Решение № 1513 от 28.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20223100100724 по описа за 2022 година

Предявени са искове от М. И. А. срещу община Варна за заплащане на сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на десния глезен и наранявания на ръцете, кръста и главата, причинени от спъване в разместена плочка на тротоара и последвало падане, на 19.04.2020 г. около 20.00 часа в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" № 33, в неосветен участък, вследствие бездействието служители на ответника по ремонта и поддържането на тротоара, ведно със законната лихва от 19.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и на сумата 1405.57 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи, както следва: потребителска такса и допълнителни услуги в общ размер 264.80 лева, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, 64 лева за ортопедични консумативи, платени на 28.04.2020 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, 144 лева, платени за изследвания и ЛКК, 152.37 лева за лекарства, потребителска такса и допълнителни услуги в общ размер 362.40 лева, платени на 29.03.2021 г. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, закупени ортопедични обувки на обща стойност 418 лева - 149 лева, платени на 21.08.2020 г. и 269 лева, платени на 21.11.2020 г. на "Левитер" ООД - магазин за ортопедични обувки за лечение на горното счупване, по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска: 30.03.2022 г., с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва исковете и обстоятелствата, на които се основават.

Сочи, че в амбулаторния лист, издаден на 21.04.2020 г. е вписано, че травмата е получена на 04.05.2018 г., а в епикризата от 26.03.2021 г. като причина за увреждането е посочено прободно нараняване. Евентуално оспорва размера. Претендира разноски.

1

По същество ищцата поддържа становището. Ответникът не изразява становище.

Ищцата представя подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По твърдяното бездействие:

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 169 и сл.) се установява, че плочките, които са показани на снимките, представени от ищцата (л. 32) по тротоара на ул. "Отец Паисий" № 33, са разместени, както и че цялостна или частична подмяна на тротоарната настилка в тази отсечка не е извършвана най-малко 12 години.

В показанията си (л. 160) свидетелката Б. А., сестра на ищцата, сочи, че на Великден 2020 г. двете отивали до кварталния магазин и ищцата паднала (на мястото по снимката на л. 32). Счита, че плочките на тротоара още изглеждат по същия начин. Въпреки родството, показанията не са в противоречие с други доказателства, поради което съдът ги кредитира.

В заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (л. 149 и сл.) вещото лице д-р Д. сочи, че увреждането се получава при стъпване накриво.

Тротоарът е част от пътя (пар. 1, т. 2 ДР ЗП). Общината е задължена да организира поддържането на общинския път т.е. и на тротоара по чл. 31 ЗП.

Съдът приема, че служители на общината не са изпълнили задължението.

По твърдяния противоправен резултат:

В показанията си свидетелката Б. А. сочи още, че след падането ищцата изпищяла и не успяла да стане, защото изпитвала силна болка в крака.

Пренесли я с родителите им в техния дом. Ищцата през цялото време плачела.

Завели я на преглед едва на следващия или по-следващия ден, защото се страхували да не се заразят от Ковид-19.

От представената епикриза на Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ "Майчин дом-Варна" ЕООД Варна (л. 9), издадена при изписването на 28.04.2020 г. се установява, че на ищцата е поставена диагноза Счупване само на фибулата, закрито в дясно.

В представения амбулаторен лист № 2391 от 21.04.2020 г. за преглед на ответницата е поставена диагноза Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена (л. 17) на 04.05.2018 г. В обясненията си в съдебното заседание на 15.07.2022 г. вещото лице д-р Д. излага, че травмата, описана в този лист е различна от претърпяната от ищцата. Счита, че тази диагноза е предварителна и меродавна е диагнозата в епикризата. Съдът кредитира обясненията.

От представената епикриза и.з. № 1303 на горното Отделение (л. 10), издадена при изписването на 29.03.2021 г. е видно, че на ищцата е поставена диагноза Травма на мускул и сухожилие от групата на перонеуса на ниво подбедрица в дясно и е извършена пластична операция на сухожилие. Вещото лице Д. сочи (л. 159), че тази диагноза е поставена, само за да се обоснове извършването на операция, която не е планова, по време на епидемията, а 2 най-вероятно операцията е била за премахване на остеосинтезата.

Съдът приема, че противоправното състояние: счупването на фибулата т.е. на малкия пищял на подбедрицата на десния крак е настъпило вследствие бездействието на служители на ответника.

По причинната връзка с други увреждания:

С представения амбулаторен лист № 892 от 01.06.2021 г. въз основа на обективното състояние: болезнена поясна биомеханика са предписани лечения с ултразвук, със СЧТ т.е. средночестотни токове и физиотерапия (л.

24).

В заключението си д-р Д. сочи, че травмата не се отразява върху цялостното състояние на организма и не води до нарушения или затруднения на други органи и/или системи (л. 156).

По делото няма доказателства, че болката в кръста е пряко следствие от упойката, поставена на ищцата при операцията (показания л. 160, гръб).

Съдът приема, че упойката е необходима, но не са изследвани възможните начини за поставянето й. Същото се отнася и за промяната на походката.

Поради това не би могло да се приеме, че болката в кръста е типична, нормална последица от падането и операциите.

Съдът приема, че противоправният резултат се изчерпва от счупването на фибулата.

По размера на обезщетението:

Съгласно раздел II-ри от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.

В съдебната практика се приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК).

Продължителност и интензитет на болките:

С представения амбулаторен лист № 1236 от 26.02.2021 г. въз основа на обективното състояние: палпаторна болезненост в областта на дясна глезенна става, ограничен обем на движенията и оток са предписани нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици и локален медикамент (л. 16).

Според заключението на вещото лице по допуснатата експертиза д-р Д.

(л. 149) по време на възстановяването т.е. между месец и половина и два месеца, обичайно има оток и болки, вкл. при движение. В обясненията си вещото лице сочи, че винаги при счупване остават известни периодични болки.

Съдът приема, че продължителността и интензитета на болките обуславят присъждане на обезщетение в среден размер.

3

Въздействие на увреждането върху начина на живот на ищцата:

С амбулаторни листове № 362 от 27.05.2020 г. ищцата е насочена за ЛКК (л. 11); 209 от 29.05.2020 г. – е продължена временната нетрудоспособност (л. 12); 471 от 01.07.2020 г. – е насочена за ЛКК с мнение за курс рехабилитация (л. 13); 256 от 02.07.2020 г. – е продължена временната нетрудоспособност (л. 14); 7442 от 26.11.2020 г. – е извършена имобилизация на крака с ортеза (л. 15).

В показанията си (л. 160) свидетелката Б. А. сочи, че ищцата страдала, че не може да се движи и е зависима от близките си, страхувала се, че няма да проходи никога и че може да се нарани отново. Преди счупването очаквала повишение в работата, но не го получила, защото трябвало да се лекува. След счупването не можела да се занимава със спорт и напълняла. Личният й лекар препоръчал да отслабне. Можела да носи само ортопедични обувки.

Чувствала се виновна, че не може да разхожда кучетата си, които имали нужда от ежедневни разходки и за това също се грижели родителите й и свидетелката. Показанията на свидетелката В.С. сочат на същите обстоятелства.

Съдът приема, че въздействието обуславя присъждане на обезщетение в по-висок от средния размер.

Прогноза за развитието:

Към момента на изготвяне на заключението двигателната и опорната функции на крака са вече възстановени.

Съдебна практика по размера на обезщетението:

Приемало се е, че в зависимост от горните обстоятелства справедливото обезщетение за болките от такава травма е както следва: за счупване само на фибулата през 2017 г. – 10 000 лв. (решение № 260093 от 12.04.2021 г. на ОС Русе по гр. д. № 402/2020 г.); за счупване на левия фибуларен малеол и разкъсани връзки на десния крак през 2017 г. – 10 000 лв. (решение № 60246 от 12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 г., III г. о., ГК).

При обезщетяването в настоящия случай следва да се има предвид, че травмата е оказала въздействие във всички сфери на живота на ищцата, което е основание за присъждане на по-високо обезщетение.

Приемало се е, че справедливото обезщетение за болки от сходни, но по-тежки травми е както следва: за многофрагментно счупване на петата през 2016 г. – 15 000 лв. (решение № 93 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2020 г., III г. о., ГК); за двуглезенно счупване на глезена през 2016 г. – 20 000 лв. (решение № 60313 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 937/2021 г., IV г. о., ГК); за множествени закрити счупвания на тибия и фибула през 2017 г. – 15 000 лв. (решение № 177 от 31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 293/2020 г., IV г. о., ГК); за счупване на тибия и фибула през 2017 г. – 16 000 лв.

(определение № 187 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2626/2021 г., IV г. о., ГК); за счупване на вътрешния малеол, счупване на метатарзалната кост на стъпалото и изкълчване на субталарната става през 2017 г. – 20 000 лв.

(определение № 153 от 6.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3913/2021 г., I г. о., ГК); за двуглезенно счупване с непълно изкълчване на лявата глезенна става през 2018 г. – 15 000 лв. (решение № 196 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 925/2020 г., IV г. о., ГК); за счупване на двата крака през 2019 г. – 16 000 лв.

4

(определение № 45 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2021 г., I г. о., ГК).

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетение в настоящия случай е 12 000 лв. Този размер е по-висок от определяния за същата травма, но все пак не достига по-високия размер на обезщетения за по-тежки травми.