Решение № 1140 от 03.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Перник, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720103905 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от М. И. П., ЕГН ********** от гр. ************, Е. И. Б., ЕГН ********** от ************** и С. И. Б., ЕГН ********** от ************* против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.

Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.С.

Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на И. Й. Б., починал на *********, като всеки от тях наследява 1/3 идеална част от наследството му.

Сочат, че с издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 5471/2009 г. по описа на Пернишки районен съд наследодателят им – И. Й. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1827.15 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., ведно със сумата от 259.88 лв., считано за периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на общо 132.61 лв.

Твърдят, че по така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2006/2010 г. по описа на ДСИ при ПРС, по което последното изпълнително действие е извършено на 11.08.2011 г., а по- късно и изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ОС – Перник, последното изпълнително действие, по което е извършено през 2013 г.

Счита, че вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по 1 давност. Независимо от това, твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист по молба от 03.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищците, в качеството им на наследници по закон на И. Й. Б., починал на ********* в гр. Перник, не му дължат сумата от 1827.15 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., ведно обезщетение за забава в размер на 259.88 лв., считано за периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на общо 132.61 лв., за което вземане на 24.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5471/2009 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано изпълнително дело № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. и по изпълнително дело № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани не са се явили и не са били представлявани. В съдебно заседание, проведено на 23.09.2022 г. е докладвана молба, подадена от пълномощника им, адв. К. П., с която се поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените по делото разноски. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приложеното като доказателство копие от изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ПОС и удостоверение за наследници изх. № 22/ГРС-934/10.02.2022 г.

От тях е видно, че ищците са единствени наследници по закон на И. Й.

Б., починал на ********* в гр. Перник и че срещу наследодателят им е образувано изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. за принудително събиране на спорното вземане, за което в полза на ответника на 2

24.02.10 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2009 г. по ЧГД № 5471/2009 г. по описа на Районен съд – Перник.

По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН ищците отговарят за задължението на своя наследодател, съразмерно с дяловете си в наследството и на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият срещу последния изпълнителен лист има сила и по отношение на тях.

Така изложеното обосновава правния интерес на ищците да предявят настоящия иск за установяване, че вземането на ответника срещу наследодателя им не съществува.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

От приетите писмени доказателства, преценени от съда в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК се установява следното:

С изпълнителен лист, издаден на 24.02.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 29.10.2009 г. по ЧГД № 5471/2009 г. по описа на ПРС наследодателят на ищците – И. Й. Б. е осъден за заплати на „Топлофикация - Перник“ ЕАД сумата от 1827.15 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г. до 30.04.2009 г., включително сумата от 259.88 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.2008 г. до 14.10.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 132.61 лв.

Видно от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист, за принудително събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 2006/2010 г. по описа на ДСИ при ПРС. По него принудително са събрани суми както следва: на 22.03.2010 г. – 41.00 лв. – държавна такса; на 02.06.2010 г. – 40.47 лв. – за взискателя; на 29.06.2020 г. – 10.47 лв. – преведени на взискателя; на 02.08.2010 г. – 45.47 лв. – на взискателя; на 27.08.2010 г. – 60.47 лв. – преведени на взискателя; на 05.10.2020 г. – 60.47 лв. – преведени на взискателя; на 02.12.2010 г. – 21.19 лв. и още 60.47 лв. – за взискателя; на 05.01.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя; на 01.02.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя; на 28.02.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя; на 31.03.1022 г. – 60.47 лв. – за взикателя; на 03.05.2021 г.- 60.47 лв. – за взискателя; на 02.06.2011 г. – 23.12 лв. – преведени на взискателя и 37.35 лв. – дължима такса; на 30.06.2011 г. – 60.47 лв. – преведени на взискателя; на 29.07.2011 г. – 60.47 лв. – преведени на взискателя; на 03.09.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя.

С постановление от 06.11.2013 г. ЧСИ е констатирал прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 2006/2010 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отразено е, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.03.2010 г. и последното изпълнително действие по делото е извършено на 11.08.2011 г.

С молба от 19.12.2013 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 1210/2013 г. по опис ана ЧСИ С.

Д..

От изготвените справка и покана за доброволно изпълнение по същото, се установява, че с извършените плащания по изп. д. № 2006/2010 г. по описа 3 на ДСИ в общ размер от 967.52 лв. са погасени държавните такси по изпълнението, присъдените с изпълнителния лист разноски в размер на 132.61 лв., начислената законна лихва към момента на плащанията, присъдената с изпълнителния лист лихва за забава в размер на 259.88 лв. за периода от 30.01.2008 г. до 14.10.2009 г. и част от главницата в размер на 68.30 лв. От спорното вземане е останала дължима сумата от 1758.85 лв. – представляваща част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2009 г.

На 21.02.2014 г. частният съдебен изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, която му е връчена на 18.03.2014 г.

На 11.02.2015 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, РУ „СО“ – Перник за налагане на запор върху вземането за пенсия на длъжника. На 16.02.2015 г. е постъпил отговор от НОИ, ТП – Перник, в който е посочено, че лицето е починало, поради което не може да бъде наложен запор. С разпореждане на ЧСИ от 20.09.2015 г. са дадени указания на взискателя за внасяне на държавна такса за снабдяване с удостоверение за наследници.

С идентични молби от 04.03.2015 г., от 06.03.2015 г. и от 03.04.2015 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника и да наложи необходимите за принудителното изпълнение запори и възбрани.

С писма от 03.08.2015 г. и от 06.08.2015 г. ЧСИ е изискал информация от ОДМВР – Перник за регистрирани на името на И. Й. Б. моторни превозни средства, от отдел МДТ – гр. Перник – за притежаваните от същия движими вещи, недвижими имоти и Б.и сметки, от Служба по вписвания при ПРС – информация за вписвания, отбелязвания и заличавания.

С писмо, постъпило на 17.08.2015 г. ЧСИ е уведомен за наличие на регистрирано МПС на името на длъжника – И. Й. Б.. С разпореждане от 20.09.2015 г. е разпоредено налагането на запор на МПС. Запорното съобщение е изпратено до ОДМВР – Перник на 25.09.2015 г. и е получено на 12.10.2015 г.

На 14.08.2015 г. е постъпило писмо от Д „МПТ“ на община Перник за декларирано недвижимо имущество от И. Й. Б.. С разпореждане ЧСИ е дал указания за взискателя за внасяне на държавна такса за вписване на възбрана.

На 27.08.2015 г. е получена информация от Служба по вписванията, която е приложена към изпълнителното дело.

С разпореждане от 16.01.2016 г. ЧСИ отново е указал на взискателя да внесе такса за снабдяване с удостоверение за наследници на длъжника.

Такова е изискано от община Перник със съобщение от 17.02.2017 г.

Постъпило е на 07.06.2017 г. с писмо на община Перник.

На 05.06.2018 г. ЧСИ е констатирал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.

При доказателствена тежест на ответника не се установи да е образувано следващо изпълнително дело за принудително събиране на спорното вземане. Соченото от страните като такова – ИД № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. е изискано и приложено по делото. От него е видно, че то е образувано въз основа на друго изпълнително основание и между страни, различни от страните в настоящото производство. Затова настоящият състав 4 намира за недоказано твърдението за извършени изпълнителни действия срещу ищците по ИД № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД. Изтеклият давностен срок е фактът, на който ищецът основава исковата си претенция.