Решение № 124 от 10.01.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……… гр. Варна,

10.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

- ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА

РАЙКОВА при секретаря Мирослава Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11146 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Н.К.С. срещу

У. „С.М.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №* г., въз основа на Заповед * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“ *, и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „лекар специализант” при ответното дружество – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г. общо в размер на сумата от 10 269,09 лв. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г.), ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 20.07.2018 г., до окончателното й заплащане; 4) за заплащане на сумата от 1144 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г. – правно основание чл. 128, т. 2 КТ (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г. и прекратяване на производството по този иск на основание чл. 233 ГПК за разликата до първоначално претендирания размер) и 5) за заплащане на сумата от 858 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни за 2016 г., 7 работни дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.) – правно основание чл. 224, ал. 1 КТ (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г.).

Ищецът твърди, че е заемал длъжността „лекар специализант“ в У. „С.М.“ *, като със Заповед * на Изпълнителния директор на *, връчена на 05.06.2018 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, поради „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Поддържа, че заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, поради обстоятелството, че същата не е мотивирана и липсва описание на нарушението на трудовата дисциплина. Счита, че е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението/нарушенията на трудовата дисциплина, поради което не е възможно да се установи дали са спазени сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Навеждат се доводи, че е налице неизпълнение на процедурата по чл.

193, ал. 1 КТ, при налагането на дисциплинарното наказание работодателят не е изпълнил задължението си да събере, а след това да оцени всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, поради което тежестта на наложеното наказание не съответства на нарушенията. Твърди, че не е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и не са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа, че през цялото време на трудовото правоотношение с ответника съвестно и коректно е изпълнявал трудовите си задължения, при спазване правилата на „добрата медицинска практика“. Счита, че не отговаря на законовите изисквания вмененото му нарушение, че „е приложил венозно неразрешен за употреба в Република България лекарствен продукт Bleomycin. Излага, че в списъка на лекарствените продукти разрешени за употреба по реда на чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е включен Bleomycin (Powder for solution for injection 15 000 IU). Претендира заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, като счита, че в базата за определяне на брутното трудово възнаграждение следва да бъде включено и възнаграждението, което лекар в лечебно заведение получава над работната заплата по клинични пътеки. Твърди, че до момента работодателят не му е заплатил дължимото допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г. Излага, че при определяне размера на обезщетението за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение в основата за определяне на среднодневното трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ работодателят неправилно не е включил допълнителното възнаграждение по клинични пътеки в месеца, предхождащ прекратяването, като счита, че общо дължимото обезщетение е в размер на 1632 лв. за 15 работни дни неизползван отпуск, а ответникът е заплатил само 832 лв.

При тези съображения моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника У. „С.М.“ *, в който се оспорват всички предявени искове като неоснователни. Ответникът не оспорва, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с процесната уволнителна заповед ищецът е бил служител У. „С.М.“ * на длъжност „лекар-специализант“ в Клиника по клинична хематология към лечебното заведение. Поддържа, че в заповедта ясно и пълно са изложени мотивите, поради които на ищеца е наложено най-тежкото наказание, като за да стигне до тези мотиви работодателят е провел дисциплинарно производство, по време на което са събрани редица документи, които са неразделна част от същото и не е необходимо тяхното съдържание да се повтаря и в самата заповед. Навежда се довод, че между страните никога не е имало спор кое именно конкретно действие е обусловило търсене на дисциплинарна отговорност от служителя и в кой момент е извършено, като самият ищец в дадените пред работодателя писмени обяснения е посочил конкретното действие и датата на извършване. Излага се, че извършеното от д-р С. нарушение има специфичен характер, а в атакуваната заповед е посочено точно не само нарушението на чл. 37а, ал. 1 и 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ и прилагането на неразрешен за употреба в страната медикамент, но и са посочени и всички възникнали в тази връзка тежки нарушения и последици. Поддържа се, че са налице безспорни доказателства за спазване на предвидените в чл. 194, ал. 1 КТ срокове. Твърди се, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като са поискани обяснения от служителя с писмо с изх. № * г., връчено на 23.04.2018 г., като същият е депозирал такива в деловодството на лечебното заведение на 24.04.2018 г. Ответникът посочва, че в процесната заповед извършеното от ищеца нарушение е описано пълно и точно, а именно в нарушение чл. 37а, ал. 1 и 2 от цитираната наредба д-р С. е наредил на дежурната медицинска сестра да разтвори в Клиниката по клинична хематология и приложи венозно неразрешен за употреба в Република България лекарствен продукт Bleomycin, донесен от пациента, тъй като лекарствените продукти за злокачествени заболявания се приготвят в аптеката на лечебното заведение във вид за директно приложение на пациент. Излага, че на 18.05.2018 г. на заседание на постоянна комисия, учредена със Заповед * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“, след изрично възлагане от негова страна, е обсъдено нарушението, извършено от ищеца и членовете на комисията са се обединили около становището, че същото представлява сериозно провинение, поради което е предложено на Изпълнителния директор на д-р Н.С. да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Навежда се довод, че включването на даден медикамент в цитирания и приложен от ищеца списък не е достатъчно условие същият да бъде приложен на пациент, без да бъдат спазени останалите важни за приложението му условия, описани подробно в Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешение за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Поддържа се, че в конкретния случай не е спазено нито едно от описаните изисквания и именно поради тази причина постоянната комисия е констатирала, че в ИЗ липсва Решение на Клиничната комисия по хематология за лечение с този медикамент, не е приложена фактура за закупуването на лекарствения продукт и че лекар без специалност няма право самостоятелно, без друг лекар-специалист да определя лечението на основно заболяване. Ответникът счита, че подобно неправомерно и опасно поведение от страна на служители на У. „С.М.“ *, с което е възможно да настъпят фатални последици за здравето и живота както на пациента, така и на медицинската сестра, налага необходимостта от предприемане на съответни мерки – в случая дисциплинарно уволнение на виновния служител. Счита, че доколкото главният иск по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ е неоснователен, така и исковете с правно основание по т. 2 и 3 от същата разпоредба се явяват неоснователни. По отношение на предявения иск по чл. 128, т. 3 КТ поддържа, че съгласно Методиката за допълнително възнаграждение на щатния персонал над основното (ДВНО), вкл. (ДВНОпс), представляваща неразделна част от Вътрешните правила за работна заплата, допълнителното възнаграждение не се гарантира от работодателя и в разпределението на средствата, определени за ДВНО не участват всички, които към момента на определяне на сумите са с прекратено правоотношение – чл. 4. т. 4 от методиката. Твърди се, че дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 846,75 лв., като същото е получено от служителя в брой. В този смисъл моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – Варна, 50 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и чл. 128, т. 2 КТ и 224, ал. 1 КТ.

Между страните е обявено за безспорно с Определение №

11429/09.10.2018 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 09.11.2018 г., че ищецът е бил в трудово правоотношение с У. „С.М.“ *, възникнало по сключен между страните Трудов договор от * г. и споразумение от * г., заемал е длъжност „лекар специализант“, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №* г., въз основа на Заповед № * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“ *, считано от 06.06.2018 г.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.

След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител. Преди да наложи дисциплинарно наказание следва да се изискат обяснения от лицето, което се сочи за извършител на процесното трудово нарушение.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ.

Разпечатката съдържа 23 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa89e2e3-25c7-4820-999c-08ff54c7ac5b