Решение № 908 от 31.10.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 908

-, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530105240 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 113, ал. 3 ЗЗП (отм.), във вр. с §9 от ПЗР на ЗПЦСЦУПС.

Ищцата - твърди в искова та си молба, че на 18.05.2020 г. сключила с ответника допълнително споразумение към договора им за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер -, с баркод код на договора -, посочен на всяка страница от него. В подписаното допълнително споразумение, в точка II-ра римско, било отбелязано, че потребителят получавал/закупувал/ устройство марка - - - модел -, със сериен номер -. Със закупуването на процесния телефон получила гаранционна карта вид фактура, с номер и дата 9000011343/18.05.2020 г. Използвала посоченият смарт телефон изцяло по предназначение, като същият използвала с оглед най - вече връзка с интернет до личните и работните й файлове, както и за връзка с частни лица и държавни учреждения, тъй като служебните й задължения изисквали такава постоянна връзка. Нямала оплаквания към ползването на телефона. Сутринта на 10.10.2021 г. забелязала, че работел само предният му дисплей. Още същият ден се явила в магазин на оператора, който се намирал в -, с данни за магазина: - МОЛ -, тел. -, ул. -, където получила акт за удовлетворяване на рекламация/протокол за предаване на устройство, с номер на протокол S: - от 10.10.2021 г.

След предаване на мобилния телефон на служител на оператора, същият бил препратен в сервиз. От сервизен протокол - от 13.10.2021 г. било видно, че процесният апарат бил пристигнал там на 13.10.2021 г. След като бил приет от служител на сервиза, същият бил отказал да приеме гаранцията на телефона и извърши ремонт на мобилния апарат, тъй като 1 имал следи от силни удари по корпуса и механично повредено стъкло на камерата му. Будел недоумение факта, че без да била извършена софтуерна проверка и всички необходими действия, само след като бил видян телефона й, било отказано извършването на ремонт или поне диагностика. Още същият ден последният бил върнат от сервиза в магазин на ответника, откъдето й се обадили да го получи. Когато се явила в посочения магазин й било обяснено, че й била отказана рекламация. Казано й било да си вземе телефона. Тя отказала и заявила, че не желае да го взема и щяла да заведе иск. Служител на оператора й отговорил, че била длъжна да си вземе телефона и ако го остави в магазина нямало да го съхраняват. Тя си взела телефона и в момента се намирал у нея и не се ползвал. Редовно заплащала уговорените в чл. 5 от погасителния план по лизинговия договор от 18.05.2020 г. месечни лизингови вноски, както следвало: месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.06.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.07.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.08.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.09.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.10.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.11.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.12.2020 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.01.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.02.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.03.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.04.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.05.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.06.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.07.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.08.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.09.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.10.2021 г.; месечна вноска в размер на 125.59 лева с падеж на 18.11.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЗП, когато потребителската стока не била съответствала на договора за продажба, продавачът бил длъжен да я приведял в съответствие, като това следвало да се извърши в рамките на месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя, а според ал. 3, след изтичането на месечния срок по ал. 2, потребителят имал право да развали договора и да му бъдела възстановена заплатената сума, или да искал намаляване цената на стоката. Не била удовлетворена от решаването на рекламацията й по чл. 113 ЗЗП, имала право и желаела разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, която с ДДС била в общ размер на 2260.62 лева, представляващи 18 месечни вноски по 125.59 лева от 18.06.2020 г. до 18.11.2021 г. включително, тъй като ответникът отказал да извърши ремонт на мобилния апарат или да го замени с друг. Иска осъждането на ответника да й върне заплатената от нея сума от 2260.62 лева за закупуване на процесния мобилен телефон, поради разваляне на договора за закупуването му, и сторените по делото разноски.

Ответникът -, сега с фирма - оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявния иск.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че са сключили договор за електронни съобщителни услуги, а на 18.05.2020 г. и представеното допълнително споразумение към него за двугодишен срок - до 18.05.2022 г., с което уговорили ценови условия за ползването на посочения в него мобилен/фиксиран номер, при посочените в раздел първи цени на избрания от и. абонаментен план (л. 5-6). При подписването му същата е получила от ответника и посоченият в раздел втори мобилен телефон марка „-“, модел „-“, със сериен номер - (л. 6).

Същият й е предоставен обаче за ползване на лизинг със сключения между страните на 18.05.2020 г. договор за лизинг (л. 11-12). С него ответникът се задължил, при условията му и общите му условия, неразделна част от него, да предостави на и. за временно и възмездно ползване този мобилен телефон, а тя се задължила да му залати общата му лизингова цена от 2888.57 с ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка по 125.59 лева, съгласно посочения в договора погасителен план, като първата вноска е с падеж 18.06.2020 г., а последната – 18.04.2022 г. В чл. 4 от този договор страните са уговорили, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително и гаранционна карта, посочени след това в същия договор (л. 11). В чл. 8, ал. 1 от общите му условия е уговорено още, че рискът от пълното или частично погиване на предоставеното за ползване устройство, както и всяко друго събитие, като кражба, грабеж, изгубване, повреда и други, водещо до невъзможност за ползването му съобразно предназначението му или намаляващо неговата стойност, се носи от лизингополучателя, а в чл. 8, ал. 2 от същите общи условия на договора е уговорено още, че в случай на настъпване на събитие по предходната алинея, лизингополучателят дължи на лизингодателя плащане на всички дължими лизингови вноски до окончателното заплащане на общата лизингова цена по договора, както и всички други лихви и други дължими суми съгласно предвиденото в писмения договор между страните (л. 12). В чл. 13, ал. 1 от общите условия на договора за лизинг е уговорено, че с подпсиването на писмения договор между страните, последните се съгласяват, че лизингодателят не е производител на устройството, предмет на договора за лизинг, и не носи отговорност за неговото състояние, както и че то се предава в състоянието, в което е доставено от производителя, а в ал. 2 на чл. 13 от общите условия на договора за лицинг е уговорено още, че лизингодателят прехвърля на лизингополучателя и правата си по общата и гараницонна отговорност на доставчика/производителя към датата на придобиване на ползването на устройството от лизингополучателя (л. 12). В чл. 14 от общите условия на договора за лизинг е уговорено, че гаранционното и извънгараницонно обслужване на устройството се извършва от оторизирана сервизна организация и са за сметка на лизингополучателя в случай на неспазване на условията на гаранцията, както и при настъпили повреди след изтичане на едногодишния гаранционен срок, като 3 гаранционните условия за описани в гаранционната карта, която лизингополучателят получава заедно с устройството (л. 12). Последната е представена от и. по делото и в същата е указан гаранционен срок от 24 месеца (л. 19).

На 10.10.2021 г. и. е предала процесния телефон в магазин на ответника с представения по делото протокол за предаване на устройство (л. 20). В графата му „описание на повредата“ в същия протокол е посочено: „проблем с on/off, не се включва, проблем с дисплея, не тръгва“, а в графата му „други повреди/забележки на клиента“ е вписано още: „работи само предния дисплей, при отворен телефон дисплея не“ (л. 20). В графата му „особени белези на телефона“ е отразено: „драскотини по корпус, камера пукната ф“, а в графата на този протокол за „външни белези на телефона“ е отразено още: счупена камера (л. 20).

В графата „забележки при приемане на телефона в централен сервиз“ в представения от и. сервизен протокол от 13.10.2021 г. по делото е отразено още: „счупена камера“, а в графата му за „заключение“ е добавено, че е отказано гаранционно обслужване на телефона, поради следи от множество силни удари по корпуса и механично повредено стъкло на камерата му (л. 21). В същият протокол е отразено още, че телефонът е върнат на и. на 13.10.2021 г. (л. 21).

Понеже не е била удовлетворена от това решаване на рекламацията й, и. е заявила в исковата си молба от 18.11.2021 г. по делото, че разваля на основание чл. 113 ЗЗП (отм.) договора и иска ответникът да й възстанови поради това заплатената му по същия договор до този момент сума от общо 2260.62 лева, представляваща сбор от осемнадесет месечни лизингови вноски, по 125.59 лева всяка, платени за периода от 18.06.2020 г. до 18.11.2021 г. включително, тъй като ответникът отказва да извърши ремонт на мобилния апарат или да го замени с друг (л. 4).

По делото е назначена служебно и комплексна съдебно технико – икономическа експертиза, определените да изготвят която вещи лица са представили първоначално заключение (ПЗКСТИЕ), а в техническата й част - и допълнително такова (ДЗКСТИЕ) от определеното да го изготви вещо лице, които заключения съдът възприема, поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото (л. 86 и 113-114 ). От ПЗКСТИЕ е видно, че за периода от 18.06.2020 г. до 18.03.2022 г. и. е заплатила на ответника за процесния телефон 23 месечни лизингови вноски в общ размер от 2888.57 лева, като гаранцията му е 2 години от предаването му на същата на 18.05.2020 г. (т. 1 ЗКСТИЕ, л. 86). Установените му повреди са „драскотини по корпус, камера пукната“, „следи от множество силни удари по корпуса и механично повредено стъкло на камерата“, като същите са настъпили не по-късно от 10.10.2020 г., а към момента на предявяването му за рекламация същият телефон не е бил в състояние, съответстващо на договора за лизинг, тъй като е бил предаден от ответника на и. в перфектно външно състояние, нов, затворен в оригинална кутия на производител, а несъответствието му сеа се изразява в „следи от множество силни удари по корпуса и механично повредено стъкло на камерата“ (т. 2 ЗКСТИЕ, л. 86). и. е предявила рекламацията си за същия на 10.10.2021 г. в 4 търговския обект на ответника в -, като замяната му с нов или поправката му не е извършена в рамките на един месец от рекламацията, а е отказана замяна или поправка, поради „следи от множество силни удари по корпуса и механично повредено стъкло на камерата“, като към датата на изготвяне на първоначалното заключение на 06.06.2022 г., същият телефон се намира у и. (т. 3 ЗКСТИЕ, л. 86). От ДЗКСТИЕ е видно още, че повредата, която се забелязва на същия телефон е неработещ вътрешен негов основен дисплей при разтварянето му – при което на дисплея се забелязва бяло премигване на екрана, която му повреда, според вещото лице, е хардуердна и влияе на основната му функция; софтуерът, който го управлява, е работоспособен и прави телефона използваем, но само чрез малкият му дисплей, който не е основен; надраскванията по корпуса му и спуканото предно стъкло на задната му камера са белези вследствие на нормалната му упортреба, като не пречат на работоспособността му; не може според вещото лице да се определи дали неработещият му основен вътрешен дисплей е вследствие на неправилната му употреба или фабричен, типичен за модела му, проблем, като, според вещото лице, телефонът е с хардуерен проблем (ДЗКСТИЕ, л. 114).