Решение № 1928 от 21.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1928 гр. ****, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100502867 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19318 от 13.07.2021 г., депозирана от Г. В.

Г., чрез адв. К.Г. срещу Решение № 734 от 28.06.2020 г., поправено с решение № 1396 от 19.10.2021 г., постановени по гр. д. № 3386/2021 г. по описа на Районен съд - ****, с което с а ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателката срещу Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. ****, искове признаване на заповед № РД- 08-488 от 7.01.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, възникнало с трудов договор № РД – 08 - 318 от 8.03.2016 г., за незаконосъобразна и отмяна на същата, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяването на трудовия договор длъжност „заместник-директор производствена и административно стопанска дейност“ на СУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. ****, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 528,24 лева, представляваща обезщетение за времето за оставане без работа поради незаконното й уволнение, включващо сбора от месечното брутно трудово възнаграждение за период от 6 месеца в размер от по 1 588.04 лева, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че във втори абзац на исковата молба била посочила, че незаконосъобразността на уволнението е свързана със злоупотреба с право и превратно упражняване на власт/права в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ от страна на директора на училището – ****. Тези доводи били включени в 1 доклада на съда, но за тях не била разпределена доказателствена тежест, поради което било осъществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд. В насока на твърдяната необоснованост на решението сочи, необсъждането на доводите за наличие на недобросъвестност у директора при уволнението. Позовава се на съдебна практика, вкл. и такава на ЕСПЧ по приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ. Във връзка с доводите на ответника за неизпълнение на трудовите задължения на ищцата поради неучастие в онлайн обучение, намира че се касае за дисциплинарно провинение, което се различава от соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: съкращаване на щата. Позовавайки се на свидетелските показания на свид. **** и свид. **** счита, че изпълняваната от ищцата длъжност не е реално премахната, от където извежда доводи, че не е налице реално съкращаване в щата. Сочи, че предвид сходството на длъжността с други, работодателят е бил длъжен да извърши подбор. Твърди, наличието на новоузнато обстоятелство, а именно: назначаването на **** на длъжността „технически изпълнител“, която длъжност е заела дейностите, извършвани от Г.Г. като заместникдиректор. За неправилен намира извода на съда, че реалното съкращаване на щата е преценка по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски, вкл. и по чл. 38, ал. 2 ЗА за настоящото производство.

Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“, чрез адв. А.П.. В същия се излагат доводи за правилността на обжалваното решение. Въззиваемият сочи, че никъде в исковата молба не са използвани думите „злоупотреба с право“ или „недобросъвестно осъществяване на трудови права и задължения“. Твърди, че страната не е направила и оплаквания във връзка с доклада на делото, напротив била посочила, че е „перфектен и не го оспорваме“. За недопустимо намира релевирането на твърдения по чл. 8 КТ, едва във въззивното производство. Сочи, че от събраните доказателства било установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на насрещната страна, която отказала получаването й, поради което неоснователно било твърдението в исковата молба за връчването й по „криминален път“. Посочва, че отмяната на уволнението от страна на работодателя преди сезирането на съда не подлежало на съдебен контрол. За неоснователни намира доводите за нарушение на чл. 329 КТ, поради липсата на необходимост за извършването на подбор, доколкото се касае само за една щатна бройка. Излага доводи, че длъжностната характеристика на длъжността „заместник директор по учебната дейност“ се различава от тази, която е заемала насрещната страна. Оспорва твърдението, че през м. юни 2021 г. в училището било назначено лице, което да изпълнява дейностите, извършвани от Г.Г.. За неотносимо намира соченото решение на ЕСПЧ от 12.04.2012 г. по делото **** срещу ****. Моли за потвърждаване на решение. Няма доказателствени искания.

Депозирана е и частна въззивна жалба с вх. № 31028 от 15.09.2021 г. от Г. В. Г., чрез адв. ****. срещу определение № 3824 от 30.07.2021 г., постановено по гр. д. № 3386/2021 г. по описа на Районен съд – ****, с което е оставена без уважение молбата депозирана от Г. В. Г. за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК. Излагат се доводи за неправилност на постановеното определение по чл. 248 ГПК, поради постановяването му при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяната му.

В законоустановения срок е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна. В същия се излагат доводи за правилността на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Навежда доводи, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, съобразен е с минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че по делото са предявени три иска, като по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата е в размер на 650 лева, по този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – възнаграждение не е уговаряно, като 2 по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – минималният размер на възнаграждението 806.41 лева.

Твърди, че по делото са проведени и две о. с. з. Моли за потвърждаване на определението.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се явява, представлява се от адв. Г.. Същият поддържа въззивната и частната въззивна жалба.

Поддържа молбата за постановяване на решение съобразно признанието на иска от ответника. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

В проведеното о. с. з от 15.12.2021 г. въззиваемото СУ „Н. Й Вапцаров“ – ****, редовно уведомено, не се представлява. В депозирана молба признава исковете, като желае да бъде постановено решение съобразно признанието на исковете. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

Производството по гр. д. № 3386/2021 г. на РС- **** е образувано по предявени обективно съединени искове от Г. В. Г. срещу Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. ****, за признаване на заповед № РД- 08-488 от 7.01.2021 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, възникнало с трудов договор № РД – 08 - 318 от 8.03.2016 г., за незаконосъобразна и отмяна на същата, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяването на трудовия договор длъжност „заместник-директор производствена и административно стопанска дейност“ на СУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. ****, както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 528,24 лева, представляваща обезщетение за времето за оставане без работа поради незаконното й уволнение, включващо сбора от месечното брутно трудово възнаграждение за период от 6 месеца в размер от по 1 588.04 лева, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се излагат доводи, че ищцата била в трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключения между тях трудов договор от 08.03.2016 г., съобразно който заемала длъжността „заместник-директор“ в СУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. ****.

За заеманата длъжност получавала брутно трудово възнаграждение в размер от 1588.04 лева.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено въз основата на заповед № РД 488/07.01.2021 г., поради съкращаване на щата за заеманата длъжност. Ищцата сочи, че е нарушена процедурата по връчване на всички заповеди, както и че не й е предоставена възможност да се запознае с документите, вкл. и със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага, че е изпълнявала преподавателска норма от 144 часа, 16 часа лекторски, ведно с дейности по учебно-производствената и административно-стопанската дейност. Твърди, че причината за преустановяване на трудово правната връзка е в лошото отношение на директора на учебното заведение спрямо нея. Сочи, че в учебното заведение има две длъжности „заместник-директор“, като за съкращаването, на която и да е от тях е следвало да бъде извършен подбор. Доколкото такъв не е извършен, сочи, че съдът не може да упражни съдебен контрол дали преценката по чл. 329 КТ е законосъобразна. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който не се оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, прекратено със Заповед № РД 08-488/07.01.2021 г., считано от 7.01.2021 г. на директора на училището на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ. Счита, че заповедта за 3 прекратяване на трудовия договор е надлежно връчена на ищцата, за което е съставен протокол за отказ за приемането й. Сочи, че съкращаването на щата е въпрос по целесъобразност, а не по законосъобразност. Твърди, че в учебното заведение има само една щатна бройка за длъжността „заместник-директор –производствена и административно стопанска дейност“, от където извежда доводи, че подборът не е задължителен. Оспорва доводите за оставане без работа поради незаконното уволнение, както и размера на претендираното брутно трудово възнаграждение в размер от 1 588.04 лева. Твърди, че от момента на назначаването на новия директор до прекратяване на трудовото правоотношение има 41 учебни дни, като само за 8 от тях ищцата не е ползвала отпуск. Моли за отхвърлянето на исковете, както и за присъждането на разноски.

По повод признанието на исковете от страна на ответника и искането на ищцата за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, съдът формира следните правни изводи:

С молба от 5.11.2021 г. - Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. ****, представляван от възстановения директор – **** **** е признало исковете, депозирани от ищцата по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Посочило е, че исковете са основателни и желае да бъдат уважени. Подобно искане е формулирано и в молбата за даване ход на делото от 8.12.2021 г. /л. 22 от делото на ВОС/.

С писмена молба от 7.12.2021 г., поддържана и в о. с. з. ищцата /настояща въззивница/ е отправила искане за постановяване на решение съобразно признанието на исковете от страна на работодателя.

Признанието на исковете и изявлението за постановяване на решение съобразно него призхождат от легитимирани страни. Признатото в случая право не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание. Това налага да се постанови съдебен акт, без да се изследва основателността на исковете и без съдът да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК.