Определение № 546 от 27.12.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. ХАСКОВО, 27.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Д.А.С в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20255600201122 по описа за 2025 година Производството е по чл. 13 ал. 7 от ЗЕЕЗА вр. чл. 64 от НПК.

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура Хасково за вземане на мярка „временно задържане за срок до 40 дни“ по отношение на У. Д.- *** и *** гражданин, роден на **********год. в Р ***. Твърди се, че същият е издирван от турските съдебни власти за провеждане на наказателно преследване срещу него за участие във въоръжена терористична организация DAESH, съгласно чл. 312/2 от закон № 5237 на Наказателния кодекс на Република Турция вр. чл. 5/1-1 от антитерористичен закон на Република Турция.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за задържане на лицето, като счита, че с оглед събраните в настоящото производство доказателства и за изпълнение целите на екстрадиционното производство, следва да бъде взета най- тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“. В съдебно заседание представи препис от НК на РТурция, Писмото на Интерпол – Анкара ведно с описание на конкретното престъпление, на турски език, на които беше извършен устен превод за запознаване.

Поисканото за предаване лице намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Твърди, че е изтърпял присъдата за това престъпление в Р Франция и иска да бъде предаден на властите на Р Турция, като бъдат уведомени френските власти за задържането му.

Назначеният служебен защитник адв. Г*** моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение, като твърди, че за това престъпление Д. е бил съден и търпял наказание в Р Франция. Същият бил условно предсрочно освободен, 1 поради което следвало всеки три месеца да се явява пред френските власти.

Съдът, като се запозна с представеното искане за временно задържане с цел екстрадиция, приложените към искането на прокуратурата и представените в съдебното заседание писмени доказателства, намира за установено следното:

Чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество" на МВР (ДМОС - МВР) с писмо № А - 17502/25.12.2025год. до Върховна касационна прокуратура на Република България, турските власти са отправили искане за временно задържане с цел арест и екстрадиция на *** гражданин У. Д. /D. U. /, роден на ********** г. в Р. ***, *** и *** гражданин, с *** лична карта № ***, валидна до **.**.***год.

Ведно с искането, ОП-Хасково представя материали, от които се установява, че лицето се издирва с оглед арест и екстрадиция с цел провеждане на наказателно преследване срещу него от турските власти.

Лицето се издирва с червен бюлетин на Интерпол № ***/*** от 26.06.2023год., обновен на 06.07.2023год., като издирването му е потвърдено от Интерпол- Анкара, Р Турция. Спрямо У. Д. е издадена вътрешна заповед за арест, а именно: Заповед за арест № 2016/96 от дата 01.06.2016 год, издадена о т Sanliurfa 2 nd High Criminal Court, Република Турция с цел наказателно преследване за участие във въоръжена териростична организация DAESH, съгл. Чл.314/2 от закон 5237 на НК на Р Турция във вр.чл. 5/1-1 от антитерористичен закон на Р Турция, която се представи по делото.

В описанието от ДМОС на червения бюлетин е посочено, че лицето активно е участвало в терористични действия, въоръжени нападения, посочен е като опасен, въоръжен и готов за бягство / л. 5 –л. 6/.

Декларирано е намерението на турските съдебни власти да искат екстрадицията на лицето.

От представеното от ОП- Хасково и приложените към преписката материали е видно, че първоначално поисканото за предаване лице У. Д. е задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 25.12.2025год. със Заповед за задържане рег. № 4536зз-451 от същата дата.

Самоличността на задържаното лице е потвърдена от Протокол за извършена експертна справка рег. № 850/25.12.2025год. на ГПУ - ***, представен по делото, обективиращ заключение за лицева идентификация и не се оспорва в настоящото съдебно производство. Представена е и дактилоскопна карта Евродак, удостоверяваща идентичност на лицето.

С Постановление на ВКП от 25.12.2025 г. е постановено временното задържане на лицето под стража на основание чл.13, ал.5 от ЗЕЕЗА за срок от 72 часа, считано от 25.12.2025 г., 01,30ч., като се иска временното задържане на издирваното лице по реда на чл. 13, ал. 7 ЗЕЕЗА и чл. 64 НПК.

В настоящото производство безспорно е установена самоличността на лицето по принудителното действие. Защитата не поставя под съмнение идентичността на лицето, издирвано от турските съдебни власти и лицето по принудителното действие. Няма възражение в тази насока и самият задържан.

2

Безспорно е установено и това, че У. Д. е обявен за издирване с цел арест и екстрадиция, което е видно от представения формуляр за установено лице, издирвано по линията на Интерпол. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че издирването не е актуално и че същият е свален от издирване. Искането за временно задържане, изпратено от съдебните власти на Република Турция отговаря на изискванията на българския закон.

На първо място това е така, защото искането е съпроводено с достатъчно информация относно престъплението, за което лицето се издирва за провеждане на наказателно преследване.

На следващо място, посочен е валиден акт за задържане на лицето – вътрешна заповед за арест, издадена от турските съдебни власти. Издирването е потвърдено от Интерпол- Анкара, Р Турция.

Деянието, за което се твърди, че се провежда наказателно преследване на лицето, се явява престъпление и по българския Наказателен кодекс и се наказва с „лишаване от свобода“ повече от една година, а именно до 15 години. Деянието съставлява престъпление по смисъла на НК на РБългариячл. 109, ал.3, т.1 вр.ал.1 НК и е наказуемо с лишаване от свобода за повече от 1 година, като давността за престъплението не е изтекла по българското законодателство. Това го прави екстрадируемо престъпление по смисъла на ЕКЕ, по която и Република България и Република Турция са страни.

Следователно, налице са условията по чл. 5, ал. 1 ЗЕЕЗА за двойна наказуемост. Не са налице предпоставките на чл. 6 от същия закон.

Ето защо, с оглед формалната редовност на представената заповед за задържане, потвърдена от Интерпол Турция, няма пречки за започване екстрадиционното производство. Декларирано е намерението на компетентните власти на Република Турция да искат екстрадицията на лицето след задържането му, видно от Червения бюлетин, като е посочено и основанието за задържането на Д., а именно Заповед за арест № 2016/96 от дата 01.06.2016 год, издадена от Sanliurfa 2 nd High Criminal Court, Република Турция.

На следващо място, лицето по принудително действие У. Д. не е български гражданин, нито пребивава временно или постоянно в нашата държава и на него не му е предоставено убежище съгласно националния ни закон, поради което съдът намира, че първата и основна предпоставка за временно задържане на поисканото за екстрадиция лице в случая е налице – образувано против него досъдебно производство в молещата държава и опасност той да се укрие, с цел да избегне наказателното преследване или да извърши друго престъпление.

Целта на мярката по чл. 13, ал.7 ЗЕЕЗА е да осигури участието на поисканото лице в същинското производство по екстрадиция, като задържането не е задължително, ако друга мярка би гарантирала това. В случая обаче, участието на Д. в производството по предаване следва да се счита обезпечено единствено чрез най-тежката форма на процесуална принуда, още повече, че същият е осъждан, което прави реална опасността да 3 извърши друго престъпление, въпреки че не се представиха доказателства в подкрепа на твърдението, че е осъден и търпял наказание за същото престъпление, за което е издирван от Р Турция. Обстоятелството, че няма уседналост и не е обвързан териториално, семейно или по друг начин с Р България обосновава опасността да се укрие и не дава възможност на настоящия състав да наложи по- лека мярка. Поради изложеното, съдът счита, че мярката за процесуална принуда временно задържане за срок до 40 дни би осигурила срочното приключване на производството по екстрадиция.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение на У. Д. /D. U. /, роден на ********** г. в Р. ***, *** и *** гражданин, с **** лична карта № ****, валидна до **.**.***год. , неженен, осъждан, с постоянен адрес в ***, Р ***, мярка за неотклонение „временно задържане под стража за срок до 40 дни“, в който срок съдебните власти на Република Турция следва да представят молба за екстрадиция, с оглед реализирането на предприетото в същата държава наказателно производство.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд- Пловдив в 3-дневен срок от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане пред Апелативен съд – Пловдив на 06.01.2026 г. от 10:30 ч.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. ХАСКОВО, 27.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Д.А.С в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20255600201122 по описа за 2025 година Производството е по чл. 13 ал. 7 от ЗЕЕЗА вр. чл. 64 от НПК.

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура Хасково за вземане на мярка „временно задържане за срок до 40 дни“ по отношение на У. Д.- *** и *** гражданин, роден на **********год. в Р ***. Твърди се, че същият е издирван от турските съдебни власти за провеждане на наказателно преследване срещу него за участие във въоръжена терористична организация DAESH, съгласно чл. 312/2 от закон № 5237 на Наказателния кодекс на Република Турция вр. чл. 5/1-1 от антитерористичен закон на Република Турция.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за задържане на лицето, като счита, че с оглед събраните в настоящото производство доказателства и за изпълнение целите на екстрадиционното производство, следва да бъде взета най- тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“. В съдебно заседание представи препис от НК на РТурция, Писмото на Интерпол – Анкара ведно с описание на конкретното престъпление, на турски език, на които беше извършен устен превод за запознаване.

Поисканото за предаване лице намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Твърди, че е изтърпял присъдата за това престъпление в Р Франция и иска да бъде предаден на властите на Р Турция, като бъдат уведомени френските власти за задържането му.

Назначеният служебен защитник адв. Г*** моли за налагане на по-лека мярка за неотклонение, като твърди, че за това престъпление Д. е бил съден и търпял наказание в Р Франция. Същият бил условно предсрочно освободен, 1 поради което следвало всеки три месеца да се явява пред френските власти.

Съдът, като се запозна с представеното искане за временно задържане с цел екстрадиция, приложените към искането на прокуратурата и представените в съдебното заседание писмени доказателства, намира за установено следното:

Чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество" на МВР (ДМОС - МВР) с писмо № А - 17502/25.12.2025год. до Върховна касационна прокуратура на Република България, турските власти са отправили искане за временно задържане с цел арест и екстрадиция на *** гражданин У. Д. /D. U. /, роден на ********** г. в Р. ***, *** и *** гражданин, с *** лична карта № ***, валидна до **.**.***год.

Ведно с искането, ОП-Хасково представя материали, от които се установява, че лицето се издирва с оглед арест и екстрадиция с цел провеждане на наказателно преследване срещу него от турските власти.

Лицето се издирва с червен бюлетин на Интерпол № ***/*** от 26.06.2023год., обновен на 06.07.2023год., като издирването му е потвърдено от Интерпол- Анкара, Р Турция. Спрямо У. Д. е издадена вътрешна заповед за арест, а именно: Заповед за арест № 2016/96 от дата 01.06.2016 год, издадена о т Sanliurfa 2 nd High Criminal Court, Република Турция с цел наказателно преследване за участие във въоръжена териростична организация DAESH, съгл. Чл.314/2 от закон 5237 на НК на Р Турция във вр.чл. 5/1-1 от антитерористичен закон на Р Турция, която се представи по делото.