Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2732 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7796/2025
Вид
Решение № 2732
Подписан
24.04.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507796 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8498 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 58626/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 64-и състав, „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е осъдено да плати на „Кеш-Ауто“ ЕООД, ЕИК 831497298, със седалище и адрес на управление : гр. София, р- н „Сердика“, бул. „Илиянци“ № 12, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 6712,40 лева – платена сума без основание, която сума представлява фактурирани от страна на ответника в тежест на ищеца задължения за цена за достъп до разпределителната мрежа и за пренос през разпределителната мрежа за периода 01.10.2020г.

– 30.11.2020г. и за периода 01.02.2021г. – 18.08.2021г. до обект – автоцентър, находящ се в гр.

София, бул. „Илиянци“ № 16, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.10.2023г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1968,50 лева - разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че в обжалваното решение не е обсъдена приложимата норма на чл. 29, ал. 3 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, съгласно която всички клиенти, присъединени към разпределителната ел. мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за мрежови услуги. Сочи, че е ирелевантен за спора начина на захранване на обектите след точката на присъединяване към електроразпределителната мрежа, както и факта относно собствеността на съоръженията.

Излага доводи, че релевантният факт за дължимостта на вземането е присъединяването на потребителя към електроразпределителната мрежа. Твърди, че промяната на нивото на напрежение на измерване на консумираната енергия представлява съществено изменение на условията за присъединяването, като клиентът не е инициирал промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната електрическа енергия по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ и чл. 4, чл. 6 и др. от Наредба № 6/2004г. /отм/. Твърди, че задължението за достъп до електроразпределителната мрежа няма нищо общо с мястото на измерване, а се дължи на резервираната мощност, която в случая е 400 кВ. Сочи, че цената за услугата достъп по 1 смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 8 ПТЕЕ се дължи при сключване на договор, както и че достъпът е услуга, която служи за присъединяване на съответния клиент към мрежата и се осъществява чрез специфични съоръжения, като се извършва и измерването на електрическата енергия.

По отношение на цената пренос през ЕРМ заявява, че присъединеният обект и начинът на присъединяване са такива от периода преди приемане на новото законодателство в областта на енергетиката и към момента на започване на продажбата и до края на периода на иска измерването е такова, каквото е било организирано преди 30 години, като ищецът, чийто е трансформаторният пост и задължението да го поддържа не е направил искане то да бъде променено. Сочи, че за да се промени мястото на измерване е необходимо извършване на проучване и изменение на условията за присъединяване, за което клиентът да подаде заявление по образец. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Сочи, че цитираните от въззивника във въззивната му жалба наредби са отменени и неприложими към конкретната фактическа обстановка. Оспорва твърдението, че е следвало да проведе процедура по присъединяване по реда на отменената Наредба № 6/2004, доколкото в този нормативен акт не е уредено такова задължение. Поддържа, че е в тежест на оператора да приведе в съответствие с нормативното изискване къде е мястото на СТИ и да премести това СТИ. Посочва, че съгласно нормата на чл. 120, ал. 4 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях, като в случая изобщо не е доказана хипотеза за упражнено от страна на доверителя му право на избор за начина на измерване на количеството електрическа енергия съгласно утвърдените тарифи – чл. 120, ал. 4 ЗЕ.

Акцентира, че мястото за монтиране на СТИ се определя от ответника в качеството му на електроразпределително дружество и самото формално несъответствие на мястото на измерване на доставеното количество ел. енергия със ЗЕ и подзаконовите нормативни актове е достатъчно да обоснове извод за недължимост на сумите за мрежови услуги. Посочва, че между страните са налице влезли в сила съдебни решения за предходни периоди. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, чрез юрк. Л.Т., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 712,40 лв., представляваща фактурирани и заплатени без основание в периода 01.10.2020 г. – 30.11.2020 г. , вкл. и от 01.02.2021 г. – 18.08.2021 г. такси за достъп до електроразпределителната мрежа и такси за пренос до електроразпределителната мрежа за обект, представляващ автоцентър, находящ се в гр.

София, бул. „Илиянци“ № 16.

Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на 2 блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт за заплащането на сумата от 6712,40 лева.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че през процесния период страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия, както и че в процесния имот, собственост на ищеца, е доставяна електрическа енергия във връзка с което са издадени 8 броя фактури, съдържащи начислени такси за достъп до и пренос през електроразпредителната мрежа. В случая е безспорно установено по делото, че средството за търговско измерване е монтирано в собствения на ищеца – потребител трафопост на страната на ниско напрежение. Не е спорно пред въззивната инстанция, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер от 6712,40 лева за пренос и достъп до електропреностната мрежа.

Спорът пред въззивната инстанция се концентрира върху дължимостта на начислените от ответника към ищцовото дружество такси за достъп и пренос на електрическа енергия в издадените фактури. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя, а границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ (Наредба № 6/9.06.04) и на Правилата по чл.

83, ал.1, т. 6 ЗЕ.

Съгласно чл. 27 от Наредба № 6/9.06.04г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. В случая границата на собственост върху електрическите съоръжения следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, предвиждащи границата на собствеността да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. При наличие на понижаващ трансформатор, както е в случая, по арг. от чл. 14, ал. 1 от приложимите ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013г., мястото на измерване е на страната с повисоко напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

В процесния случай от приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че средството за търговско измерване е монтирано след трансформатора на страна ниско напрежение и мери на ниско напрежение консумираната ел. енергия за периода 01.10.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.02.2021 г. до 18.08.2021 г. Следователно средството за търговско измерване не е монтирано на границата на собственост, която е нормативно определена, а в собствения на ищеца трансформаторен пост на ниво ниско напрежение, т. е. в нарушение на чл. 120 ЗЕ и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ.

Според практиката на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав – Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/11 г. на ВКС, II т. о., Определение № 21/14.01.2022 г. по гр. д. № 2571/21 г. на ВКС, III г. о. и др., количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими. Разяснено е, че цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приноса на всеки потребител за настъпването им. Следователно правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и на цената за пренос на електрическа енергия, а когато потребената електрическа енергия е измерена на места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, това 3 измерване не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.

Следователно тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

Относно оплакването във възивната жалба, че клиентът/ въззиваемото дружество е следвало да инициира промяна на начина на присъединяване, то следва да бъде отбелязано обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат задължение за уведомяване.