Решение № 425 от 10.11.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20224400100549 по описа за 2022 година

Искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Настоящото дело е образувано на основание постъпила искова молба от „Кей Би Си Банк България”ЕАД/предишно наименование Райфайзенбанк България/ срещу Х. С.,гражданин на Великобритания за сумата общо в размер на 110 474,94лв.След завеждане на ИМ дружеството ищец „Кей Би Си Банк България е заличено от търговския регистър ,поради преобразуването му чрез вливане в“Обединена българска банка“АД,което обстоятелство вписано в търговския регистър на 10.04.2023г.На основание чл.227 ГПК първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“ЕАД е заличен и като ищец е конституиран правоприемника „Обединена българска банка „АД.

С ИМ се твърди, че на 29.05.2015 г. между Банката и ответника е сключен договор за студентски кредит,наричан за краткост Договора, по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 82 144,92 лв.,с краен срок за погасяване 05.02.2032г., който е усвоен ,тъй като съгласно чл.1.1 е отпуснат целево за заплащане на 12 бр. такси за обучение на кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора между страните е уговорена възнаградителна лихва ,като възнаграждение за ползвания кредит в размер на 7 % за целия срок на договора.Съгласно чл. 4.2 от договора 1 кредиполучателят ползва гратисен период от 81 месеца, считано от датата на сключване на договора до 05.02.2022 г. , през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но Банката начислява лихва върху усвоената част от кредита и начислената лихва се капитализира годишно.Твърди се,че в конкретния случай,независимо от уговорката между страните ,банката не е капитализирала редовната лихва ,начислена през гратисния период,като същата единствено е отложена до влизане на кредитополучателя в погасителен план и същата става изискуема с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочено е,че страните предварително са определили размера на обезщетението за забава,като съгласно чл.3.2 лихвата за забава е основния лихвен процент ,увеличен с 10 пункта за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.Съгласно чл.4.8 от Договора страните са уговорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски ,дължими на 5-то число на съответния месец,за периода 05.03.2022г.до 05.02.2032,а според чл.6 от договора,банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем,като съгласно чл.6.2 това става при неплащане от страна на кредитополучателя на 3 последователни погасителни вноски.Твърди се, че Банката е изпълнила всички свои задължения по Договора, но е налице неизпълнение на задълженията на ответника в качеството на кредитополучател, изразяващи се в неплащане на 5 последователни погасителни вноски за периода от 05.03.2022г.до 05.07.2022г., поради което за Банката е възникнало правото по чл.6.2 от Договора да обяви кредита за предсрочно изискуем . С ИМ е направено изявление с връчването на препис от ИМ, да се счита, че Банката е упражнила правото си по чл. 6.2 от Договора да обяви целия кредит,респ.цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема.Изложени са доводи,че поради липса на изпълнение на задълженията по договора ,в полза на кредитора са възникнали вземанията , посочени в петитума на ИМ,вкл.на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за забава,в случай,че длъжникът не изпълни точно задължението си.Претендира се законна лихва за забава върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане ,както и възнаградителна лихва.В заключение Банката-ищец моли съда да постанови решение ,с което ответника Х. С. бъде осъден да заплати следните суми,дължими по договор за студентски кредит от 29.05.2015г.:

2

-главница 82 144,92лв.,от които:

-редовно падежирала главница

05.07.2022г. вкл. в размер на 2400,81 лв.; за периода от

05.03.2022г.до

-предсрочно изискуема главница в размер на 79 744,11лв.

-законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.;

-възнаградителна/редовна/ лихва в размер на 2368,05лв.за периода от 05.03.2022г.до 05.07.2022г.;

-възнаградителна /редовна/лихва в размер на 263,60лв. върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.07.2022г.до 21.07.2022г.;

-отложена възнаградителна/редовна/лихва в размер на 25 646,72лв.за периода от 01.06.2015г.до 05.03.2022г.;

-обезщетение за забава в

05.03.2022г.до 21.07.2022г. размер на 51,65лв. за периода от

Претендират се и направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

За съдебното заседание на 10.10.2023г.пред ПОС на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт Т. С.-Л. е депозирал молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на„ОББ“АД,с която се поддържа исковата молба и моли съда същата да бъде уважена ,като се оспорват като неоснователни възраженията на ответника с писмения отговор.Претендират се направените по делото разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК,съдържащ се в молбата.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната от „ОББ“АД чрез пълномощника юрисконсулт Т. С.-Л. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х. С. чрез назначения му по реда на чл.48 ал.2 ГПК особен представител адвокат В. Ч. от ПАК,в който е взето становище,че искът е допустим,но неоснователен.Описани са параметрите на сключения между страните договор за студентски кредит.В отговора е посочено,че условията по сключения договор за студентски кредит от 29.05.2015г.са уредени в Закон за кредитиране на студенти и докторанти с държавна и финансова подкрепа от 3 същия.Съгласно чл.17 ал.5 от този закон е предвидено изрично,че за договора за кредит в тези случаи са приложими разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП,че ответникът в качеството си на ФЛ,което не извършва търговска или професионална дейност има качество на потребител ,съгласно §13 т.1 от ЗЗП,въпреки,че уредбата на договора за кредит е уреден в специален закон.Направено е възражение,че на основание чл.17 ал.6 от ЗКСД процесният договор за кредит е недействителен,а договорът е сключен в нарушение на чл.143 от

ЗЗП,като се твърди,че липсват доказателства,съгласно чл.18 от ЗКСД, които да установяват,че е спазена процедурата ,предвидена в ал.3 на специалния закон.Изложени са доводи,че съгласно чл.23 ал.1 и ал.3 от ЗКСД ответникът като кредитополучател не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период-чл.4.3 от договора.Съгласно чл.7 кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита,но не дължи разходи,лихви и такси,а съгласно ал.2 от договора , гратисният период е периода на сключване на договора до изтичане на първата дата за провеждане на държавен изпит или защита на дипломна работа. Направено е възражение за нищожност на клаузата на чл.4.4 от договора ,като противоречаща на императивната норма на чл.24,ал.1,т.1 от ЗКСД,поради включване на изискуемата главница в края на гратисния период по кредита и в противоречие с разпоредбата на чл.10 ал.3 ЗЗД,тъй като води до забранения от закона анатоцизъм-начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителна лихва за предходен период,капитализирана към главницата. Посочено е,че анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в наредбите на БНБ случаи за търговци,съгласно чл.294 ал.2 ТЗ,а такива доказателства по делото не са представени.В отговора особеният представител се позовава на съдебна практика относно липсата на основание на банките да начисляват лихва върху лихва/решение на ВКС №60259/2021г.по гр.д. №687/2021г.,ІІІ г.о./Твърди се,че клаузата е в противоречие с императивната норма на чл.143 т.19 от ЗЗП и е неравноправна,тъй като ответникът няма възможност да прецени икономическите последици от дейността в тази му част към датата на сключване,за да се защити.Поради нищожност на клаузата на чл.4.4 от договора за кредит,същата не следва се взема предвид при изчисляване разходите на претендираните вземания.Посочено е,че не са представени доказателства за приложимите Общи условия на Банката към процесната 4 дейност за кредит, които да са съобщени предварително и по съответния ред на ответника,като се твърди,че правата и задълженията на ответника са уговорени и вписани изрично,но същите противоречат на императивни норми на ЗКСД и ЗЗД. Направено е възражение за нищожност на клаузата на чл.6.2 от договора , като неравноправна и противоречаща на морала и добрите нрави.Твърди се,че банката еднолично може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на 3 последователни вноски,че ЗКСД е специален спрямо ЗПК и ЗКИ и разпоредбите на глава 28,раздел ІІІ от ТЗ,в резултат на което се дерогира приложението на чл.432 ал.1 ТЗ.Посочено е,че разпоредбата на чл.21 ал.6 ЗКСД има за цел да уреди специфичната хипотеза относно предсрочната изискуемост, като моли съда да съобрази изложените доводи относно приложението на чл.23 ал.2 на ЗКСД,както и разпоредбата на чл.24 ал.2 от същия закон.Становището в отговора е,че не са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката,че не е ясно дали е спазена процедурата по връчване на договора,съгласно чл.9,ал.3 от същия с пояснението относимо към чл.5.1.2 от договора.В заключение моли съда да постанови решение,с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове срещу ответника Х. С. като неоснователни и недоказани.

В съдебното заседание на 10.10.2023г.ответникът Х. С. чрез назначения му особен представител –адвокат В. Ч. от ПАК взема становище,че поддържа изцяло изложените доводи в писмения отговор по чл.131 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Ч. писмена защита.

Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно съединени искове ,предявени от „Обединена българска банка”АД гр.София , правоприемник на „Кей Би Си Банк България”ЕАД /преди Райфайзенбанк България/срещу Х. С. /H. S./гражданин на Великобритания, род.на ***г. с правно основание чл.430 във вр.чл.432 ТЗ,вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата общо 110 474,94лв., претендирана като непогасени задължения по договор за студентски кредит ,сключен на 29.05.2015г.,обявен за предсрочно изискуем с ИМ ,която сума включва:

5

-главница 82 144,92лв.,от които:

-редовно падежирала главница за периода от 05.03.2022г.до 05.07.2022г. вкл. в размер на 2400,81 лв.;

-предсрочно изискуема главница в размер на 79 744,11лв.;

-законна лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ -22.07.2023г.до окончателното й изплащане.;

-възнаградителна/редовна/ лихва в размер на 2368,05лв.за периода от 05.03.2022г.до 05.07.2022г.;

-възнаградителна /редовна/лихва в размер на 263,60лв. върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.07.2022г.до 21.07.2022г.;

-отложена възнаградителна/редовна/лихва в

646,72лв.за периода от 01.06.2015г.до 05.03.2022г.;

-обезщетение за забава

05.03.2022г.до 21.07.2022г. размер на 25 в размер на 51,65лв. за периода от

Така заявените искови претенции са допустими. Исковете са предявени от активно легитимирана страна против пасивно легитимирана страна с оглед твърденията за сключен договор за кредит между страните и неизпълнение от страна на ответника по спорното правоотношение. С оглед цената на исковете за главницата и възнаградителната лихва,същите са родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция ,съгласно чл. 104 т. 4 ГПК.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно определение №1106/18. 07.

2023г., приет за окончателен в съд. заседание на 10.10.2023г.,по който страните не са направили възражения.

От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че на 29.05.2015г.между „Райфайзенбанк България“ЕАД като кредитор и Х. С./H. S./,род.на ***г.,гражданин на Великобритания като кредитополучател е сключен договор за студентски кредит/л.8-18/,който е на български и английски език.Съгласно чл.1.1.Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 82 144,92 лв. с цел заплащане на 12 бр. такси за обучение, всяка в размер на 6 845,41 лв., като в чл.1.2 е уговорено,че окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока в чл. 4.2.В чл. 2.1 от договора е предвидено, че същият е с краен срок за погасяване на кредита 6