излага твърдения, че само ответниците ползват имота, считано от датата на смъртта на К. Б. П. и до момента. Моли до окончателното извършване на делбата съдът да постанови ответниците да ползват имота, а на ищеца да заплащат обезщетение за лишаването й от ползването на нейната 1/6 ид.ч. от имота, в размер на 2 средната пазарна наемна цена. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са били приети по делото без възражения от страните. Прието е и заключение по допуснатата по искане на ищеца съдебно-оценителна експертиза относно определяне на средния пазарен месечен наем на делбения имот, във връзка с привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК. Разпитани са свидетели, във връзка с установяване обстоятелствата около едноличното ползването на имота от страна на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. К. Б., ЕГН ********** и М. В. Б., ЕГН **********, подават отговори на исковата молба с идентично съдържание, чрез адв. В. Т., с които не оспорват, че с ищеца са съсобственици на процесния имот, при така твърдените квоти. Оспорват искането по чл. 344, ал. 2 ГПК, като го намират нередовно, а по същество поддържат, че е неоснователно, тъй като ищцата не е била възпрепятствана да ползва съответстващата й се идеална част от имота.
В съдебно заседание, страните не се явяват лично, представляват се от надлежно упълномощени представители, в лицето на адв. А. за ищеца и адв. Т. за ответниците, които поддържат съответно ИМ и ОИМ, като изразяват становище, за допускането на делбата от съда, при посочените от ищеца в ИМ квоти.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а се установява и от приетите писмени доказателства, че са собственици на процесния недвижим имот при следните квоти - 1/6 ид.ч. за ищеца, придобита по наследство; 1/6 ид.ч. за ответника А. К. Б., придобита по наследство и 4/6 ид.ч. общо за ответниците А. К. Б. и М. В. Б., придобити в режим на СИО.
Видно от приетите доказателства – нотариален акт № 19 от 06.09.1975 г., К. Б. П. и И.С.П. – родители на ищеца и първия ответник, са придобили собствеността върху процесния апартамент през1975 г., като обезщетение за отчужден техен имот по реда на ЗТСУ. През 1990 г. починал К. П., като след смъртта си оставил за свои наследници – преживяла съпруга И.П., син – А. Б. /ответник/ и дъщеря А. К. И. /ищец/ - съгласно удостоверение за наследници на л.11, като всеки от тях е наследил по 1/6 ид.ч. На 14.10.1999 г., И.П. се разпоредила със своите 4/6 ид.ч. в полза на сина си А. Б., чрез договор за издръжка и гледане, като си запазил пожизнено правото на ползване върху прехвърления имот /виж нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 165/14.10.1999 г./. Видно от удостоверение за сключен граждански брак /на л.32/ към датата на прехвърляне на собствеността върху имота А. Б. е бил в законен граждански брак с М. В.
Н. /след брака Б./, като прехвърлените от И.П. 4/6 ид.ч. от имота са придобити от съпрузите в режим на СИО. На 11.01.2022 г. починала и И.С.П. /майка на ищеца и първия ответник/, видно от удостоверение за наследници на л.12, като след нейната смърт, съсобствеността върху процесния имот се разпределила между ищеца с 1/6 ид.ч., ответника А. Б. – с 1/6 ид.ч.
3 и ответниците А. и М. Б.и – общо 4/6 ид.ч. в режим на СИО.
Към настоящия момент няма данни имота да е обременен с ограничени вещни права или някой от съсобствениците да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от същия.
Основните спорни в производството въпроси между страните касаят искането на ищеца по реда на чл.344, ал.2 от ГПК.
В тази връзка са събрани по делото гласни доказателствени средства, чрез показанията на свидетеля Н. /воден от ищеца/, от които се установява, че в процесния имот от над 30 години живеят ответниците А. и М. Б.и, като до смъртта си, наследодателите К. и И.. П.и също са живели в апартамента. Свидетелят Н. твърди отношенията между ищеца и първия ответник да са влошени по повод извършеното прехвърляне от страна на майка им И.П., на собствените й 4/6 ид.ч. от имота в полза на ответника А.. Свидетелят споделя, че като зет на ищеца, е придружавал А. при посещенията й в процесния апартамент, като едно от тези посещения е било когато А. е узнала, че майка й е прехвърлила собствените си идеални части на брат й А., а целта на посещението била да се уговорят евентуално да изкупят нейната 1/6 ид.ч. До споразумение не се стигнало, поради което ищеца била изпратила и нотариална покана да й заплащат обезщетение за лишаването й от ползване на нейната част от имота, като и тази покана останала без ответен отговор. Свидетелят описва процесния апартамент като тристаен, с една кухня и един санитарен възел, като изразява съмнение имота да може да се ползва по предназначение от всички съсобственици съобразно правата им, тъй като същите «не си говорят».Свидетелят споделя също, че неговата тъща А. не разполага с ключ за апартамента, а винаги когато го посещава звъни отдолу, за да й отворят.
Твърди, че ищцата не е посещавала често имота, дори и приживе на майка си И.П., тъй като й била обидена, че прехвърлила всичките си части на брат й А..
В хода на производството е изслушана и прета съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на която процесния апартамент № ** се намира в 8 етажна панелна сграда, с изток-запад изложение, на 4 етаж, със ЗП от 76,16 кв.м. и се състои от предверие, хол преходен със спалня, външен балкон, кухня с външен балкон, още една спалня и тоалетна. В момента на огледа апартамента се използва по предназначение за жилищни нужди, като същия има нужда от «освежаване». По отношение на средния пазарен наем, съобразявайки състоянието на апартамента, вещото лице, използвайки метода на пазарните аналози, е определило за справедлива месечна наемна цена 380 евро, като твърди да е използвала корекционен коефициент спрямо посочените в заключението офертни цени.
Съдът не споделя извода на в.л. Б., че процесния апартамент с оглед описаното му състояние и обзавеждане, далеч от съвременните изисквания и стандарти, е само за «освежаване», а не са основен ремонт. Доколкото в апартамента понатоящем живеят неговите собственици, които са възрастни хора, в пенсионна възраст, състоянието на имота, е възможно да задоволява техните жилищни нужди и същите да не изпитват необходимост от извършването на съществени преустройства и СРР. Не така стои въпроса обаче, в случай, че имота бъде предложен на пазара на недвижими имоти – за продажба или наем, в който 4 случай изискванията на купувачите/наемателите са в пъти по-високи. В този случай, състоянието на имота ще играе основна роля при договарянето на наемната цена и то в посока надолу. От друга страна, съдът е съгласен със страните в производството, че при определяне на справедливата средна наемна цена, вещото лице е използвало за аналози оферти за апартаменти в същия квартал «***-1», но съществено различаващи се по характеристики с процесния апартамент – както по площ, така и по състояние. Съдът извърши и самостоятелен преглед на предлаганите оферти за наем на апартаменти в ж.к.