Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 30.11.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 273/2023
Вид
Решение № 135
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Търговище, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗП Д. Х. Г. ЕИК 179918031 (населено място) в качеството на страна по изпълнително дело 33/22 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище.

Жалбата е против изпълнение, насочено към несеквестируемо имущество- разпореждане на ДСИ от 29.08.2023 година, с което е пристъпил към принудително изпълнение на недвижим имот, находящ се в (населено място). С атакуваното разпореждане, съдебен изпълнител е насрочил опис на имуществото на длъжника.

В жалбата се излага твърдение, че постановлението е неправилно.

Съдебният изпълнител е насрочил опис на имуществото на длъжника, предназначено за развитие на земеделското му стопанство, а съгласно разпоредбата на чл. 444 от ГПК, то е несеквестируемо и не може да е предмет на изпълнение в изпълнителното производство. Моли се за отмяна на предприетите действия по принудителното изпълнение, насочено против, описания в жалбата имот.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК взискателят по изпълнителното дело Военно медицинска академия ЕИК 129000273 (населено място), представлявана от началника генерал-майор проф. В. М. е депозирал възражение. С възражението се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърденията са, че длъжникът по изпълнението не е регистриран 1 като земеделски производител, както и че имотът предмет на изпълнението не е част от земеделското стопанство и е необходим за осъществяването на такава дейност. Поради изложеното, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В обясненията си съдебен изпълнител е изразил становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изпълнението е насочено към имот, който не попада под защитата на чл. 444, ал. 5 от ГПК. По изпълнителното дело са събрани доказателства, от които се установява, че длъжникът не е регистриран като земеделски производител. По делото е извършени опис и оценка на имота, и е установено, че последният е с начин на трайно ползване и предназначение – жилищно застрояване до 10 м., имотът е необитаем. Това сочи, че дори и длъжникът да е земеделски стопанин, то този имот не е част от имотите по т.5.

След като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ДСИ, съдът установи следното:

Производството по изп.д.№ 33/22 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище е образувано по молба на взискателя Военно медицинска академия ЕИК 129000273 (населено място), представлявана от началника генерал-майор проф. В. М., въз основа на издаден изпълнителен лист против длъжника по делото Д. Х. Г. от гр. Т., ЕГН **********.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение, съдия изпълнител е пристъпил към принудително събиране на вземането на взискателя, като е насочил изпълнението към имот на длъжника. С разпореждане от 29.08.2023 година е насрочил опис на имот с пл. № 487, с площ от 850 кв.м.м, заедно с построените в него къща и стопански постройки. Съобщението до длъжника е връчено на 07.09.2023 година. Жалбата против тези действия е депозирана на 10.10.2023 година.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, от страна, която има право на жалба, против акт на съдебен изпълнител, който съгласно чл.435 от ГПК подлежи на обжалване.

Длъжник по изпълнителното дело е физическото лице Д. Х. Г. от гр. Т, ЕГН **********. Жалбата против действията на ДСИ е депозирана от ЗП Д.

Х. Г. ЕИК 179918031 гр.Т.. Независимо от горното жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. С регистрирането си като земеделски производител физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Той не е отделен правен субект. Като физическо лице и като земеделски производител той е единствен носител на права и задължения и отговаря с цялото си имущество.

Жалбата е депозирана в срок, доколкото се твърди, че изпълнението е 2 насочено против имущество, което е несеквестируемо- чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. В тази хипотеза, съгласно дадените тълкувания на т. 1 на ТР № 2 от 26.06.2015, постановено по т.д. № 2/13 на ОСГТК на ВКС, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на двуседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателката се позовава на несеквестируемост на имота предмет на изпълнение, по силата на чл. 444, т. 5 от ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице - земеделски стопанин, включващи градини, лозя, ниви и ливади.

Нормата пази лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. В конкретния случай, доказателствата по изпълнителното дело, сочат че длъжникът не е регистриран като земеделски производител, а и не е представил доказателства, че се занимава със земеделска дейност, като земеделски стопанин. От друга страна, имотът към който е насочено изпълнението, не част от имотите, които брани цитираната норма, доколкото представлява жилищен такъв. Няма доказателства, този имот да е част от земеделско стопанство, а и безспорно е установено, че изоставен и необитаем.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗП Д. Х. Г. ЕИК 179918031 (населено място) против действията на ДСИ при РС – Търговище, по изп.д. № 33/22, обективирани в разпореждане от 29.08.2023 година, с което е пристъпил към принудително изпълнение на недвижим имот, находящ се в (населено място).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3