Решение № 31 от 23.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Разград, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263300600048 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С присъда рег. № 55/21.10.2025 г. по нох дело № 463/2025 г. РС - Разград признал подсъдимия Д. Б. П. за виновен в това, че:

1. На неустановени дати в периода 01.06.2024г. до 02.12.2024г. в гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - Б. Н. П., роден на *** г. от гр.

Разград, като използвал положение на зависимост - престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при общ режим на изтърпяване.

2. На неустановени дати в периода от 15.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол ненавършило 14 годишна възраст - Р. Р. Д., роден на *** г. от гр. Разград - престъпление по чл. 157, ал. 4, вр. с чл.

26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при общ режим на изтърпяване.

3. На неустановена дата през месец ноември 2024 г. в гр. *** извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - М. О. Б., роден на *** г. от гр. ***, обл. ***, като употребил сила - престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание 1 лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца при общ режим на изтърпяване.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът определил на подсъдимия П. едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което да изтърпи при общ режим.

На основание чл. 59 от НК съдът приспадал от размера на така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият П. бил задържан по настоящото дело.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия П. да заплати на:

1. Б. Н. П. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до първоначално предявения размер 50 000 лева, като неоснователен.

2. Р. Р. Д. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до първоначално предявения размер 45 000 лева, като неоснователен.

3. М. О. Б. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до първоначално предявения размер 45 000 лева, като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия П. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 539,18 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата 3 000 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

По отношение на вещественото доказателство - телефон, марка „***“ с ИМЕИ ***********, съдът присъдил връщането му на подсъдимия П., след влизане на присъдата в сила.

Недоволен подсъдимият Д. Б. П. обжалва изцяло присъдата чрез защитник адв. Р. К.. Във въззивната жалба се развиват съображения, че по делото не са установени факти, които да криминализират деянията като престъпления. Защитата счита, че действията на подсъдимия не сочат нито на злоупотреба с положение на зависимост, нито на употреба на сила.

По отношение на наложените наказания се изтъква, че са явно несправедливи и не съответстват на обществената опасност на дееца, на деянията му/ в случай, че се приемат за съставомерни/, на причините и условията, довели да извършването им.

По отношение на гражданските искове се изтъква, че същите на са доказани по основание и размер и не са индивидуализирани.

От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, оправдателна такава, както и да отхвърли изцяло предявените граждански искове или да измени присъдата, като намали наложените 2 наказания към възможния минимум и да намали многократно размера на присъдените обезщетения по всеки от гражданските искове, индивидуализирайки всеки един от тях поотделно.

Преписи от въззивната жалба са връчени на прокурора и представителите на гражданските ищци. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, който счита, че мотивите към присъдата не покриват законовите изискванията.

Първия съд не обсъдил направените от защитата възражения относно наличието на обективни данни за наличия на зависимост по отношение на първото обвинение или е налице користна цел от страна на пострадалия. По отношение на гражданските искове се изтъква, че са присъдени еднакви суми за тримата пострадали, без да са изложени мотиви за това и при различни квалификации. На следващо място се сочи, че първия съд е следвало по всяко едно от обвиненията да прецени дали не е налице възможността за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. По отношение на обвинението за деяние, извършено срещу малолетен, не е преценено дали не се касае за опит, пред конкретиката по делото.По отношение на третото обвинение се твърди, че обективно по делото липсват данни за употребата на сила, като в случая обвинението приело по-продължителната прегръдка за употреба на сила.

Защитата изтъква, че при индивидуализацията на наказанието не е преценено дали не са налице условия за определяне на наказанието при условията на чл.

55 от НК. Счита, че е налице изключително ниска степен на обществена опасност както на деянието, така и дееца. В заключение иска, в случай, че не се приемат другите възражения, да бъде изменена присъдата, като бъде определено наказание под предвидения минимален размер.

В лично изявление подсъдимия П. заявява, че подържа становището на защитника.

Участващия по делото прокурор намира жалбата за неоснователна.

Изтъква, че производството е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимия признал фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт и се съгласил да не събират доказателства за тези факти. Счита, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин и няма основание да се обсъжда приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Иска от съда потвърждаване на обжалваната присъда.

Повереникът на частния обвинител Б. П. счита, че присъдата е правилна и законосъобразно. Заявява, че пострадалия П. е бил в икономическа зависимост от подсъдимия, тъй като ако не се среща с подсъдимия няма да получава от него пари. Счита също, че предявения граждански иск е доказан по основание и размер. Моли за цялостно потвърждаване на присъдата.

Повереникът на частните обвинители Р. Д. и М. Б. също моли за потвърждаване на присъдата изцяло. Заявява, че подържа становището на прокурора и повереника на частния обвинител П.. Счита, че подсъдимия е признал изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства и се е съгласил 3 да не се събират доказателства за тях. Счита, че предявените граждански искове са доказани по основание и размер.

В последната си дума подсъдимия Д. П. заявява, че няма какво да каже.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша страните и като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, намери въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, имаща легитимен правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, а по същество и за основателна.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което налага нейната отмяна и връщане на делото на съответния районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съображенията за това са следните:

Един от основните принципи в българското процесуално законодателство е разбирането, че всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство и се решава по същество представения пред съда правен спор, следва да бъде добре мотивиран, тъй като по този начин става видима волята на съда по фактите и по правото. Така се обективира процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и се дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение, и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Ето защо липсата на мотиви към съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяната му. От своя страна, трайната съдебна практика е изпълнила с конкретно съдържание термина "липса на мотиви", като е наложила разбирането, че липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда, в какъвто смисъл е практиката на върховната инстанция /Решение № 92 по н. д. № 982/2018 г., II н. о. и др./ Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, независимо от това, че производството е проведено по реда на глава двадесет и седем от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Мотивите следва да съдържат приетите от съда фактически положения, въз основа на посочените доказателства от които съответно да се извежда и наличието на всички признаци на престъплението за което лицето е предадено на съд.

Именно по този начин се мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на изграждането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на своя краен съдебен акт, поради което и същите представляват задължителна част от присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания 4 представлява винаги съществено процесуално нарушение.

В случая в мотивите липсва адекватен отговор на многобройните възражения, развити от защитата пред първия съд и повторени пред въззивната инстанция относно квалификацията на деянията, в извършването на които е обвинен подсъдимия (положението на зависимост, употребата на сила, опит, маловажен случай и др.)., така щото от тях не може да се разбере действителната воля на съда по тези обстоятелства. На практика съдът се е задоволил единствено с това да възпроизведе посочените в обвинителния акт постановки.

Това нарушение е допуснато и в гражданскоосъдителната част. Предявени са три граждански иска от три различни пострадали лица. Обвиненията, отнасящи се до тримата пострадали, имат различни квалификации. По първите две обвинения е прието наличието на продължавано престъпление, а по второто обвинение пострадалия е ненавършило 14 годишна възраст лице.

При тези обстоятелства, без да изложи каквито и да било съображения, първия съд определил еднакъв размер на обезщетенията и за тримата подсъдимия. За страните и за въззивната инстанция остава неясна волята на съда за този резултат.