Определение № 3311 от 11.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3311 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100501048 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.423 от ГПК.

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, с рег.

№409390/15.12.2025г. на СРС, подадено от Г. Г. Г., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.

София, ж.к.„********, чрез адв. П., за недължимост на сумите по Заповед №4927/17.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6824/2025г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав.

Жалбоподателят твърди, че въз основа на процесната заповед е издаден изпълнителен лист от 04.09.2025г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №3774/2024г. на ЧСИ С.Я..

Във възражението се твърди, че процесната заповед не е била надлежно връчена на жалбоподателя (чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК). Жалбоподателят възразява, че същият е с обичайно местопребиваване в САЩ, като е научил за процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист едва на 19.11.2025г., когато е получил съобщение за образуваното изпълнително производство.

Във възражението по чл. 423 от ГПК е обективирано и възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Ответното дружество „Топлофикация София“ЕАД е изразило становище, че възражението е неоснователно, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.07.2025г. на адреса на „Олимпас кансълтинг“ЕООД, чрез неговия вуйчо А.Н..

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът намира, че така подаденото възражение се явява допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване.

Възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок, считано от датата на узнаване на процесната заповед за изпълнение.

Разгледано по същество възражението е неоснователно по следните съображения:

По ч.гр.д. № 6824/2025г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав, е издадена Заповед №4927/17.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , с която е 1 разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД процесните суми.

Препис от заповедта е изпратен на адреса, посочен в заявлението, но оттам съобщението се е завърнало в цялост, като е залепено уведомление по чл.47 ГПК на същия адрес.

Поради това и заповедта е изпратена по постоянен, съвпадащ с настоящ адрес на длъжника, а именно: гр. София, ж.к.„********. Съобщението отново се е завърнало с цялост с отбелязване, че по сведение на адв. Н.Д., който живее на адреса, жалбоподателят не живее на адреса, а живее трайно в САЩ.

Извършена е справка в Търговския регистър и е установено, че жалбоподателят е управител на няколко регистрирани в България ООД/ЕООД, като участва и в други търговски дружества. Изпратени са съобщения до същите.

Съобщението до жалбоподателя, изпратено до „Олимпас кансълтинг“ЕООД, дружество чиито управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят Г. Г. Г., се е върнало връчено на 24.07.2025г. на адреса на „Олимпас кансълтинг“ЕООД, чрез неговия вуйчо А.Н., със задължението да го предаде на адресата.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл. 423, ал. 1, т.

1 от ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност неоснователно се оспорва от молителя в настоящото производство.

Съдът намира, че в процесния случай не е налице нито една от хипотезите по чл.423, ал.1 ГПК.

Препис от заповедта е връчен на 24.07.2025г. на адреса на „Олимпас кансълтинг“ЕООД, дружество, чиито управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателят Г. Г. Г..Съобщението е връчено на адресата лично, но чрез друго лице по смисъла на чл.46 ГПК. С разпоредбата на чл.46, ал.4 ГПК се предвижда оборима презумпция, че с получаване на съобщението от друго лице, по смисъла на чл.46, ал.2 и 3 ГПК, се смята, че връчването е извършено на адресата. В процесния случай жалбоподателят не е оборил презумпцията на чл.46, ал.4 ГПК, поради което и съдът намира, че същият е получил препис от заповедта на 24.07.2025г.

Съдът намира за недоказани възраженията на жалбоподателя, че същият има обичайно местопребиваване в САЩ. От една страна по делото не са ангажирани никакви доказателства за това, въпреки че това е в доказателствена тежест на Г. Г. Г.. А от друга страна от приетите по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е управител на няколко регистрирани в България ООД/ЕООД, като участва и в други търговски дружества.

Това свидетелства за наличие на икономическа активност на територията на страната.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.41 ГПК, която предвижда дължимото поведение на страна, която отсъства повече от един месец от Република България.

2

Предвид гореизложеното съдът приема, че подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 30 евро.

Предвид изложеното съдът намира, че на

„Топлофикация София“ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 30,00евро за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с рег.№409390/15.12.2025г. на СРС, подадено от Г. Г. Г., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к.„********, чрез адв. П., за недължимост на сумите по Заповед №4927/17.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6824/2025г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав.

ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. София, ж.к.„********, чрез адв. П., да заплати на „Топлофикация София“ЕАД, с ЕИК:831609046 и адрес:гр.София, ул.Ястребец №23Б, сумата от 30евро, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3