Определение № 142 от 19.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Благоевград, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20251200600208 по описа за 2025 година Производството пред Окръжният съд – Благоевград е образувано по частна жалба от името на М. С. Б. качеството му на граждански ищец и частен обвинител срещу определение на Районен съд – Сандански с №23/24.01.2025 год. по н.о.х.д. №331/2024 год., с което на основание чл.73 от НПК е оставено без уважение искането за обезпечаване на предявения граждански иск за неимуществени вреди от престъплението. В частната жалба се излагат установените обстоятелства по делото, свързани с внасянето на обвинителен акт срещу подсъдимия С. Г. за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от НК, допуснатия за разглеждане граждански иск срещу подсъдимия от страна на Б., както и наличието на предпоставките по чл.391, ал.1 от ГПК за допускане на отхвърленото от първата съдебна инстанция обезпечение. Оспорва се съображението на СРС за несъответствие между обезпечителната нужда и посочената обезпечителна мярка от гражданския ищец, както и отказа на съда да прецени вероятната основателност на претенцията като задължителна предпоставка да уважи искането. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение на първостепенния съд и уважаване на искането за допускане на обезпечение на бъдещо вземане на гражданския ищец по предявения от него граждански иск за неимуществени вреди от престъплението, с налагане на обезпечителна мярка възбрана върху посочения недвижим имот, който в ½ част е собственост на подсъдимия Г..

1

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по н.о.х.д. №331/2024 год. по описа на Районен съд – Сандански, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в законния срок от субект с надлежна процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

Срещу С. Г. е внесен обвинителен акт и образувано през СРС н.о.х.д.

331/2024 год. за извършено престъпление по чл.129, ал.2 от НК с пострадал от деянието М. Б.. По надлежния ред последният е предявил в проведеното разпоредително заседание граждански иск в размер на 25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди срещу подсъдимия Г.. Впоследствие е поискано от името на гражданския ищец Б. обезпечение на предявения от него граждански иск чрез налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот, притежаван от подсъдимия и представляващ поземлен имот с площ по документи - 2 501.000 кв.м., находящ се в местността „...“, с номер по предходен план - 115029, обл. Благоевградска, общ. Сандански, гр. Сандански, п.к. 2800, с идентификатор .....

За да постанови атакуваното определението първостепенният съд подробно е разгледал предпоставките по чл.391 от ГПК, към които препраща чл.73 от НПК, констатирал е, че е налице разминаване между обезпечителната нужда и исканата обезпечителна мярка, след което е отхвърлил направеното искане за обезпечение на предявения граждански иск. С изложените разсъждения в мотивите към проверявания съдебен акт се съгласява и проверяващата инстанция. Отчетени са изискванията на приложимите от ГПК правни разпоредби като са изброени предпоставките за допускане на исканото обезпечение – гражданската претенция да е подкрепена с убедителни доказателства или да бъде представена парична гаранция в определен от съда размер, както и да следва извода, че без допуснатото обезпечение за гражданския ищец ще бъде невъзможно или ще се затрудни сериозно осъществяване на правата му във връзка с уважаване на предявения от него иск.

СРС е изтъкнал, че поради спецификата на наказателното производство е недопустимо да бъде преценявана „вероятната основателност на иска“, която е в пряка зависимост от признаване на дееца за виновен, което се постановява само в края на процеса с осъдителна присъда. Изразяването на предварителна позиция по този въпрос лишава съда от безпристрастност и обективност, 2 налагайки разглеждане на въпроса за неговия отвод на основание чл.29 от НПК. Затова и правилно съдът се е ограничил да разгледа наличието на обезпечителната нужда в конкретната ситуация, изхождайки от данните по делото и предложената от гражданския ищец обезпечителна мярка. Следва да се отбележи, че липсват доказателства по делото, от които да се извежда евентуалната невъзможност или пък сериозна затрудненост на пострадалия да реализира правата си при евентуално присъждане в негова полза на справедливо обезщетение за обезвреда. От друга страна се иска налагане на възбрана върху недвижим имот в Сандански, който освен това е в съсобственост с трето лице, нямащо отношение към воденото наказателно производство. Заключението на съда, че с възприемането на тезата на гражданския ищец несъразмерно би се засегнала имуществената сфера на подсъдимия в случая е оправдано. В тази връзка следва да се има пред вид не само размера на претенцията, определена единствено по волята на пострадалия, но и спецификата на фактическите данни по обвинителния акт, за да се извърши направената преценка и от СРС за несъответствие между обезпечителна нужда и предлагана обезпечителна мярка.

Въззивната инстанция категорично отхвърля възраженията в частната жалба относно несъобразяване на ТР №2/11.10.2012 год. на ВКС по т.д.

№1/2012 год. на ОСНК. Същото разглежда предпоставките за налагане на обезпечение по искане на държавното обвинение съгласно чл.72 от НПК за обезпечаване на бъдещи наказания „глоба“ или „конфискация“ в полза на държавата. В конкретният казус основанието на гражданския ищец за искането му е нормата на чл.73 от НПК. Независимо от това, в цитираното ТР изрично е отбелязано, че съдът следва да има пред вид, че е „недопустимо механичното прилагане в наказателния процес на нормите на гражданското съдопроизводство, без отчитане на особеностите на двата процеса и различните цели, които се преследват“. В този смисъл в атакуваното определение съдът ясно е отграничил спецификите на наказателния процес, законосъобразно отказвайки да се занимава с въпроса за вероятната основателност на претенцията на ГИ и ЧО Богдански.

Отчитайки изложеното по-горе, БлОС намира, че първостепенният съд е процедирал напълно законосъобразно, оставяйки без уважение направеното от гражданския ищец искане за обезпечение на претенцията му за обезвреда, поради което и на основание чл.73, ал.4 от НПК във вр. с чл.396 от ГПК 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №23/24.01.2025

№331/2024 год. на Районен съд – Сандански. год. по н.о.х.д.

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4