Решение № 2078 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2078 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100502527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 20792 от 15.12.2023г., постановено по гр.д. № 26502 /2023г. по описа на СРС, 43-ти състав, Столична община е осъдена да заплати на З. И. Р. на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва считано от 13.01.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 65 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги за лечение на травмата, получена в резултат на увреждането, като предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева. Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на З. И. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 938,51 лева, представляваща разноски съобразно уважената част от исковете, а З. И. Р. е осъдена да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 24,92 лева, представляваща разноски съобразно отхвърлената част.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения акт. Жалбоподателят твърди, че липсвали доказателства за обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент и неговия механизъм, доколкото свидетелите не били преки очевидци на събитието. Недоказано останало и мястото на настъпване на 1 инцидента, доколкото в исковата молба било записано, че същият настъпил в междублоковото пространство пред блок 204А в кв. „Красно село“, както и че настъпил на алея в парк, находящ се в междублоковото пространство в ж.к. „Красно село, в близост до 142-ро училище. Съдът бил приел, че произшествието е настъпило в междублоковото пространство зад блок 204А, докато в свидетелските показания пък се споменавало, че ищцата със съпруга си имали апартамент в блок 205, а не блок 204А. Въззивникът счита, че била налице нередовност на исковата молба в тази част, както и че решението било необосновано. На следващо място не било обсъдено възражението за съпричиняване на вредите, основано на обстоятелството, че ищцата се била движела по обичаен и известен за нея маршрут, като не е отдала нужното внимание на своята безопасност при движението по него. Не било обсъдено възражението на ответника, че не се установявало къде се намирали въпросните корени и повдигнат асфалт, както и че настилката в този участък била от тротоарни плочки в добро състояние и нямало постъпили сигнали за нередовности. При условията на евентуалност прави възражение за необоснованост и прекомерност на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна З. И. Р. не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие на счупване на капачката на коляното на десния крак, настъпило на 13.01.2023г. в гр. София, кв. „Красно село“ на алея в градинката пред блок 204А, намираща се пред входа на 142-ро ОУ „Веселин Ханчев“, поради спъване в надигнат от корени асфалт, както и за изплащане на обезщетение за претърпени от същия инцидент имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за рехабилитация.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че от показанията на свидетелите Б.Р. и И.Р. се установява, че мястото на настъпване на процесното събитие е на територията на Столична община – на алея, находяща се в парк в междублоковото пространство в ж.к. „Красно село“ в близост до 142-ро училище, като е приел показанията за последователни и еднопосочни, както и съответни на приетата по делото епикриза и заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. На основание чл. 31, и чл. 30, ал. 4 ЗП съдът е приел, че общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите и пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, като общината носи отговорност и за действията на лицата, на които е възложила изпълнението на тези дейности. Въз основа на доказателствената съвкупност съдът е приел 2 за безспорно установено, че на 13.01.2023г., вървейки по неосветена алея в междублоковото пространство зад бл. 204 А в кв. „Красно село“ в близост до 142-ро ОУ „Веселин Ханчев“ ищцата се е спънала в надигнат от корените на дървета асфалт и е паднала, в резултат на което е получила многофрагментно счупване на капачката на дясното коляно. При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът е взел предвид характера и тежестта на увреждането, възрастта на ищцата, възстановителния период, липсата на пълно възстановяване и обстоятелството, че движението на крайника ще остане затруднено. Релевираното възражение за съпричиняване е прието за недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно неговата правилност съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

Релевираното с въззивната жалба оплакване за нередовност на исковата молба в частта относно индивидуализацията на местопроизшествието, е неоснователно. Видно от обстоятелствената част на исковата молба същото е описано напълно ясно – изложени са конкретни твърдения, че ищцата е паднала след спъване в напукан асфалт на алея в междублоковото пространство /според ищцата оформено като парк/ пред входа на блок 204А в кв. „Красно село“ в гр. София, което междублоково пространство било неосветено и се намирало пред входа на 142-ро ОУ „Веселин Ханчев“. В така изложените твърдения за факти няма вътрешно противоречие и същите са достатъчни, за да бъде индивидуализирано мястото, на което ищцата твърди, че е настъпило падането, респективно процесните вреди.

Изтъкнатите от жалбоподателя разминавания в свидетелските показания касаят оценката на доказателствата по делото, а не редовността на исковата молба.

Относно механизма на настъпване на произшествието, същият се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност показанията на свидетелите И.Р. и Б.Р., приетата епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от 17.01.2023г., както и от приетото експертно заключение по съдебно-медицинската експертиза. От показанията на св.

И.Р. се установява, че на 13.01.2023г. в тъмната част от денонощието получил обаждане от своята майка /ищцата/, която помолила свидетеля да отиде до блока, в който живее, тъй като е пострадала тръгвайки за супермаркета. Обяснила му, че била на вътрешния паркинг зад блока в посока супермаркета. Когато свидетелят отишъл, ищцата била подпряна на алеята, която води към паркинга. Пред блока имало паркинг, а алеята започвала след паркинга и била асфалтирана. Алеята и целият парк, през която минавала, били неосветени. На място ищцата не могла да разкаже нищо на свидетеля, а плачела. След като свидетелят я качил в колата, тя му обяснила, че инцидентът бил настъпил 10-15 минути преди свидетелят да пристигне на паркинга пред блока. Алеята се намирала в междублоково пространство оформено като парк, тъй като било много голямо. Същото се намирало пред входа на 142-ро 3 училище в кв. „Красно село“. Отстрани около алеята имало зелени площи и дървета, като цялото пространство било неосветено. Ищцата разказала на свидетеля, че се спънала на алеята от надигната част от корени на дърво, които били надигнали асфалта. Свидетелят сочи, че и към момента асфалтът на това място е разцепен и надигнат. При пристигането му, ищцата не могла да си свива крака, същият бил отекъл и свидетелят директно я закарал в „Пирогов“, където била качена на инвалидна количка и била оперирана по спешност От показанията на свидетеля Б.Р. се установява, че двамата с неговата съпруга /ищцата/ живеели заедно на два адреса – в кв. Бояна и в Бъкстон. Ищцата имала наследствен апартамент в бл. 205 в Бъкстон и на 13.01.2023г. били там, за да почистят. Двамата били заедно и излезли от блока, като ищцата отишла до магазина, а свидетелят отишъл да изхвърли боклука. На връщане свидетелят отишъл до магазина и ищцата не била там. Като се върнал от магазина, видял куп от деца и възрастни на 20 метра от блока. Видял, че чужди хора крепели ищцата. Тя казала на свидетеля, че се е спънала. На мястото бил правен но недовършен асфалт и било тъмно. Корените на дърветата били изровили асфалта и ищцата се спънала в тъмнината. Свидетелят сочи, че не живеели там, но пътят бил познат на ищцата. Когато свидетелят отишъл на мястото на инцидента било тъмно, от двете страни на алеята имало дървета и храсти, които били неподдържани. От блока имало два изхода, като за магазина се излизало от западния. Алеята започвала като свършел паркингът и според свидетеля била недовършена. Била извън паркинга и извън блока. Имало асфалт, който бил спукан и били излезли корени. Свидетелят видял точно къде се е спънала ищцата. При пристигането на свидетеля, ищцата му се оплакала с думите „Аз съм дотук, капачката ми“, като бил пострадал десният й крак.

Горните показания се подкрепят по категоричен начин от приетата в първоинстанционното производство епикриза от 17.01.2023г., издадена от УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ от която се установява, че ищцата е постъпила в болницата на 13.01.2023г. с оплакване за болки в дясното коляно след падане и е изписана на 17.01.2023г. с диагноза „счупване на пателата, закрито – фрактура пателе дек.“. Показанията намират ясно потвърждение и в приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебномедицинската експертиза, което настоящата инстанция кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От него се установява, че при процесния инцидент на 13.01.2023г. ищцата е получила многофрагментно счупване на капачката на дясното коляно, което е в резултат от директен удар в областта на капачката, като проведеното лечение на полученото увреждане е в пряка връзка с процесния инцидент.

Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане – многофрагментно счупване на капачката на дясното коляно, по описания в исковата молба начин – при спъване в надигнат асфалт на пешеходната алея в междублоковото пространство /оформено като парк/, намиращо се пред блок 204А в гр. София, кв. „Красно село“ и граничещо с 142-ро ОУ „Веселин Ханчев“. Тъй като при настъпване на събитието ищцата се е движела сама по неосветена алея в тъмната част от денонощието, житейски логичен е фактът, че двамата 4 свидетели не са преки очевидци на факта на нейното падане. Същите, обаче, са дошли на мястото непосредствено след събитието /свидетелят Б.Р. – почти веднага след него, а свидетелят И.Р. - в рамките на около 10-15 минути след настъпването му/ и са възприели лично и непосредствено обстановката, при която е настъпило. Видели са ищцата да седи на асфалтовата алея в междублоковото пространство, възприели са оплакванията от болки в дясното й коляно, както и че обективно не може да свива крака си, възприели са надигнатото асфалтово покритие на алеята, в което ищцата им е казала, че се е спънала, и то се е намирало именно на така посоченото място. При така възприетите лично от свидетелите обстоятелства, взети в съвкупност с обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана още на същата вечер в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с окончателна диагноза „счупване на пателата, закрито – фрактура пателе дек.“, която според заключението по СМЕ може да се получи при директен удар в коляното вследствие на процесното падане, както и при липса на данни по делото за каквито и да било други обстоятелства, които биха могли да доведат до такива последици, съдът приема, че по делото е налице верига от косвени доказателства, водещи до недвусмисления извод, че процесното травматично увреждане е настъпило именно вследствие на спъване и падане на ищцата в надигнатия асфалт на пешеходната алея в междублоковото пространство.