Решение № 6024 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6024 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100512675 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от Г. С. П. срещу разпореждане от 11.10.2023 г. по изп. дело № 20238400400767 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 и с район на действие – СГС, с което частично са намалени претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и дължимите в полза на ЧСИ такси в изпълнителното производство. Посочва, че предмет на изпълнителното дело е парично вземане на взискателя С.Ч. за присъдени разноски в размер на 1600 лв. по НЧХД № 1311/21 г., както и че при образуване на изпълнителното дело е претендирано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на 840,00 лв. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение, въпреки намаляването му до размера на сумата от 430,00 лв., също се явява прекомерно, тъй като единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия са тези по подаване на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ, но това е задължително условие за редовността на молбата. Посочва, че дължимите от длъжника суми по изпълнително дело са погасени в пълен 1 размер в срока за доброволно изпълнение, поради което се дължи единствено сумата в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че пропорционалната такса, дължима в полза на ЧСИ, следва да се определи върху дълга съгласно изпълнителния лист или върху сумата от 1600 лв., поради което счита, че същата възлиза на сумата от 160,00 лв., вместо на намаления й размер от 218,88 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени разпореждането от 11.10.2023 г. по изп. дело № 20238400400767 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 в обжалваната му част, и вместо него да постанови решение, с което да намали адвокатското възнаграждение от сумата от 430,00 лв. на сумата в размер на 200,00 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от сумата в размер на 258,72 лв. на сумата в размер на 160,00 лв. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – С.М.Ч. не е подал възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ М.Ц. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата е допустима, а по същество – неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата, и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20238400400767 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 е образувано по молба на взискателя С.М.Ч. и въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2023 г., издаден на основание определение от 15.03.2023 г. по НЧХД № 1311/21 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с което Г. С. П. е осъдена да заплати на С.М.Ч. сумата от 1600 лв., представляваща направени от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2023 г., съгласно който страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 840,00 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело. Видно от договора плащането 2 на сумата е извършено в брой при сключването на договора.

На 02.10.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 18676/18.09.2023 г. на длъжника Г. С. П., в която е посочено, че задължението й по изпълнителното дело възлиза на сумата от 1600 лв. – неолихвяема сума, 5,00 лв. – допълнителни разноски, 126,00 лв. – разноски по изп. дело, такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 258,72 лв. в полза на ЧСИ М.Ц., както и сумата в размер на 840,00 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен на основание чл. 428 ГПК, че са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение за труд по граждански и други видове договори, получавано от 92 ОУ „Димитър Талев“, както и запор на банковите сметки /левови и валутни/, открити във всички клонове и офиси на „Банка ДСК“ ЕАД и „Ю.Б.“ АД.

На 04.10.2023 г. e подадена молба с вх. № 10021 от длъжника Г. С. П. до ЧСИ М.Ц., с която същата е поискала да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и размера на дължимите такси по изпълнителното дело.

С разпореждане от 11.10.2023 г. ЧСИ М.Ц. е намалила адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело от сумата в размер на 840,00 лв. на сумата в размер на 430,00 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 258,72 лв. на 218,88 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато длъжникът не е дал повод за образуване за изпълнителното дело, тъй като е изпълнил задължението си преди това, изпълнителните действия са изоставени от взискателя или са отменени от 3 съда, или разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Следователно разноските, сторени от взискателя, както и допълнителните такси и разноски, които ЧСИ е начислил, които не са пряко свързани с реализиране на изпълнителен способ /арг. от чл. 31 ТТРЗЧСИ/, са за сметка на длъжника.

Съдът намира, че отказът на ЧСИ, обективиран в разпореждане от 11.10.2023 г., да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от сумата от 430 лв. до сумата от 200 лв., е незаконосъобразен. Съображенията за това са следните:

В случаите на осъществена защита по изпълнително производство, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В редакцията на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към 14.09.2023 г. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Съдът намира, че в случая длъжникът дължи само минималния размер на възнаграждението за извършването на процесуални действия по образуване на изпълнителното дело, а именно – сумата от 200 лв., посочена в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Това е така, тъй като единствените действия, които са били извършени от процесуалния представител на взискателя, към момента на подаване на молбата с вх. № 10021/04.10.2023 г. от длъжника за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, са били свързани с образуване на изпълнителното дело, като други действия по см. на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., насочени към удовлетворяване на паричното вземане, не са били извършвани.

Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е 4 поискано да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не води до друг извод, тъй като посочването на начин за изпълнение е елемент от редовността на молбата /арг. от чл. 426, ал. 2 и 3 ГПК/ и не представлява самостоятелно искане за извършване на изпълнително действие, предприето от взискателя. В допълнение следва да се посочи, че претендираните от длъжника суми са постъпили по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, който изтича на 16.10.2023 г.

Ето защо, отказът на ЧСИ М.Ц., обективиран в разпореждане от 11.10.2023 г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение, които е възложил в тежест на длъжника по изпълнението, до минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се отмени като незаконосъобразен, и като вместо това следва да бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.

Като последица от намаляването на разноските по изпълнението в частта за адвокатското възнаграждение следва да се намалят от ЧСИ М.Ц. и съответните такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 25 лв., представляваща направени разноски за държавна такса в производството по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.10.2023 г. на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ и с район на действие – СГС по изп. дело № 20238400400767, в частта, в която е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лв. до сумата от 430 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на разноските по изп. дело № 20238400400767 по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на КЧСИ и с район на действие – СГС за

5 адвокатско възнаграждение на взискателя С.М.Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, вх*******, от сумата в размер на 430 лв. до сумата в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА С.М.Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, вх*******, да заплати на Г. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.

*******

*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6