Решение № 4145 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4145 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100101993 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Р. И. Д., с която е предявен срещу Окръжен съд - Пловдив, Апелативен съд - Пловдив и Върховен касационен съд иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 5, ал. l, т. 1, б. „а“ вр. т. 5 ЕКЗПЧОС за сумата от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на свобода и сигурност чрез лишаване от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в съответствие с законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен съд присъда.

Ищецът твърди, че е осъден за влязла в сила присъда, която обаче не е постановена в съответствие със заложените в НПК гаранции за лично явяване пред съд, за лично участие в съдебното заседание и за даване на последна дума на подсъдимия. Твърди, че съдилищата не са спазили принципа за лично явяване на ищеца (подсъдим) в съдебни заседания и са го осъдили задочно, при условията на чл.269, ал.3 от НПК, не му е дадена последната дума като негово неотменимо право на подсъдим. Сочи, че лично се е явил само в първото заседание по делото, на което не е даден ход, а в последствие или не е бил призоваван редовно за делото, или е било пренебрегвано неговото желание да участва и да бъде съобразена обективната му невъзможност да се яви поради лечение от злокачествен тумор в Многопрофилна болница за 1 активно лечение – Русе. Позовава се на несъответствие на правната квалификация на престъплението, за което е осъден и действителното извършено деяние, както и твърди, че деянието е извършено в гр. Русе, а не в Пловдивско, поради което наказателното дело не е разгледано от местно компетентния съд – Русенски районен съд, а от некомпетентен съд – Окръжен съд – Пловдив, с което са нарушени правилата за местна подсъдност. В следствие на тези нарушение са му нанесени вреди - болки и страдания, психически тормоз от отнета насилствено чрез държавната принуда личната свобода на ищеца, като противоправното му лишаване му от свобода е довело до нарушено здравословно състояние от момента на привеждане на присъдата в изпълнение.

Ответникът Окръжен съд - Пловдив оспорва исковете. Посочва, че по НОХД №2971/2004 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив са проведени съдебни заседания на 24.02.2005 г. и 12.05.2005 г. и 23.03.2006 г., в които ищецът, в качеството му на подсъдим се е явил, а от следващото съдебно заседание - 05.07.2006 г. е спрял да се явява. Упълномощеният му адвокат е представял болнични и амбулаторни листа, като при проверка на болничен лист № 11153578/30.06.2006 г. съдът е направил извод, че болничният лист е издаден в нарушение на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността и е изменил взетата мярка за неотклонение в „задържане под стража“, която обаче не е приведена в изпълнение, тъй като подсъдимият не е намерен на установените по делото адреси. Подсъдимият Д. е обявен за общодържавно издирване, назначена е съдебно-медицинска експертиза, която да отговори какво е заболяването на Р. Д. и дали то препятства участието му в наказателния процес. По делото е представена е нотариално заверена декларация от подсъдимия, че дава съгласието си за разглеждане на делото в негово отсъствие, а от заключението на вещото лице става ясно, че здравословното състояние на подсъдимия му позволява да участва и да присъства на съдебните заседания. С оглед изложеното съдът е преценил, че са налице основанията на чл.269, ал.3 т 1 и 2 НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия. Преценката за това в проверена по реда на инстанционния контрол от АС – Пловдив и ВКС и е законосъобразна. Поради това оспорва да е налице противоправно поведение от страна на съда. Оспорва и да са се осъществили твърдените неимуществени вреди. Оспорва и твърдението, че ОС – Пловдив не е бил местнокомпетентен да разгледа делото, 2 като посочва, че това не подлежи на проверка в настоящото производство.

Позовава се и на изтекла погасителна давност за вземането - от момента на твърдяното увреждане (постановяването на решението на ВКС - м. май 2008 год.) до предявяване на иска са изтекли повече от пет години и в този период давността не е била прекъсната. Моли искът да бъде отхвърлен.

Ответникът Апелативен съд – Пловдив оспорва исковата молба.

Оспорва процесуалната си легитимация да отговаря по иска, като се позовава на ТР №5/2013 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че съдът отговаря само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки. По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като съдът не е допуснал с поведението и действията си накърняване на правата на ищеца. Съдебното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, поради което не са налице неправомерни действия/бездействия на Окръжен съд - Пловдив и последващите инстанции. Позовава се на решението на Върховния касационен съд по делото, в което се приема, че очевидно некоректното процесуално поведение на ищеца Д. и злоупотребата му с процесуални права са единствена причина за неучастието му в производството. А правилата на задочното производство съдържат достатъчно гаранции за осигуряване и ненарушаване на правото на подсъдимия да участва в производството. Посочва и че наказателното производство по НОХД № 2971/2004 г. по описа на ОС-Пловдив е разгледано от местно компетентен съд, тъй като деянието, за което Д. е бил предаден на съд, е извършено в гр. Пловдив, а съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

Оспорва и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Правя възражение и за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

Ответникът Върховен касационен съд оспорва исковете. Позовава се на недопустимост на производството, като счита, че процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е Прокуратурата на Република България. Твърди, че по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ държавата отговаря самостоятелно за вреди само в случаите когато наложеното наказание е изрично отменено като незаконно, което обстоятелство не се установява по делото. Оспорва твърдението на ищеца да е бил лишен от възможността да 3 участва лично в процеса или да има допуснато нарушение на правилата за местна подсъдност по делото. На отделно основание съгласно § 1 от ЗР ЗОДОВ, във връзка с чл.110 ЗЗД счита, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като окончателният съдебен акт на ВКС е поставен на 16.08.2008 г.

Прокурорът от Софийска градска прокуратура оспорва иска и счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По възраженията за недопустимост на предявения иск:

Претенцията се основава на твърдение за допуснато от ответниците нарушение на правилата, гарантиращи лично участие на подсъдимия в наказателното производство и от разглеждане на делото от компетентен съд, което е довело до незаконно лишаване от свобода, което не е основано на законна присъда, постановена от компетентен съд и при спазване на гаранциите, установени в ЕКЗПЧОС. Ето защо ответниците са процесуално легитимирани да отговарят по предявените искове, като в този случай (предложение последно на т.1 на чл.2, ал.1 ЗОДОВ) законът не предпоставя отмяна на присъдата (лишаването от свобода) като условие за предявяване на иска. Ето защо възраженията на ответниците за липса на процесуална легитимация да отговарят по предявения иск и за недопустимост на иска са неоснователни.

По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Според чл. 5, §1 от Конвенцията всеки има право на свобода и сигурност и никой не може да бъде лишен от свобода освен в съответствие с процедури, предвидени от закона, сред които, съгласно чл. 5, ал. l, т. 1, б. „а“ от ЕКЗПЧОС - законното лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда. В настоящия случай ищецът твърди, че присъдата, въз основа на която е лишен от свобода, не е постановена от компетентен съд и не е съобразена с гаранциите за упражняване на правото на защита, установено в 4 националното законодателство и в КЗПЧОС – съдилищата, разглеждали делото, са нарушили принципа на личното му явяване като подсъдим в съдебни заседания, като са го осъдили задочно при неспазване на условията, предвидени за това, лишен е и от правото си на последна дума.

Фактическият състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ включва следните елементи: 1) допуснато от страна на ответниците нарушение на чл. 5, §1 от Конвенцията чрез лишаване на ищеца от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в съответствие с законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен съд присъда; 2) настъпване на твърдените вреди и 3) пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите, претърпени от ищеца.

Установява се от представените по делото писмени доказателства и от приложеното наказателно дело – НОХД №2971/2004 г. по описа на ОСПловдив, ведно с инстанционния контрол – ВНОХД №576/2007 г. на АС – Пловдив и КНОХД №145/2008 г. на ВКС следното: С присъда №226 от 29.10.2007 г. по НОХД №2971/2004 г. подсъдимият Р. И. Д.е признат за виновен в това, че на 11.06.2003 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с неизвестни извършители е отнел чужди движими вещи мобилен телефон и златна гривна 14 карата, на обща стойност 1099,80 лв. от владението на С.Г.С. от гр. Пловдив с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с две средни телесни повреди - контузия на главата, сътресение на мозъка и счупване на носните кости, като е осъден на дванадесет години лишаване от свобода. С решение от 08.01.2008 г. по ВНОХД №576/2007 г. на АС – Пловдив е изменено наложеното наказание от дванадесет на девет години лишаване от свобода, като в останалата й част присъдата е потвърдена. С решение №196 от 16.05.2008 г. на ВКС по КНОХД №145/2008 г. решението на АП-Пловдив е оставено в сила и с това постановената присъда е влязла в сила.

Наказателното производство срещу ищеца е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и почти изцяло в негово отсъствие в съдебната фаза. Производството по НОХД № 2971/2004 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, от което ищецът твърди настъпването на вреди, е образувано по обвинителен акт за грабеж, което представлява тежко престъпление и присъствието на подсъдимия е задължително с оглед на 5 разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК. Ищецът е бил редовно призован за първото насрочено съдебно заседание, като му е връчен и препис от обвинителния акт. След четири проведени съдебни заседания, за които ищецът е бил редовно призован и на които не се е явил по медицински причини – с представени медицински документи за провеждане на лечение се е провело съдебно заседание на 18.01.2007 г., в което ищецът се е явил лично. След това съдебно заседание последвали няколко, в които ищецът отново не се е явил, а съдът е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“.

Определената мярка не е приведена в изпълнение, тъй като подсъдимият не е намерен на установените по делото адреси, поради което е обявен за общодържавно издирване. Съдът е допуснал и медицинска експертиза, за да установи дали здравословното състояние на ищеца препятства участието му в наказателното производство.