Решение № 149 от 30.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Сливница, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря М. В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20231890200526 по описа за 2023 година Обжалван е Електронен фиш серия К № **************, издаден от ОДМВР- София, с който се налага глоба от 100 /сто/ лева за нарушение на чл.

21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на С. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, собственик на л.а. марка „****************“, модел „*************“ с рег. № ***************.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, изтъкват се доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването му и нарушения при прилагането на материалноправните норми, а именно: че липсва пълно, точно и ясно посочване на мястото на извършване на нарушението и преди всичко на обстоятелствата, въз основа на които е било прието, че нарушението е извършено в населено място, респективно – че разрешената за движение скорост в участъка от пътя е била 50 км/ч; оспорва се нарушението да е извършено в границите на населено място, като се твърди, че ограничението на скоростта в този участък е 60 км/ч, а не 50 км/ч, респективно твърди се, че дори и да се установи нарушението, то превишението на скоростта е много по-малко от посоченото в ЕФ; оспорва се изправността на техническото средство към момента на установяване на нарушението, с което се твърди да е заснето същото; сочи се, че не става ясно дали твърденият от АНО „приспаднат толеранс“ в полза на водача е при 1 посочените в ЕФ „установена“ или „превишена“ скорост, и дали в крайна сметка толерансът е взет предвид при определяне на наказанието. Към жалбата не се представят писмени доказателства, като жалбоподателят претендира направените в производството разноски.

Жалбоподателят С. С., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. Представено е писмено становище от процесуалния му представител адв. М. С., в което същата оспорва приложените към протокола снимки за местоположението на АТСС да са направени във връзка с процесното нарушение, защото липсва цифрова индикация /дата, час, координати/, която да удостоверява, че радарът е бил поставен на посоченото място. Моли, при отмяна на ЕФ, съдът да присъди на жалбоподателя разноски по делото на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, депозира писмена защита от главен юрисконсулт П. И., с която същата моли процесният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с АТСС - АRH CAM S 1, за това, че на 06.07.2021 г. в 14.04 часа в област Софийска, община Божурище, с. Хераково, махала Кантона, на път I-8, КМ 37+800, с посока от гр. Сливница към гр. София, заснетото МПС - лек автомобил марка „****************“, модел „*************“, с рег. № *************** се е движело с установена стойност на скоростта 71 км/час и превишена стойност на скоростта 21 км/час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч (населено място, сигнализирано с пътен знак Д11), с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят С. Р.

С., ЕГН **********, и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

2

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Към процесния електронен фиш е приложен и снимков материал.

Същевременно е изготвен и дължимият протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2016 г. за използване на АТСС.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на С. Р. С., ЕГН **********, собственик на процесното МПС.

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустима. С цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Във връзка с настъпилата промяна в чл.165, ал.2, т.7 от ЗДВП, в сила от 26.09.2017 г., като се има предвид, че нарушението е извършено на 06.07.2021 г., няма изискване пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на заснемане от пътния участък да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или страницата в интернет на МВР. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, 3 точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, посочено е, че жалбоподателят е собственик на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Цитираните правни норми, съотнесени към конкретиката на настоящия спор, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на С. Р. С., ЕГН **********, собственик на МПС. В подкрепа на този факт е извършената справка за собственост на МПС, от която е видно, че това е жалбоподателят.

Електронният фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.

В случая е налице нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, какъвто е настоящият случай. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Жалбоподателят е собственик на процесното МПС. В случая, ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало, след като му е бил връчен ЕФ, да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило 4 нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая, видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата.

От събраните по делото доказателства, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за извършена на 28.09.2020 г. метрологична проверка на радарното средство, протокол за мястото на контрол за процесния пътен участък, се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и ограничението от 50 км/ч за процесния участък от пътя, както и мястото за контрол на скорост, в конкретния случай – с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера, тип „ARH CAM S1“.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от който са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 50 км/ч, самият автомобил и измерената скорост.

Предвид на изложеното, правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак е регистрирано и установено движение на процесния автомобил със скорост над разрешената – 71 км/ч, при въведено ограничение от 50 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 21 км/ч, след приспадане на регламентирания толеранс.

Видно от електронния фиш, номерът на техническото средство присъства, а от приложената разпечатка от системата за видеоконтрол на скоростния режим е видно и точното наименование и номер на използвания радар, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Същите са достатъчно четливи, ясни и няма никакво съмнение относно регистрационния номер на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото, предвидено в закона, наказание за това нарушение.

Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и недоказани.

Воден от гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваният 5 електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът потвърди обжалвания административен акт, въззиваемата страна има право на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП. В случая въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт, и е претендирала заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, която претенция съдът намира за основателна и като такава, същата ще бъде уважена.