Решение № 23 от 16.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. К., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500262 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 275/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 70 по описа за 2022 г. на РС – К., „С. 96“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес н а управление гр.К., ул. „З.“ № 1, представлявано от управителя Г. П. П., е осъдено да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН **********, гр.К., кв. „В.“ 29, вх. Г, ап.

50, общ.К., обл.К., сумата 10 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на **,**,**** г., ведно със законната лихва от **,**,**** г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения осъдителен иск по чл.200, ал.1 от КТ в останалата му част, за разликата от 10 500 лева до пълния му предявен размер от 60 000 лв.

Със същото решение „С. 96“ ООД - гр.К. е осъдено да заплати на Д. Т.

Д. сумата от 455 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а по сметка на РС – К. сумата от 420 лв. - държавна такса по делото, както и сумата от 61.25 лв. заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения на вещи лица. Също така Д. Т. Д. е осъден 1 да заплати на „С. 96“ ООД - гр.К. сумата от 2 062.50 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Д.

Т., който го обжалва чрез процесуалния си представител – адв. М. Ч., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 10 500 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства не се доказвало, че Д.

Д. е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения. Счита, че небрежността и виновното поведение били на работодателя, който допуснал нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неспазване на условията за осигуряване на безопасни условия на труд. Също така се сочи, че неспазването на безопасността на условията на труд от страна на работодателя се изразявала в липсата към датата на злополуката на съоръжения и технология, осигуряваща безпрепятствено товарене. Разтоварителните дейности не били вменени като задължение в трудовата характеристика на Д. и на това основание, същият не можел да отговаря за тази дейност при извършването на която е възникнала вредата.

Видно от съдържанието на приложената към отговора длъжностна характеристика, Д. Д. отговарял за закрепването на товара, неговото опазване, проверка на състоянието му и организационни връзки с товаро-разтоварните работници. Неправилно съдът приел, че ищеца е товарил стоката в камиона, като в действителност я е укрепвал в изпълнение на длъжностната си характеристика. Твърди, че здравето му е напълно и невъзвратимо увредено.

За увредения пръст, макар и отчасти естетически възстановен, била невъзможна реконструкция от медицинска гледна точка, по начин по който той да изпълнява функциите си, за които е предназначен. По време на лечението претърпял физически и емоционални болки и страдания, които следвало да бъдат рапарирани в пълен обем. Захвата му бил ограничен, а това водело до трудности и невъзможност за полагане на труд. Предвид сравнително младата си възраст, бил лишен от възможността да полага всякакъв труд, както и да извършва действия, които са чисто от естество да се вършат от мъж, а именно вдигане на тежки предмети изискващи физически захват с участието на пръста на дясната ръка, а това за него е невъзможно.

2

Освен това Д. бил в невъзможност да се подписва и да пише, по начин и така както го правил преди злополуката. За него представлявало трудност и найвече неудобство и да се здрависва. Освен физически болки и страдания, Д. претърпял и емоционални такива. Пръстът на пострадалия не можел да бъде възстановен във вида, в който е бил преди злополуката, захвата му бил отслабен и понастоящем чувствал болки в областта на травмата.

Липсващите/откъснати мастна тъкан, подкожие и мускулатура, говорили за травматична ампутация от медицинска гледна точка. Липсата им водела до извода за ампутация. Освен това имало обосновано съмнение за увреден нерв и на четвъртия пръст на дясната ръка предвид съобщени при прегледа болки при опит за захват, който нерв също не можел да бъде възстановен от медицинска гледна точка. От представеното по делото заключение изготвено от психолог, се установявали вреди за здравето на ищеца от психологично естество. Чувството на непълноценност у ищеца и понастоящем съществувало. Повишената тревожност, провокирана от невъзможността да полага грижи за семейството си, довела до сериозни притеснения за ищеца, наложили помощ от психиатър. Социалната му сфера също била нарушена в резултат на случилото се. От контактен и ведър човек, Д. станал затворен, асоциален, тревожен. Тревожността му била завишена в рамките на около 6 месеца, предвид очаквания изход на оздравителния процес и притесненията на чисто битово ниво-невъзможност за обслужване, помощ в семейството и др. За преодоляване на това му било предписано медикаментозно лечение от психиатър, който е поставил диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на PC -К., в частта му, с която е отхвърлена претенцията на ищца до пълният предявен с исковата молба от него размер, вместо което претенцията на Д. Т. Д. да бъде уважена до пълният предявен размер от 60 000 лв., ведно със законните лихви, считано от **,**,****г. до окончателното изплащане на сумата, както и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в пълен размер. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Въззиваемият по тази жалба „С.-96“ ООД - гр.К. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК.

3

Недоволен от решението на РС - К. е останал и въззивникът „С.-96“ ООД - гр.К., представляван от процесуалния представител - адв.Л. Б., който го обжалва в частта, с която„С.-96“ ООД - гр.К. е осъдено да заплати на Д. Т. Д. обезщетение в размер на 10 500 лв. Във въззивната жалба се оспорва извода на съда, че трудовата злополука е настъпила при товаренето на последния варел с масло и пръста на дясната му ръка е попаднал под вилиците ма мотокара. Свидетелят Г. А., който управлявал мотокара обяснявал, че ищецът е пострадал, когато той е бил в каросерията на камиона и е подреждал варелите с масло. При това разместване на варелите пръста на дясната му ръка попаднал между два варела и бил увреден. Такова описание на трудовата злополука ищецът дал при прегледа в ЦСМП-К. и при прегледа от съдебния лекар. Съдът неправилно определил справедливото обезщетяване на неимуществените вреди и несправедливо е завишил техния паричен еквивалент в размер на 15 000 лева. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определял от съда, който изследвал всички обстоятелства, имащи отношение към размера на дължимото обезщетение, каквито са: характера и тежестта па увреждането: усложненията настъпили в резултат на травмата; периодът, през които увреденият е търпял болки и страдания; ежедневните битови неудобства в оздравителния период и процентът трайно намалена работоспособност, налагащ ограничения в социалния и трудов живот. Уважената искова претенция на ищеца Д. Т. Д. за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие претърпяна трудова злополука в размер на 10 500 лева била несправедлива и прекомерно завишена, тъй като същият е получил увреждане при проявена „груба небрежност“ по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. В длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил, липсвали задължения за шофьора да взема участие в „товаро-разтоварна дейност”, каквато дейност ищецът твърдял, че е извършвал при получаването на увреждането. В случая същият не извършвал дейност, свързана с изпълнение на възложената му работа, а самоволно се е качил в каросерията на товарния автомобил и по свое желание е участвал в подреждането на варелите.

Увреждането на ищеца не настъпило „при сблъсък на ръката му с вилицата на мотокара” или ..при притискане на ръката му от вилиците на мотокара’’, тъй като това е технически и практически било невъзможно. По делото било доказано, че действителният механизъм на увреждането е описан от ищеца в 4

ЦСМП-К.: ,.по време на работа с мотокар си подложил пръста под варел”.

Същото твърдение направил и пред лекуващия лекар в отделение „ОТ” при МБАЛ-К.: „постъпва в отделението с частична ампутация на 4 пръст на дясната длан, получена след притискане на пръста от метален варел“. На 03.08.2021 год. ищецът бил прегледан от съдебен лекар в гр.К.. На него също е съобщил, че „..на **,**,**** год.. около 21.30 часа е пострадал по време на работа - дясната му ръка е била притисната от метален варел”. Налагал се извода, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат до степен на груба небрежност, тъй като самоволно е извършвал дейност по подреждането на варелите в каросерията на товарния автомобил. Той работил при липса на елементарно старание и внимание, в грубо нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Излагат се съображения, че Д. Д. не потърсил своевременно медицинска помощ в гр.П., а управлявал автомобила до гр.К. с наранен пръст, с което създал условия за настъпване на ПТП. Несвоевременната медицинска помощ утежнила състоянието на наранения пръст и допринесла за негативен ефект при оздравителния процес. Тази небрежност при лечението, проявена от ищеца, която се отразила негативно на последиците от оздравителния процес, не следвало да бъде обезщетена от ответника. Поради това съдът неправилно и несправедливо е приел, че приносът на ищеца е 1/3, тъй като отчасти поведението му било свързано и със затваряне на укрепващото товара устройство (посочената от ищеца щора), без което той не е можел да поеме на път. Приносът на ищеца за настъпването на трудовата злополука бил много по-съществен: изпълнявал трудова дейност, която не е негово задължение, според длъжностната му характеристика; самонаранил се поради проявена изключително груба небрежност; проявил нехайство и безотговорност към собственото си здраве, като не потърсил своевременно медицинска помощ, което би могло да предотврати ампутацията на част от фалангата на увредения пръст. От данните по делото се налагал извода, че приносът на ищеца е 3/1 и паричният еквивалент на посоченото съотношение би бил и справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Моли съда да отмени отчасти решението на РС – К., и реши делото по същество като съществено намали размера ма присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба.

5

Претенидра разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Въззиваемият по тази жалба Д. Т. Д., представляван от процесуалния представител - адв.М. Ч., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва тази въззивна жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците констатира:

Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи правен интерес от обжалване. Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение от причинено телесно увреждане на работник на ответното дружество.