Решение № 92 от 27.10.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500357 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Мюсюлманско изповедание, гр. София чрез адв. М. Д. от АК-Шумен, срещу решение № 260056/21.05.2021г., постановено по гражданско дело № 87 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, с което са отхвърлени исковете му против Община Попово, за признаване за установено, че ищецът е собственик на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Попово, област Търговище, с площ от 2137 кв. м, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: 1717, квартал 72, парцел I, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, заедно с построените в ПИ:

Сграда с идентификатор № *** по КККР на град Попово, община Попово, област Търговище, разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ на сградата от 114 кв. м, брой надземни етажи: 1, с предназначение: култова, религиозна сграда; и сграда с идентификатор № *** по КККР на град Попово, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Попово, п. к. 7800, ул.“Александър Стамболийски“ № 12, разположена в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ на сградата от 38 кв. м., брой 1 надземни етажи: 1, с предназначение: Култова, религиозна сграда; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3150 лв., направени по делото разноски. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно като постановено при допуснати процесуални нарушения /липса на мотиви, необоснованост и необсъждане на целия доказателствен материал в неговата съвкупност/ и нарушения на материалния закон. В тази връзка се сочи, че от доказателствата по делото се установява, че най-късно от 1929г. мюсюлманската вероизповедна община, чийто правоприемник е настоящият ищец, е владеела поземления имот, в който е построила джамия и сграда за нуждите на турското училище /наличието им е установено като факт най-късно през 1951г. в Акта за държавна собственост/. В тази връзка се сочи, че няма пречка имот, записан в плана на населеното място на друг субект да бъде владян и придобиван по давностно владение от владелеца, което в случая е станало найкъсно с изтичането на 20-годишна придобивна давност. Построените в имота сгради пък са били придобити въз основа на принципа на приращението. Понастоящем сградите са отразени в СГКК като култови сгради - молитвени храмове с титуляр ищеца. Оспорва се и извода на съда, че турското училище е било одържавено през 1951г. на правно основание, което освен това не е включено в основанията за реституция по чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ и § 5 от ПЗР на Закона за вероизповеданията. В тази връзка са развити подробни съображения за неприложимост на нормата на чл. 140 от Закона за народната просвета от 1948г. относно завземането на сградата на училището, а ако същата е приложима – не са налице доказателства за изпълнението на изискването на чл. 135 от същия закон за безвъзмездно предаване на имота на съответния народен съвет. Поради това се поддържа, че отнемането на постройката е станало не по установения ред и това е основанието за възстановяването й по реда на ЗВСОНИ. Сочи се освен това, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е събрал изисканите и непредставени от ответника писмени доказателства, съставляващи съдържанието на досието на процесния недвижими имот, по което е съставен оспорения Акт за общинска собственост. В тази връзка няма отправено доказателствено искане.

Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Попово чрез адв. Р. Д. от АК-Търговище, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. Счита се, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения, а съдебният акт е мотивиран и обоснован. Счита се, че по делото не е установено изобщо мюсюлманската духовна общност да е осъществявала фактическа власт с намерение за своене върху дворното място, както и периода на осъществявано владение. Не е било установено по делото и кога и въз основа на какви документи са изградени постройките в поземления имот. Поддържа се, че сградата на турското училище е отнета на законно основание /по силата на ЗНП /отм.// и не подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ. Имотите не са придобити и въз основа на придобивна давност за периода след 2000г. до подаване на исковата молба. Претендира се решението да бъде 2 потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

В с.з. изразените в жалбата и в отговора й становища на страните се поддържат чрез процесуалните им представители. Последните са предстивили и в писмен вид съображенията си по съществото на спора.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

В подадената на 13.03.20г. искова молба ищецът „Мюсюлманско изповедание“, гр.

София твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Попово и индивидуализирани по действащата КККР на гр. Попово, одобрени със Заповед № РД-1878/26.10.09г. на изпълнителния директор на АГКК, а именно: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ***, с площ от 2137 кв. м., , с номер по предходен план: 1717, квартал 72, парцел I, заедно с построените в ПИ: сграда на един етаж с идентификатор № ***, със застроена площ на сградата от 114 кв. м., и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ на сградата от 38 кв. м. и с административен адрес ул.“Александър Стамболийски“ № 12. Наведените в исковата молба и в уточняващата такава от 24.02.21г. /т. ІІ, л. 439-442/ твърдения са, че собствеността върху поземления имот била придобита въз основа на придобивна давност за периода от 1926г. до момента на подаване на исковата молба; тази върху сградите – въз основа на приращение като построени върху собствена земя, а евентуално въз основа на придобивна давност - с начален момент от 1929г. и изтекла през 1949г. съгласно Закон за давността, както и въз основа на настъпилата по силата на ЗВСОНИ и § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията реституция на собствеността върху процесните имоти, които са били отнети без законово основание за това. Изложено е, че поземленият имот е бил закупен през 1926 г. със средства на местното население, изповядващо мюсюлманско вероизповедание в полза на мюсюлманското настоятелство за построяването на джамия в гр. Попово. Джамията е била построена в периода 1926г.-1929г. и е действала до 1956 г. Освен това мюсюлманското настоятелство е построило и съществуващите сгради в поземления имот. Именно в този поземлен имот мюсюлманите от гр. Попово са извършвали и продължават да извършват своята богослужебна дейност. През 1951г. построените в имота сгради са били иззети от държавата, за което е бил съставен съответен акт с пореден № 47/25.07.51г., но въз основа на настъпилата им реституция по силата на ЗВСОНИ, със Заповед № ДС-189/26.11.2001г. на областния управител на гр. Търговище е било извършено деактуване на постройките като държавни. Въпреки горните обстоятелства, ответникът Община Попово е съставила Акт за частна общинска собственост № 487/27.03.2002г. по отношение на поземления имот, представляващ парцел І, пл. № 1717 по плана на гр. Попово, на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Тъй като този акт не създава права на общината върху имота, а освен това не е налице посоченото придобивно правно основание, то ищецът счита себе си за техен собственик. Посочено е, че имотите се владеят от местното неперсонифицирано поделение на ищеца – Мюсюлманско настоятелство, гр. Попово като се заплащат и всички 3 консумативни разноски за имота. Поддържа се, че Мюсюлманското изповедание, гр. София е регистрирано юридическо лице по см. на Закона за вероизповеданията, което е правоприемник на съществувалите религиозни, религиозно-просветни и социалноблаготворителни юридически лица на мюсюлманите в периода до 1949г. Поради това се обосновава наличието на правен интерес за ищеца да установи по отношение на ответната община, че е собственик на описаните недвижими имоти, придобити въз основа на посочените придобивни способи.

В отговора на исковата молба ответната община оспорва предявения иск. Счита, че по делото не е доказано, че ищецът е правоприемник на Джамийското настоятелство гр.

Попово. Освен това липсват доказателства за закупуването на поземления имот, както и за собствеността върху процесните сгради и времето на тяхното построяване (като представеният списък на покритите имоти на Джамийското настоятелство гр. Попово не удостоверява собствеността върху процесните имоти). Освен това в Акта за държавна собственост от 1951 г. е отразено наличието на основно турско училище, а не на молитвен храм (джамия), а като ползвател на имота е посочено турското училищно настоятелство.

Поради това се счита, че процесните имоти са били държавна собственост (съобразно чл. 2, ал. 1 от ЗДИ /отм./), а впоследствие са преминали в патримониума на община Попово. Освен това във всички разписни листи към действащите кадастрални и регулационни планове на гр. Попово, считано от 1908г. и до настоящия момент, поземленият имот е отреден като общински. Поддържа се още, че ако се установи, че имотите са били собственост на турското училище, то на осн. чл. 154 от Закона за народното просвещение /в редакцията му съобразно ЗИД, обн. в ДВ, бр. 231/12.10.1945г./, за задоволяване нуждите на малцинствените населения в България за обезпечаване обучението им на техния матерен език, общините откриват училища и ги издържат по отношение на веществените им разходи, а съгласно чл.

164е от същия закон, училищните фондове и имоти на съществуващите до влизането в сила на този закон частни малцинствени училища, преминават в общия училищен фонд в положението, в което се намират, а сградите, инвентара и учебните пособия се предават безвъзмездно на общините, за нуждите на съответните малцинствени училища. Относно втората процесна сграда с идентификатор № *** се сочи, че тя е построена въз основа на строително разрешение от 04.07.1966г., таксата, за което е била заплатена от държавния бюджет, поради което не може да се приеме, че е собственост на ищеца въз основа на въведените от него придобивни основания. Претендира се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Въз основа на наведените с исковата и уточняващата молба твърдения за наличието на право на собственост върху процесните имоти в патримониума на ищеца Мюсюлманско изповедание, гр. София /вписано на осн. чл. 18 от Закона за вероизповеданията като религиозна институция със статут на юридическо лице/, като придобито чрез придобивни основания, посочени в нормата на чл. 77 от ЗС /вкл. и чрез правоприемство от Мюсюлманско настоятелство гр. Попово като негово местно поделение, което понастоящеме не е персонифицирано/, както и че ищецът ги владее, а ответната община 4 оспорва собствеността му, вкл. и чрез съставения акт за частна общинска собственост относно поземления имот, следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от предявените положителни установителни искове за собствеността върху индивидуализираните недвижими имоти. За допустимостта на предявените искове няма правно значение наличието на евентуално висящ правен спор по § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /ЗВ/, тъй като този иск има за предмет оспорването на правоприемството между вероизповеданието и съществували религиозни, религиознопросветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г., като факт, който е част от регистърния статут на вероизповеданието и искът се води срещу друго претендиращо правоприемство вероизповедание.