Решение № 260579 от 23.11.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260579 гр.

Пловдив, 23.11.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 09.11.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка

Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6419/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на П.И.Б. против Наказателно постановление № 20-1030-005743, издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което П.И.Б. е наложена:

1) глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 98 ал. 2 т.4 от ЗДвП

2) глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В тази връзка следва да се отбележи, че от отбелязването върху НП се установява, че то е връчено на дата 18.08.2020г. По преписката е приложен плик, видно от който жалбата е подадена по пощата, с клеймо от 24.08.2020, тоест 7-дневния срок за реализиране правото на жалба се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 29.05.2020 г. около 15:40 часа в гр. Пловдив, на ул. „Съединение“ № 34 П.И.Б. управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ******* , като извършва следните нарушения:

1) водачът паркира на място обозначено за хора с трайни увреждания и инвалиди;

2) водачът управлява МПС с незаплатени глоби по фиш № М/851504 от 12.12. 2018г. и др.

Приетата за установена фактическа обстановка досежно нарушението по пункт 1 съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни доказателствени средства- показания на актосъставителя В.Б., който в съдебно заседание изцяло потвърди отразеното в АУАН.

Досежно нарушението по пункт 2, обаче презумптивната доказателствена сила на АУАН се явява опровергана от събраните по делото доказателства, доколкото от представената по делото справка за нарушител/водач е видно, че глобата по сочения в АУАН и НП фиш № М/851504 от 12.12. 2018г. всъщност е заплатена, за разлика от глобите по други влезли в сила фишове и НП, които обаче не са надлежно описани в санкционния акт.

Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на НП в частта досежно нарушението по чл.

190, ал.3 ЗДвП.

Освен това в хода на процеса са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват основание за отмяна на цялото НП.

Видно от съдържанието на АУАН в същия са правени нерегламентирани поправки. Актосъставителят, в неустановен момент е извършил промени във вписаната в АУАН правна квалификация, на извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 98 ЗДвП. Особено впечатляваща е и техниката на извършване на поправките- чрез механично заличаване на първоначалния ръкописен текст и последващо удебеляване и посочване на коректните данни.

В този смисъл са и показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди, че лично е извършил ръкописните поправки, като предполага, че това е станало преди връчването на АУАН, но не е сигурен.

Всъщност от представения от жалбоподателя екземпляр на АУАН става кристално ясно, че поправката е извършена едва след връчване на АУАН, доколкото в екземпляра на жалбоподателя квалификацията е по чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП, а в оригинала представен от наказващия орган е чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП.

Безспорно, законът предвижда възможност при допуснати технически грешки в АУАН или НП същите да бъдат поправени, но това следва да стане по надлежния ред, а именно чл. 130 НПК, намиращ субсидиарно приложение съгласно препращащата норма на чл.

84 ЗАНН.

В цитираната норма на чл. 130 НПК по императивен начин е уредено, че всички технически грешки се отстраняват като поправките, измененията и допълненията се удостоверят с подписа на лицата, които са ги извършили.

Видно от текста на процесния АУАН, в него нито е удостоверено лицето нанесло техническите поправки, нито същото е положило подпис.

Освен това в чл. 53, ал.2 ЗАНН е предвиден и специфичен за административно наказателния процес метод за саниране на пороци при издаването а АУАН.

Контролните органи обаче не са предприели нито един от установените в закона методи, а точно обратното пристъпили са към подправяне съдържанието на официален документ, който вече е връчен на засегнатото лице.

В случая допуснатия процесуален порок в реда за внасяне на корекции в АУАН е особено съществен, доколкото всъщност първоначално посочената правна квалификация е била погрешна, като едва след документната подправка е вписана правилната правна квалификация, спрямо която нарушителят да упражни правото си на защита.

Извършената неправомерна подправка изцяло лишава АУАН от легитимацията му на официален документ и той не може да изпълни присъщите му функции. В този смисъл АУАН, в който не по надлежния ред са извършени неправомерни поправки следва да се приравни на изцяло невалиден или несъществуващ акт по правните си последици.

Така

Решение № 329 от 13.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3652 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2387 от 15.12.2016 г. по н. д. № 2358 / 2016 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1640 от 17.7.2013 г. по н. д. № 1759/2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, с който се повдига административното обвинение, което е важен етап от административно-наказателния процес.

При административно обвинение повдигнато с АУАН, който поради извършената неправомерна подправка в него е лишен от официалната си легитимационна функция, НП следва безусловно да се отмени.

Констатираните пороци, изразили се в неправомерна и не по надлежния ред подправка на съдържанието на АУАН няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за пълна липса на валидно повдигнато и предявено административно обвинение, който процесуален порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Налице е и допълнителен порок в

АУАН и НП, касаещ задължителното им съдържание.

По-горе вече бе изяснено, че АУАН е процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и който очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл.

40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

Точно такъв е и процесния случай

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП, вр. чл. 178 Д ЗДвП следва, че за да е извършено нарушение по този административен състав следва да са налице следните елементи от фактическия състав:

1. извършено паркиране;

2. паркирането да е на място, предназначено за хора с трайни увреждания;