Определение № 22030 от 19.05.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22030 гр. С., 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110142616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. С. Х. и Я. С. Х. срещу М. В. Д. с искане да бъде признато за установено, че ищците притежават право на собственост при равни квоти върху 15 кв.м., намиращи се между южната граница на поземлен имот с идентификатор по КККР *** с предходен номер V-551 и южната регулационна граница на урегулиран поземлен имот V-551 по плана на град С., която площ поради допусната грешка в кадастралната карта е нанесена като част от имота на ответника с идентификатор по КККР ***, и е направено искане да бъде признато за установено, че в кадастралната карта е допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на южната граница на поземлен имот с идентификатор ***, която следва да бъде отразена по южната граница на УПИ V-551 съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и Решение № 25 по протокол № 36/15.04.2002 г. за явна фактическа грешка.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са придобили по силата на сключен договор за покупко-продажба от 11.10.2005 г. с ДВВ, В.М.В. и С.В.В., обективиран в нот. акт № 91, том 4, нот. дело № 601/2005 г. по описа на нотариус З.Т., право на собственост върху УПИ V-551 от кв. 9 по плана на град С., целият с площ по графични данни от 855 кв.м., като съгласно Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът бил заснет в кадастралната карта като такъв с площ от 845 кв.м. с идентификатор ***. Ищците поддържат, че наследодателят на техните праводатели В.К.В. е придобил право на собственост върху нива с площ от 700 кв.м., находяща се в м. Равнище, землището на *****, по силата на Решение от 08.02.1958г. на Софийски окръжен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор, и 300 кв.м. идеални части от дворно място с площ от 876 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 37 кв.м., съставляващо парцел IV-65 и 2139 от кв. 9. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно нотариално заверена декларация от 24.07.1965 г. Ц. Н.а е декларирала, че е получила сума за уреждане на сметките по регулация с В.В.. Ищците поддържат, че ответникът притежава право на собственост по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 29, том XLV, нот. дело № 8753/1995 г. и наследство оставено му от П. В. М. върху празно дворно място, находящо се в гр. С., вилна зона „*****“, с площ от 818 кв.м., съставляващо парцел V-2141, а по действащия регулационен план имот VI-552, представляващо имот с идентификатор по КККР ***. В исковата молба са 1 изложени твърдения, че границата между собствения на ищците поземлен имот с идентификатор *** и собствения на ответника имот с идентификатор *** по кадастралната карта не съответства на границата между парцел V-551 и VI-552, съгласно регулационния план, одобрен с Решение № 112 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет и Решение № 25 по Протокол № 36/15.04.2002 г., като 15 кв.м. по южната граница на имота на ищците неправилно е заснета като част от собствения на ответника имот. Ищците поддържат, че по тяхно заявление била издадена Заповед № 18-13663/05.12.2023 г., с която е одобрено изменението на кадастралната имот в западната граница пл.№ ***, но е отказано изменение на южната граница на имота поради наличие на спор за собственост, установен с входирано в административното производство възражение срещу изменението на кадастралната карта от ответника М. Д..

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства. Ищците са направили и доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И. Н. поддържа доводи за нередовност на исковата молба поради неяснота в какво се състои твърдяната грешка в кадастралната карта. На следващо място са изложени доводи за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на правен интерес, тъй като имот с идентификатор *** бил нанесен в кадастралната карта в съответствие с границите на УПИ V-551, кв.9 по регулационния план по силата на Заповед № 189843/04.07.2014 г. на Началника на СГКК – С.. Във връзка с наведените доводи е направено искане производството да бъде прекратено, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените от ответника по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност са изложени доводи за неоснователност на предявения иск, тъй като твърдяната грешка в кадастралната карта била отстранена с посочената по-горе заповед. Ответникът поддържа, че отразената в кадастъра карта южна граница на имота на ищците отразява действителните собственически права на страните, включително изградената на място масивна ограда. В отговора са изложени доводи, че дори да бъде установена грешка, същата е в рамките на допустимите предели съгласно Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че е придобил право на собственост върху спорната част от 15 кв.м. по силата на изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищците бъдат възложени направените по делото от ответника съдебни разноски.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискана за послужване преписката по издаване на Заповед № 18-9843/04.07.2014 г. на Началника на СГКК – С. и заверен препис от самата заповед с отбелязване кога е влязла в сила. Направено е искане да бъде допуснат допълнителен въпрос към съдебно-техническа експертиза.

Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдяното давностно владение.

По редовността на исковата молба и отговора на искова молба

Съдът намира, че ищците са навели твърдения относно същината на претендираната грешка в кадастралното заснемане на недвижимия имот, а именно – погрешно включване на площ от 15 кв.м., находящи се в южната граница на имот с идентификатор *** в площта на имот с идентификатор ***. Същевременно за яснота и при съобразяване на трайно установената съдебна практика намерила израз в Решение № 201/08.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г. по описа на ВКС, I ГО и Решение № 75/16.07.2015 г. по гр. д. № 6599/2014 г. по описа на ВКС, I ГО, съгласно която при иск за защита на реална част от недвижим имот ищецът следва да индивидуализира както целия имот, така и спорната реална част, като трябва да посочи кое място от имота заема тя чрез описване на границите и площта й, на ищците следва да бъде предоставена възможност да онагледят в 2 скица процесната реална част с площ от 15 кв.м. посредством защихроване, означаване чрез букви, точки или друг начин, позволяващ установяване на точното разположение на спорната площ.

Съдът намира, че е налице нередовност в отговора на исковата молба във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като на страната бъде предоставена възможност да уточни твърденията си, като посочи кога е и при какви условия е започнал да осъществява фактическа власт върху вещта с намерение за своене и посочи периода, в който поддържа, че е упражнявал фактическа власт.

По допустимостта на производството

Съдът намира, че оплакванията на ответника за недопустимост на производството на настоящия етап от делото се явяват неоснователни. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР се обуславя от твърденията за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта и поведение на ответника, което препятства отстраняването на тази грешка. В настоящия случай, видно от съдържанието на исковата молба, ищците поддържат, че част от собствения им недвижим имот е неправилно заснет като част от имота, собствен на ответника, като същите са предприели действия по отстраняване на така твърдяната грешка по административен път, което производство е било осуетено от ответника, който се противопоставил на искането. Твърденията за тези извънпроцесуални отношения между страните са достатъчни, за да обусловят наличието на правен интерес у ищците за предявяване на иска. По отношение на твърдението на ответника, че твърдяната грешна е вече поправена съгласно Заповед №18-9843/04.07.2014г., съдът намира, че същото не опровергава извода за наличие на правен интерес у ищците. Видно, че цитираната заповед касае първоначалното нанасяне на поземления имот в кадастъра. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че имотът се нанася съгласно регулационен план, не отрича изначално твърденията на ищците, че е допусната грешка, което ще подлежи на установяване в хода на настоящото производство. Посочената констатация на административния орган не е обвързваща за съда, а също и сама по себе си не е достатъчна, за да опровергае изначално твърдението за грешка в кадастралната карта. Кадастралната карта следва да отразява поземлените имоти съобразно действителните граници на правото на собственост, които могат да съвпадат с регулационните граници на имотите или не и това ще подлежи на установяване в хода на настоящото производството.

По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищците по предявения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 54, ал. 3 ЗКИР е да установят правото си на собственост върху частта от недвижимия имот, за която се твърди, че е грешно отразена в кадастралната карта, придобита на наведеното правно основание, а именно покупко-продажба, както и наличието на несъответствие между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. В доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически твърдения.

Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесната реална част в негова доказателствена тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е установил владение върху процесната реална част от урегулиран поземлен имот, че е упражнявал в продължение пет, респ. десет години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесната част с намерение за своене, както и че процесната реална част от урегулиран поземлен имот е отговаряла на нормативните изисквания, така че да е годен обект на давностно владение. В доказателствена тежест на ищците е да опровергаят поддържаните от ищеца фактически твърдения.

Представените ведно с отговора на исковата молба документи са относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Съдът намира, че следва да изиска заверен препис от преписката образувана във връзка с 3

Заповед № 18-9843/04.07.2014 г. на Началника на СГКК – С., съдържаща и информация относно датата на влизане в сила на заповедта.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза по задачи поставени в исковата молба и отговора, като поставената от ищците задача бъде допълнена по следния начин: „Вещото лице да проследи кадастралното и регулационно заснемане на имот с пл.№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно УПИ V-551 по действащия регулационен план, считано от 1958 г., като посочи на какво основание са приемани регулационните планове и като придружи заключението си с графичен материал – комбинирана скица, която да удостоверява идентичност, съответно липсата на такава, на имота при действието на различни регулационни и кадастрални планове“.