Решение № 80 от 17.06.2019, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 80/17.06. Година 2019 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На тринадесети май Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева съдебен секретар Геновева

Ненчева прокурор Илия Николов като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 410 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 4/12.02.2018 г. по НОХД № 257/17 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият Ю.П.В. е бил признат за виновен и осъден по чл.219, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години лишаване от свобода при отлагане на изпълнението с три годишен изпитателен срок и на лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност също за две години. С присъдата подсъдимият е бил оправдан за другите две вменени му във вина продължавани престъпления – съответно по чл.чл.239, ал.1 и 283 от НК.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че за периода от началото на м.август до 13.09.2013 г. в землищата на с.Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в длъжностното качество ръководител Х. Шумен, „Напоителни системи“ ЕАД клон Черно море, подсъдимият не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, и причинил значителни вреди на същото търговско дружество с парична равностойност 49 003 лева.

Окръжният съд е постановил частично оправдателна присъда, след като не е възприел тезата на прокуратурата, че:

- по същото време и място, и в същото длъжностно качество, подсъдимият е нарушил и допуснал да се извърши нарушение на правила по Закона за рибарството и аквакултурите – специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, и

- в периода от началото на м.август до 06.09.2013 г. в землищата на с.Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в горното длъжностно качество, подсъдимият е използвал служебното си положение за да набави за „Алгае Индъстри“ ЕООД, гр.Девня, противозаконна облага – 29 560 лева.

Въззивното производство е трето по ред, и второ по отношение на проверяваната присъда, като след отменителното решение във ВКС продължава по предходно депозирани:

- протест на прокурора от първоинстанционната прокуратура, с който се иска осъждане и за престъплението по чл.239, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК /при което оправдателната част за престъплението по чл.283 от НК остава извън предмета на въззивния контрол/ и

- жалба на адвокат В.Д., защитник на подсъдимия, с искане за изцяло оправдателна присъда, или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд само в осъдителната част.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура моли искането по протеста да бъде уважено, като не споделя становището от мотивите за негодност на обвинението в тази част, защитникът поддържа жалбата и пространното допълнение към нея на четири групи основания – отсъствие на длъжностно качество, обективна несъставомерност, липса на щета и осъждане по несъществуващо обвинение, подсъдимият счита, че няма вина и моли да бъде оправдан.

При въззивната проверка се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите по предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:

Търговското дружество „Напоителни системи“ ЕАД, София, /с държавно имущество/, в годините било реорганизирано неколкократно. Язовир „Нови Пазар 1“, разположен териториално в близост до едноименния град и съответно в област Шумен, бил част от дълготрайните материални активи и капитала на дружеството. На 03.02.2010 г., с договор за възлагане на управлението, подсъдимият Ю.В. станал управител на „Напоителни системи“ ЕАД София, клон Шумен. През следващата година последвали структурни промени, при които били закрити клонове, респ. окрупнени съществуващи такива, и в резултат възникнал клон „Черно море“ Варна, поел активите и пасивите на досегашните клонове Шумен, Варна и Бургас, които станали хидротехнически райони към него. На 06.07.2011 г. подсъдимият В. подписал трудов договор с управителя на клон Черно море – свидетеля И.К., с който бил назначен като „ръководител звено Х. /хидро-технически район/ Шумен в „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Черно море“. Длъжностната характеристика за ръководител звено Х., код по НКПД 12196011, била утвърдена след 12.08.2011 г., на която дата встъпил нов управител на клон Черно море – свидетелят В. К..

През 2011 г., по предложение на подсъдимия В., язовирът бил зарибен, а в последствие, поради нерентабилност на рибностопанската дейност, се пристъпило към отдаването му под наем. Първият търг бил спечелен от „Севън“ ЕООД, а когато това дружество прекратило наемните си отношения, на 31.07.2013 г. бил сключен нов договор и следващият наемател – „Алгае индъстри“ ЕООД, Девня, представляван от свидетеля Денислав С., получил временното и възмездно ползване на язовира, като за предаването му бил изготвен протокол от 09.08.2013 г., подписан от страна на наемодателя от комисия с председател подсъдимият Ю.В..

На 06.08.2013 г. кметът на Нови Пазар – свидетелят Р.П., подал писмен сигнал до РИОСВ за неприятна миризма от коритото на Крива река, след което в телефонен разговор с подсъдимия В. поискал да се отвори изпускателя на язовира, с цел да се увеличи дебита на оттока и да се отмият гниещите продукти. Подсъдимият разяснил, че изпускането може да продължи не повече от 24 часа, тъй като във водоема има риба. На 10.08.2013 г. било осъществено еднократно изпускане на вода в количество 60 445 м3, като фактическите действия извършил пазачът на язовира – свидетелят Б.И.. За изпускането бил уведомен управителят на клон Черно море К..

Във връзка със сигнала на кмета била предприета проверка от Басейнова дирекция на Черноморски район, приключила с констативен протокол от 20.08.2013 г., изготвен от свидетеля К..

Според даденото предписание кранът на основния изпускател на язовира бил отворен при дебит от 6-7 л/с на изпусканата вода, съобразено с притока в момента. Видно от същия протокол, при увеличаване на изпускането съществувал риск от изпразване на язовир „Нови Пазар 1“. Така при спазване на разпореждането, респ. запазване на този дебит, в периода 20.08.–20.09.2013 г. изпуснатото водно количество би възлязло на 18 144 м3.

По неустановено време през м.август 2013 г., по нареждане на подсъдимия В., свидетелят Ш.Д., работник в ХТУ „Тича“ /подразделение на Х. Шумен/, извършил пробен риболов с мрежа и лодка във водите на язовир „Нови пазар 1“ и констатирал наличието на риба. В последствие било предприето ловене на риба в промишлени количества:

- 4200 кг – платени на „Алгае индъстри“ ЕООД по фактура от 20.08.2015 г. към „Фишери 2009“ ООД, с.Ряхово, - 9500 кг – съгласно стокови разписки от 27.08., 01.09. и 09.09.2013 г., платени от работник на ЕТ „Поп-90-Комерс“, гр.Тутракан, на ръка на подсъдимия В., който положил подписа си върху трите документа,

- 6000 кг – платени на ръка от работник на ЕТ „Славена 99“, гр.Тутракан, по стокови разписки от горните три дати, също разписани от подсъдимия.

По нареждане на подсъдимия

В., свидетелят Ю. Ю., шофьор и монтьор на щат в Х. Шумен, на два пъти - 30.08. и 06.09.2013 г., със служебен транспорт, превозвал свидетеля И.А.и работниците му, които осъществявали фактически риболова в този период, заедно с професионалното им рибарско оборудване, от язовир „Нови Пазар 1“ до частна база в гр.Ямбол.

Междувременно, след първия риболовен ден, с цел намаляване на водния обем и съответно улесняване дейността по улова с мрежи, се извършвало последователно изпускане на водата от язовира с голям дебит, осъществявано фактически от пазача – свидетеля Б.И.. Изпускането му било разпоредено от подсъдимия В., при конкретизацията – да продължи докато стане възможно пускането на мрежи „гриб“, с които да се улови рибата, и така, по думите на свидетеля, водата текла близо месец. Наемателят Д.С.също бил помолил лично подсъдимия В. да му окаже помощ, и конкретно – да започне изпускане до източване на язовира.

На 03.09.2013 г. управителят на клон Черно море отправил писмено предложение към подсъдимия В. за прекратяване на трудовия му договор и със заповед от 13.09.2013 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 16.09.2013 г.

На 23.09.2013 г. била извършена проверка за състоянието на язовира от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. В изготвения констативен протокол било отразено, че е източено цялото количество вода – при ниво в средата на водоема около 20-30 см, както и че са налични големи количества жива и измряла риба. Било дадено предписание последната да се предаде на екирисажа, в изпълнение на което, на 26.09.2013 г. свидетелят Б.А.транспортирал от язовира 2 520 кг мъртва риба. При товаренето й присъствал подсъдимият, който подписал потвърдителната бележка като лице, от което се получават продуктите за унищожаване. След това подсъдимият придружил свидетеля до екарисажа, където заплатил в счетоводството разноските по транспорта и унищожаването на рибата. По същия начин се процедирало при извозването на още 2170 кг умряла риба, от свидетеля К.К., на три пъти в периода 01-07.10.2013 г.

Горните факти се извличат при съпоставката и анализа на свидетелските показания /включително приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК такива/ и писмените документи – съотнесени към обособените етапи на фактическата обстановка, детайлно изброени и тълкувани в мотивите на окръжния съд.

Съгласно отговора по отправено запитване било установено, че по отношение на язовир „Нови пазар 1“, в Басейнова дирекция на Черноморски район не е подавано заявление за издаване на разрешително за водовземане и/или ползване на воден обект, нито искане за изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност, респ. не е било давано съгласие за такова изпускане.

Чрез използване на специални знания от съответни компетентни специалисти по делото било установено също, че към 20.09.2013 г. в язовира е имало едва 5000 куб.м. вода, при налични в началото на инкриминирания период, и по-конкретно към 20.08.2013 г. - 554 000 м3 вода. След приспадане и на неотносимите към обвинението количества, изпуснати по искане на кмета и на служителя на Басейнова дирекция, се достига до реалната загуба на вода от нерегламентираното изпускане в количество 470 411м3, с парична равностойност, изчислена по поливна цена - 49 003 лева.

По протеста.

При наличното съгласно обвинителния акт, включително и след упражняване на правомощията по чл.287 от НПК, фактическо обвинение, не може да бъде удовлетворено искането на прокуратурата за осъждане по чл.239, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Независимо от факта, че подсъдимият е притежавал изискваното и от тази правна норма длъжностно качество /по аргументи, които ще бъдат изложени по долу във връзка с нарочното възражение на защитата по жалбата/, обвинението срещу него е лишено от основни съставомерни елементи, а именно конкретно вменено му съответно нарушение/я на правила, установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната. В обвинителния акт бланкетната диспозиция неправилно е била запълнена с чл.3, ал.2, т.1, вр.ал.1 и чл.15, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите, чийто адресат подсъдимият не е бил, и чиито разпоредби нямат връзка с инкриминираното по делото конкретно негово поведение – нареждане да започне източване на язовира, респ. не даване на разпореждане за преустановяване изпускането на водното количество.

Докато чл.3 от ЗРА е напълно неотносим, съгласно установената фактическа обстановка в язовир „Нови пазар 1“ действително е бил осъществен стопански риболов, въпреки косвено изводимата забрана за това от разпоредбата на чл.15, ал.1. Но безспорно адресати на тази разпоредба са единствено определени министри, и същността й е, че тя ги задължава да уредят по нормативен път тази забрана, при което би било незаконосъобразно подсъдимият да отговаря по чл.239, ал.1 от НК за нарушение и на тази норма.

Разпечатката съдържа 41 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa8b522e-6303-4cc1-b53f-218271c7e919