Решение № 250 от 02.06.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Перник, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500314 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от „Мини открит въгледобив“ ЕАД против Решение № 260279 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 8426/2019 г. на РС – Перник в частта за осъждане на жалбоподателя-ответник да заплати на ищеца А. В. сумата 10 000 лв. - неимуществени вреди от претърпяна на *** трудова злополука, ведно със законната лихва от деня на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата; сумата 365.18 лв. - обезщетение за нанесени имуществени вреди – разлика между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и болнично обезщетение за периода ***-***, ведно със законната лихва от деня на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата; сумата 52.60 лв. обезщетение за имуществени вреди - разходи по болнично лечение, ведно със законната лихва от деня на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се излагат подробни доводи, че решенето е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и проц. закон и е необосновано. Тъй като в производството пред първоинстанционния съд не бе доказано наличието на трудова злополука - т.е. не бе доказан един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на 1 работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, то и решението, с което частично са уважени исковете за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тях, се явява необосновано и неправилно и следва да бъде отменено. В мотивите на решението си не е обсъдил в пълнота доказателствения материал, събран по делото и е основал решението си единствено на представените от ищцовата страна доказателства. РС не е обсъдил изчерпателно свидетелските показания на свидетелите на ответника, като е игнорирал същите въз основа на погрешното си убеждение, че процесната злополука е призната по надлежен ред за трудова. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищцата при настъпилия инцидент и е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.126, т.2 КТ работникът или служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи. Видно от събраните по делото устни доказателства, както и писмените доказателства по приложеното адм.дело №810/2019г. по описа на ПАС, от началото на работния ден-7,00ч. до момента на злополуката-9,20ч., ищцата и нейната колежка/св.А. Н./ не са имали работа, тъй като е имало пълна маневра с въглища. Още от сутринта ищцата се е оплакала на колежката си, че не й е добре, но е затаила това обстоятелство от началник смяната-св.И.Д.. Видно от показанията на последния, ако се е била оплакала, че й е лошо, същият би намерил начин да я транспортира до болницата или да извика „Бърза помощ”. В същото време, видно от заключението на д-р Н.А./по приложеното адм.дело №810/2019г. по описа на ПАС/ „Когато човек е болен и нетрудоспособен, то той е на болнично или домашно лечение”. С оглед на така установената фактическа обстановка, изводът, който следва е, че ищцата е допуснала груба небрежност, Като не е проявила елементарно внимание към собственото си здраве и не е положила грижата, която и най-небрежният човек при подобни условия би положил. Налице е хипотезата на чл.201, ал.2 КТ и се иска да се приеме степен на съпричинаване не по-малко от 90%, с която се намали размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

По отношение размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същия за прекомерно завишен с оглед действително претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Видно от заключението на в.л. д-р А.П., давностната неконсолидирана, полифрагментна фрактура на левия сакрум и процесус трансферзум на пети лумбален прешлен, както и наличието на медианни дискови хернии на две нива са установени на много по-късен етап, едва при извършената на 18.01.2018г. компютърно аксиална томография/КАТ/. В съдебно заседание от 16.06.2020г. в обясненията си вещото лице заявява, че не може категорично да заяви дали тази фрактура на сакрума е свързана с травмата, тъй като тя е цитирана в скенера също като давностна. В същото време обаче е категоричен, че начина по който са издадени болничните листове говори за по-леката степен на увреда, т.е само за счупване на срамната кост в ляво горно и долно рамо. По-нататък в заключението си вещото лице е категоричен, че в 90% от случаите този вид увреждане изисква само постелен режим за сравнително кратък срок. С оглед на така установената фактическа обстановка и разпоредбата на чл.52 2

ЗЗД, считам, че сума в размер на 2000,00лв., би била справедливо обезщетение за претърпяните неимуществени вреди,; като1 намалите същата с процента на съпричиняване.

По отношение размера на предявения иск за имуществени вреди, моли да има предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза и се намалят същите с процента на съпричиняване. Иска отмяна на обжалваното решение от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. В. в който по подробни съображения се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Оспорват се като неправилни и недоказани твърденията в жалбата за допусната от работника груба небрежност или за съпричиняване.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства за настъпилото с ищцата увреждане на *** по време на работата й в ответното дружество, където работела на длъжност “***“ по трудов договор. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са установени в представените медицински документи включително и разпореждане № 51/01.10.2018г. по чл. 60 КСО, потвърдено с влязло в сила решение № 67 от 26.04.2022г. по адм. д. № 121/2022 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с които е приета за трудова злополуката от ***, имащи материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО, в които е посочено, че вследствие на злополуката на *** на работна площадка с височина 5 метра, по време на работа, като ищцата, от силната горещина и прилошало. Опитала да се хване за предпазния парапет, но не успяла и паднала през него. В резултат на падането получила счупване на пубисна кост и ребро, като е прието, че причина за падането на ищцата от работната площадка с височина 5 метра е настабилен, ненадежден и с недостатъчна якост парапет.

Направен е извод, че настъпилото травматично увреждане и последвалата от него неработоспособност са в причинна връзка с падането. Приложените към медицинското досие доказателства – медицински документи и конкретно постановеното влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова са официални удостоверителни документи за установените в тях факти и в частност за наличието на установена по надлежния ред тр. злополука, за времето на случване на злополуката и за началната дата, от която може да бъде претендирано обезщетение за причинените в резултат на злополуката вреди и за наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Ето защо в настоящия исков процес не може да се контролира законосъобразността и правилността по същество на констатациите по това разпореждане, което е задължително и за гражданския съд, вкл. и в частта за 3 настъпилите увреждания. Тези изводи не могат да се проверяват от изслушаната в първоинстанционното производство съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), но независимо от това – същата категорично ги потвърждава и детайлизира.

Според съдебно - медицинската експертиза пред РС вследствие на злополуката ищцата на *** по време на работа пада от около 5 метра и губи съзнание, и получава счупване на таза. След оказана първа мед. помощ от ЦСМ -*** на място е транспортирана до окръжна болница ***, където е настанена за лечение в Травматологично отделение. Ищцата е лекувана консервативно, като е престояла в болницата 4 дни. В резултат на претърпяната травма е получила двойна фрактура на таза с прекъсване на тазовия пръстен в две зони, в зоната на лявата срамна кост и в сакралната кост в ляво отзад. Това е тежка увреда, свързана с голямо кървене и висок риск от тромбо- емболични усложнения. Счупването на таза се води като тежка увреда, водеща до шоково състояние и изискващо антишокови мероприятия - мониториране на болния, вливания, мощно обезболяване,често кръвопреливане, поставяне на външен фиксатор, като животоспасяващо мероприятие и последващо оперативна стабилизация. Много често тези увреди завършват с инвалидизация на болния поради развитието на вторична късна артроза на тазобедрените , както е на сакро- илиячни стави или промени в гръбначния стълб. Лечението на ищцата е продължително, свързано е с болки и страдания и неудобство от залежаването най- малко 30 дни, както и продължителен възстановителен период. Лечението е доста продължително, но с оглед тежестта на фрактурите е обичайно. В с.з. вещото лице пояснява, че за в бъдеще са възможни късни артрозни промени в тазобедрените стави и в малките стави на гръбначния стълб до 3-5 години след фактурата. При промяна на времето са възможни поява на болки.

При така установеното, въззивният съд намира за доказани всички елементи от състава на общото определение на трудовата злополука по чл. 200, ал. 1 КТ - увреждане на здравето на ищеца в причинно - следствена връзка с установената злополука, призната за трудова по надлежния ред, настъпила през време на труд упражняван от ищеца при ответника. Налице са предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя, за което е без значение кой е причинителят и неговата вина, включително и когато това е трето лице извън системата на предприятието, дори и когато работодателят не се освобождава от отговорност, а само това, че претенцията за обезвреждане може да бъде алтернативна - срещу него или делинквента, при което претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от работника вреди от трудовата злополука е доказана по основание.

При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе предвид както характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, продължителността и степента на интензитет на болките и страданиятаи времето за възстановяването на ищцата, така и че увреждането на ищцата е тежко, свързана с голямо кървене, а и тези увреди завършват с инвалидизация. Отчита и конкретните общественоикономически условия в страната към настъпването на злополуката, както и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид вреди в 4 близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. Ето защо, въззивният съд намира, че размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. съответства на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. и с конкретно посочените по-горе характер и степен на негативните последици от тр. злополука, за която сума искът е доказан по основание и размер.В този смисъл възраженията и доводите на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен/ са неоснователни.