Акт № 6650 от 03.11.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6650 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър Ковачев

Членове:Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно гражданско дело № 20251100503580 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, обективирана в молба с вх. № 25141229 от 21.09.2021 г. (първоначално озаглавена „Искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК“), подадена от съделителя Д. К. К. против Решение № 20177194 от 25.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 5319/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 119-и състав, във втората фаза на съдебната делба, в частта, с която на основание чл. 353 от ГПК е определено парично уравнение на дяловете и въззивникът е осъден да заплати на съделителката С. К. К. сумата от 44 050,35 евро (с левова равностойност 86 155,00 лева).

Подадена от съделителя Д. К. К. е и частна жалба с вх. № 25068486 от 18.10.2022 г. против Определение от 29.09.2022 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гражданско дело № 5319/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 119-и състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 25.08.2021 г. в частта за разноските относно възложената му за заплащане окончателна държавна такса за извършване на делбата в размер на 10 463,40 лева.

Въззивникът и частен жалбоподател Д. К. К. поддържа в подадената въззивна жалба оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон при определяне на пазарната стойност на делбените имоти и произтичащото от тях парично уравнение. Твърди, че първоинстанционният съд не е приложил еднакъв подход при възприемане на заключенията на вещите лица, като по отношение на апартамента в гр. София е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), включваща оценка на идеалните части от терена, а за дворното място в гр. Банкя е възприел оценката от първоначалната единична експертиза, 1 изключваща съществуващите постройки. Счита, че паричното уравнение следва да бъде определено въз основа на единен оценителен критерий, като се примее оценката или по едната, или по другата експертиза.

В частната жалба се развиват доводи, че държавната такса по чл. 355 от ГПК във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ТДТССГПК), се дължи върху действителната стойност на дела на съделителя в делбената маса (1/2 част), а не върху стойността на поставения в негов дял имот преди отчитане на паричното уравнение, което той е осъден да заплати. Моли за отмяна на аткуваното определение и присъждане на държавна такса в дължимия размер, като счита, че в случая това е сумата от 5673 лв.

Въззиваемата страна С. К. К. оспорва въззивната жалба и частната жалба с депозиран писмен отговор (озаглавен първоначално „насрещна въззивна жалба“) и в представените по делото подробни писмени бележки. Поддържа, че първоинстанционното решение в частта относно оценките и паричното уравнение е правилно и законосъобразно. Сочи, че апартаментът на ул. „******** правилно е оценен от тройната СТЕ ведно с прилежащите му 50,46 кв. м. идеални части от дворното място, тъй като същите са допуснати до делба като принадлежност към обекта. Относно имота в гр. Банкя излага, че постройките не са допуснати до делба с влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК, поради което районният съд правилно е възприел оценката само на поземления имот. Относно частната жалба моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. В необжалваната му решението на СРС е влязло в сила и не е предмет на настоящата въззивна проверка. По правилността на съдебния акт в обжалваната му част настоящата инстанция намира следното:

Подадената от Д. К. К. молба от 21.09.2021 г., макар и наименувана искане по чл. 248 от ГПК, съдържа възражения срещу материалноправните изводи на съда относно възприетите пазарни оценки и определения размер на паричното уравнение по чл. 353 от ГПК. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд правната квалификация на процесуалните действия на страните се определя от съдържанието на искането, а не от неговото наименование. Доколкото молбата е депозирана в 2 законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението от 25.08.2021 г., същата е квалифицирана като въззивна жалба в частта относно паричното уравнение.

Подадената от С. К. насрещна молба съставлява по естеството си писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, тъй като не съдържа самостоятелни искания за отмяна на решението в неизгодна за нея част.

Частната жалба на Д. К. с вх. № 25068486 от 18.10.2022 г. против Определението от 29.09.2022 г. по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима — подадена е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Въззивният съд дължи едновременно произнасяне по съществото на материалноправния спор и по акта за държавните такси.

По въззивната жалба относно паричното уравнение:

С влязлото в сила Решение № 73343 от 23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 5319/2019 г. по описа на СРС, 119-и състав, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК е допусната съдебна делба между съделителите Д. К. К. и С. К. К. при равни права (по 1/2 идеална част за всеки от тях) върху следната съсобствена имуществена маса:

1. Апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „********, на етаж 2, със застроена площ от 106,16 кв. м, ведно с мазе и таван, и ведно с 9,45 % идеални части от общите части на сградата и от мястото, цялото с площ от 534,00 кв. м (представляващи прилежащи 50,46 кв. м от терена), с идентификатор на апартамента *** по КККР;

2. Дворно място, находящо се в гр. Банкя, на ул. ********, цялото с площ от 1094,00 кв. м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банкя, без в предмета на допускането да фигурират сгради или постройки.

Във втората фаза на делбата по делото са изслушани две експертни заключения за пазарната стойност на имотите:

- Първоначална единична СТЕ на вещото лице инж. П.Я., оценила апартамента в гр. София на 106 691,28 евро (208 670,00 лева) без стойността на прилежащите идеални части от терена, а дворното място в гр. Банкя — на 44 886,31 евро (87 790,00 лева);

- Повторна тройна СТЕ (инж. Янева, инж. В. и доц. д-р инж. К.), която е определила пазарна стойност на апартамента в гр. София ведно с прилежащите му 50,46 кв. м идеални части от дворното място в общ размер на 132 987,02 евро (260 100,00 лева), от които 107 166,78 евро (209 600,00 лева) за жилището и 25 820,24 евро (50 500,00 лева) за припадащата се идеална част от поземления имот. За имота в гр.

Банкя тройната експертиза е дала комплексна стойност от 62 070,83 евро (121 400,00 лева), но изрично е посочила, че в тази сума е включена и стойността на построените в имота две сгради (от 22,00 кв. м. с идентификатор *** и от 9,00 кв. м. с идентификатор ***).

Първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на тройната СТЕ за апартамента в гр. София и заключението на единичната СТЕ за дворното място в гр.

Банкя. Изводите на районния съд са изцяло съобразени със закона и практиката на ВКС:

По отношение на апартамента в гр. София: По силата на чл. 38, ал. 1 и чл.

40, ал. 1 от ЗС идеалните части от поземления имот, припадащи се на самостоятелен обект в режим на етажна собственост, съставляват негова акцесорна принадлежност 3

/Решение № 138 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 36/2018 г. на ВКС, І г. о.; Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, І г. о./. В първата фаза на делбата апартаментът е допуснат до делба изрично заедно със следващите се 50,46 кв. м. идеални части от дворното място. Пълното и реално ликвидиране на съсобствеността изисква вещта да бъде оценена в целия обем права, формиращи делбената маса.

Единичната експертиза необосновано е пропуснала да остойности земята, поради което възприемането на оценката от тройната СТЕ в размер на 132 987,02 евро (260 100,00 лева) е правилно и законосъобразно. Оценката следва да включва и припадащите се идеални части от общите части на сградата, респ. и на дворното място, ако то остава в съсобственост и др. общи помещения /в този смисъл Решение № 45 от 28.06.2017 г. по дело 3666/2016 на II г.о. на ВКС/.

По отношение на дворното място в гр. Банкя : Съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК влязлото в сила решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо относно лицата, имотите и квотите. Във фазата по извършване на делбата съдът е обвързан от установения предметен обхват и не може да включва и остойностява обекти, които не са допуснати до делба /Решение № 60 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5519/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; Решение № 657 от 05.11.2024 г. по гр. д. № 837/2024 г. на ВКС, І г. о./. Сградите върху имота в гр. Банкя не са допуснати до делба, поради което оценката от тройната експертиза, включваща стойността им, не може да служи като база за ликвидиране на съсобствеността. Районният съд законосъобразно е кредитирал оценката от единичната СТЕ в размер на 44 886,31 евро (87 790,00 лева), отнасяща се единствено за допуснатия до делба поземлен имот.

При тези правилно установени стойности на делбените имоти имущественият баланс на делбата се формира по следния начин:

- Обща стойност на делбената маса: 132 987,02 евро + 44 886,31 евро = 177 873,33 евро (с левова равностойност 347 890,00 лева);

- Стойност на дела на всеки съделител (по 1/2 част) : 177 873,33 евро / 2 = 88 936,67 евро (с левова равностойност 173 945,00 лева);

- Разпределение по чл. 353 от ГПК и парично уравнение : Въззивникът Д. К. получава в дял имота в гр. София на стойност 132 987,02 евро (260 100,00 лева), която надвишава полагащия му се дял от 88 936,67 евро (173 945,00 лева) с точно 44 050,35 евро (с левова равностойност 86 155,00 лева). Въззиваемата С. К. получава в дял имота в гр. Банкя на стойност 44 886,31 евро (87 790,00 лева), която е с 44 050,35 евро (86 155,00 лева) по-малка от нейния дял от 88 936,67 евро (173 945,00 лева).

Следователно първоинстанционният съд правилно е осъдил Д. К. да заплати на С. К. сумата от 44 050,35 евро (86 155,00 лева) за пълно уравнение на дяловете.

Решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По частната жалба относно държавната такса:

Частната жалба на Д. К. срещу Определението от 29.09.2022 г. по чл. 248 от ГПК е основателна.

Съгласно чл. 355 от ГПК страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си. По силата на чл. 8 от ТДТССГПК по дело за делба се събира такса от 4 на сто върху стойността на дяловете. В трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС е изяснено, че „стойност на дела“ по смисъла на чл. 355 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК е стойността на съответната дробна част от общата пазарна цена на делбената маса, призната с решението по чл. 344, ал. 1 от ГПК, а не брутната стойност на конкретния имот, поставен в реален дял на 4 съделителя преди отчитане на паричното уравнение /така напр. Решение № 45 от 28.06.2017 г. по гр. д. № 3666/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; Определение № 4173 от 20.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 3142/2024 г. на ВКС, ІІ г. о./.