Решение № 841 от 27.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20225300501307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на КР. Г. Д. в лично качество и като законен представител на детото си Д. М. Д., чрез пълномощника им адв.И. В. срещу решение № 996/24.03.2022г. по гр.д. № 14221/2021г. по описа на РС Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлена подадената от КР. Г. Д. в лично качество и като законен представител на детото си Д. М. Д. молбата за защита от домашно насилие осъществено на 01.09.2021г.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал събраните материали от МВР по подадения сигнал на 01.09.2021 г., събраните гласни доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на сигнала и събраните гласни доказателства от майката на доверителката му, което води до необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че съдът неправилно и безкритично е кредитирал експертизата по делото за системно манипулиране на детето от ответника, както и че не е кредитирана представената декларация от молителката по делото, която като частен 1 документ не е оспорена от ответника по надлежния ред, поради което е приета неправилна фактическа обстановка, а правилната фактическа обстановка е тази, която е по молбата за защита от домашно насилие. Иска се отмяна на решението и издаване на заповед за защита на двете лица с посочени мерки за защита.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Д., с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от легитимирана страна, авансово държавната такса не се дължи по нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗДН и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, ч е съдът не е анализирал всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал събраните материали от МВР по подадения сигнал на 01.09.2021 г., събраните гласни доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на сигнала и събраните гласни доказателства от майката на доверителката му, което води до необоснованост на съдебния акт. Вярно е че изрично РС Пловдив не е обсъждал всички доказателства по делото, в това число събраните гласни доказателства от разпитаните полицаи, отзовали се на сигнала и събраните гласни доказателства от майката на доверителката, но това не води до необоснованост на съдебния акт.

РС Пловдив е приел, че реализиралите се при пътуването събития се дължат на поведението на двамата родители, както на молителката К.Д., така и на ответника М.Д.. До ситуацията се е стигнало заради съществуващия между страните спор относно упражняването на родителските правата върху детето и предприетите от всеки действия по реализиране на предполагаемите си права. Прието е че създалите се напрегнати отношения между родителите се явяват емоционално и психически натоварващи за детето, защото е 2 поставено в положение да избира между един от тях. Пряко неправомерно поведение на М.Д., което да представлява реална заплаха за живота и здравето на молителките и да бъде квалифицирано като домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН обаче не се установява от първата инстанция.

От събраните пред първата инстанция гласни доказателства обективирани в показанията на полицаите, отзовали се на сигнала , не се стига до други изводи за фактологията на случая. Видно от показанията на свидетеля С. М. /л.119/ майката тайно от бащата взема дъщеря си от село К. в Софийска област, за да я доведе до селото на майка си Б. в Пловдивска област. Детето при разговор с полицаите е изявило желание да остане при баща си, а не при майка си. По колата на майката е нямало никакви материални щети. Видно от показанията на свидетеля Б. Л. /л.133/ при пристигане на мястото в с.Б. детето е било в шок и е пищяло, същото е молело майка си да прекара уикенда с баща си, имали уговорка. На предното обзорно стъкло на автомобила на майката е имало побитост, за която е обяснено че е от удар отвътре навън от детето с телефон, което е искало майка й да спре колата, за да се види с баща си. От тези показания може само да се потвърди фактическата обстановка приета за доказана от РС Пловдив.

Детето не е искало да ходи с майка си при баба си в с.Б. и е блъскало в предното стъкло на автомобила на майка си в знак на протест. Поради което шока за детето и скандала е причинен от майката, а не от бащата.

По отношение на показанията на св.Д. въззивният съд намира, че същите са недостоверни и правилно не са взети предвид от първата инстанция, при формиране на фактическата обстановка по делото. Това е така, защото същата свидетелствува за това, че внучка й била много уплашена от поведението на баща си и казвала „Мамо спри! Той ще ни убие!“ Че това не е така свидетелстват разпитаните двама полицаи М. и Л., като това се потвърждава от текстовите съобщения обменяни между баща и дъщеря по време на инцидента на листи 62-67 от делото. Свидетелите полицейски служители са безпристрастни и несвързани, с която и да е от страните по делото, техните показания се подкрепят от обективните факти на текстовите съобщения изпращани от детето по време на инцидента, ето защо на показанията на тази свидетелка, която е майка на молителката К.Д. доверие не може да се има и нейните показания са недостоверни.

3

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че РС Пловдив неправилно и безкритично е кредитирал експертизата по делото за системно манипулиране на детето от ответника. По делото е приета само една психологическа експертиза /л.149-л.180/. Същата е ненужно подробна и почива на преки впечатления от експерта от разговори с детето за случая и въобще за отношенията му с родителите му. Ето защо е липсвало всякакво разумно основание експертизата да не се кредитира като достоверна.

Твърденията на пълномощника на жалбоподателката К.Д., адв.В. направени преди приемане на експертизата /л.187/, че детето е манипулирано от другия родител да изнася неверни данни пред експерта са абсолютно недоказани в процеса. Ето защо правилно първата инстанция е приела за достоверна тази експертиза.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че не е кредитирана представената декларация от молителката по делото, която като частен документ не е оспорена от ответника по надлежния ред, поради което е приета от съда неправилна фактическа обстановка, а правилната фактическа обстановка е тази, която е по молбата за защита от домашно насилие. По силата на чл.13 от ЗЗДН горната декларация е само едно от доказателствените средства в производството по този закон и само когато няма други доказателства тя по силата чл.13 ал.3 става основание за уважаване на молбата за защита. Настоящият казус обаче не е такъв и за фактите по делото са събрани множество и различни по вид доказателства, които са правилно преценени от РС Пловдив. Според въззивната инстанция декларацията на пострадалото лице по чл.9 ал.3 от ЗЗДН макар и годно доказателство е категорично оборена от събраните по делото доказателства, както устни, така писмени и извадки от електронни документи. При което при спазване на принципа за установяване на истината в процеса /чл.10 от ГПК/ първата инстанция е приела фактическа обстановка, която да съответства на действителните факти, а не на тези факти посочени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В казуса липсва нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата. Ето защо обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна 4 следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива по делото се доказват реално направени в размер на 1800 лв. за адвокатски хонорар по въззивната жалба /л.22/. По възражението за прекомерност на този адвокатски хонорар на насрещната страна съдът намира същото за основателно, защото хонорара надхвърля моногократно минимума по чл.22 от НМРАВ от 400 лева, а фактическата и правната сложност на казуса в настоящата инстанция е невисока и несвързана с никакво събиране на нови доказателства. Ето защо на основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът намалява размера на дължимия адвокатски хонорар от 1 800 лева на 600 лева.

Жалбоподателката Д. дължи и държавна такса с оглед приключване на делото съобразно нормата на 17 ал.2 ЗЗДН в размер на 15 лева платима по сметка на ОС Пловдив.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 996/24.03.2022г. по гр.д. № 14221/2021г. по описа на РС Пловдив, ХІV гр.с.

ОСЪЖДА КР. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати на М. ЕМ. Д. с ЕГН ********** разноските по делото направени от него пред въззивния съд за адвокатски хонорар, в размер о т 600 лева намален от съда поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА КР. Г. Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив държавна такса за въззивното обжалване в размер на 15 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5