Решение № 10 от 03.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10 гр.Пловдив, 03 . 01 . 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди двадесети втора година в състав :

Административен съдия:

Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2556/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.

Н.Г.Х., ЕГН **********,*** с пълномощник адв. Г. Ж. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003548-091-001/14.12.2018г., издаден от В.И. на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив и възложил ревизията и К.Л. на длъжност гл.инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 214/08.04.2019г. на Директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е установена отговорност по чл.19 ДОПК : ЗДДС в общ размер на 59 697.15 лв. и лихви общо в размер на 31 470.51 лв.; ЗКПО – в общ размер на 5 486.14 лв. и лихви в размер на 2 924.96 лв.; ЗДДФЛ – данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – главница в общ размер на 3 276.33 лв. и лихви – 1 574.89 лв.; осигурителни вноски за ДОО – главница в общ размер на 7 661.19 и лихви – 3 690.07 лв.; осигурителни вноски за здравно осигуряване – главница в размер на 3 197.30 лв. и лихви – общо в размер на 1 429.26 лв. и за осигурителни вноски за УПФ – главница 2 019.30 лв. и лихви – 988.60 лв.

/общ размер на задълженията – 123 415.70 лв., от които главница – 81 337.41 лв. и лихви 42 078.29 лв./ и в частта, с която РА е отменен за установена отговорност по чл.19 ДОПК - за допълнително начислен ДДС за м.11.2012г. в размер на 2 879.80 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 1 754.98 лв.

- Жалбоподателят оспорва редовността на връчване на Решение № 214/08.04.2019г. по реда на чл.32 ДОПК, като поддържа следното : - посещението на единия екип е било на адрес *** и на ет.5, като и на двата апартамента имало табелка „Стоянови“, което означава, че и двата пъти екипът е посетил ет.5, а не ет.4; неправилно е извършено и посещението на връчващия екип в с. Крумово, на адрес: ***; - подписът и името, отразени на обратната разписка за връчване на съобщение по чл.32 ДОПК не са вписани от него. Предвид това оспорващото лице счита, че не са изпълнени изискванията на чл.32 ДОПК и решението не е влязло в сила.

РА е оспорен като незаконосъобразен - издаден в нарушение разпоредбите на ДОПК и при липсата на основания по чл.19 ал.1 от Кодекса в действащата редакция към момента на възникване на основанията. Поддържа, че е нарушено правилото на чл.109 ДОПК и предмет на установяване са задължения, за които е изтекъл 5-годишен преклузивен срок - по ЗДДС за период м.ноември 2012г. Твърди, че не е налице нито една от предпоставките за установяване на отговорност спрямо него като бивш управител на „Ултра сървиз“ ООД по повод задължения за ЗОВ, тъй като това са декларирани и обявени задължения на дружеството и за тези задължения не е налице и не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК. По повод задълженията за ЗОВ и ЗДДФЛ е заявено, че съобразно данните по преписката няма извършена ревизия и установени допълнително задължения извън тези, декларирани в подаваните декларации, т. е. не е установено поведение от негова страна, което да се изразява в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Поддържа незаконосъобразност на РА и в частта за установени задължения по ЗДДС и ЗКПО - спрямо „Ултра сървиз“ ООД е имало издаден РА от 26.05.2015г., с който са били установени задължения, а в случая на основание на същия РА се прави извод, че е укрил данни, които е следвало да бъдат посочени в СД по ЗДДС и в ГД по ЗКПО, което било основание да му се търси отговорност. В тази насока твърди, че документите, предмет на анализ в РА не установяват посочената причинно-следствена връзка, т. е. не се установя положителен факт, който да дава основание за приложение на чл.19 ал.1 ДОПК. На следващо място е заявено, че участващият в екипа главен инспектор по приходите – К.Л. не е следвало да участва в ревизионното производство, тъй като същият е участвал и в ревизията на „Ултра сървиз“ ООД, което обстоятелство води до процесуални нарушения в производството, обосноваващи нищожност на издадения РА. Изтъкнато е, че изпълнителното дело за събиране на публичните задължения на дружеството е прекратено поради това, че дългът е квалифициран като несъбираем и прекратяването е станало на 19.06.2018г., а след като на тази дата е прекратено изпълнителното дело, то тогава няма изобщо основание за стартирането на настоящото производство, което от своя страна означава, че отпада основанието да се търси солидарна отговорност. Счита за неправилен извода на ревизиращия екип, че ако е имало бездействие от страна на единия управител – Н.Х., довело до неначисляване на ДДС, то същото следва да се квалифицира като укриване на данни, тъй като не е доказана субективната страна. Твърди се, че следва да се има предвид, че нормата на чл.19 ал.1 ДОПК, за разлика от чл.21 ал.1 от ДПК /отм./ не предвижда солидарна отговорност, както между ревизираното дружество и неговият управител, така и между повече от един негови представители, а солидарността не може да се предполага, още повече, че се води производство за същите задължения и срещу другия управител на дружеството – З.Д.Д., поради което счита, че не е налице и другият елемент от обсъждания фактически състав, като в този смисъл е цитирана практика на ВАС /Решение № 2475/2013г. по адм.д.№ 7036/2012г./. Иска се обявяване на нищожност на оспорения РА, а при условията на евентуалност – отмяната му изцяло като незаконосъобразен.

Претендират се разноски по делото.

- Ответникът

Директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт М.Г. оспорва жалбата. Счита я за недопустима, алтернативно неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество поддържа правилност и законосъобразност на констатациите на приходните органи досежно установената отговорност на Н.Х. за задължения на Ултра Сървиз ООД, които са подкрепени с доказателства, неоспорени в хода на съдебното производство. Счита, че в хода на ревизията са установени предпоставките за прилагане нормата на чл.19 ал.1 ДОПК по отношение реализиране отговорността на Н.Х. в качеството му на управител и представляващ Ултра Сървиз ООД. За първия елемент от нормата е посочено, че относно качеството на жалбоподателя като субект по чл.19 ал.1 ДОПК не се спори и е установено, че е вписан в ТР за управител на Ултра Сървиз ООД на 13.08.2012г. и управлява дружеството заедно и поотделно със З.Д.Д.. За втория елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК е отразено, че в конкретния случай управителят Н.Х. е следвало да подаде данъчни декларации по чл.92 ЗКПО и ГФО за 2012г. и 2013г., в които вярно да отрази финансовия резултат от осъществяваната дейност на дружеството и като е подал неверни данни относно реализираните приходи в декларации по чл.92 ЗКПО и ГФО за посочените периоди, управителят е укрил факти и обстоятелства относно действителният размер на дължимите от дружеството задължения по ЗКПО. Посочено е, че неподаването на декларации и подаването на такива с невярно съдържание са приети за действия по укриването на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, които лицето е било длъжно да обяви пред приходните органи. Управителят на дружеството е подал неверни данни и в СД по ЗДДС и е избягнал установяване и плащане на данъчни задължения – дължим ДДС. Поддържа се да е налице и следващия елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК – знание за необявените факти и обстоятелства, предвид факта, че Н.Х. заедно със З.Д. е управлявал търговския обект, където е извършена фактическа проверка на реализираните приходи, при което не е възможно да се твърди, че не е знаел тези факти. Последното означава, че ревизираното лице /РЛ/ не може да се определи като добросъвестно, вкл. че е налице пряка връзка между неговото поведение и недекларираните и невярно декларираните /укрити/ данни, които е следвало лицето да обяви пред приходната администрация чрез подаване на ГДД, СД и дневници за продажба на Ултра Сървиз ООД за ревизираните периоди. Изтъкнато е, че от първостепенно значение е, че жалбоподателят е осъществявал оперативно управление на дружеството и в това качество е знаел или е бил длъжен да знае за декларираните данни, вменяващи задължения на дружеството. Освен това е изследвано и поведението на управителя, свързано със събиране на установените задължения на дружеството и в тази насока са били предприети всички възможни действия за принудително събиране на просрочените задължения на дружеството, но е установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения и дългът е станал „несъбираем”. В допълнение е посочено, че поведението на РЛ като недобросъвестно се потвърждава от прехвърлянето на дялове на трето лице – К.Д. в хода на ревизионното производство и тези последващи действия, свързани с прехвърляне на предприятието потвърждават умисъла по см. на чл.19 ал.1 ДОПК. Отбелязано е и несъдействието на жалбоподателя в хода на ревизионното производство на дружеството – непредставяне на изисканите счетоводни документи и регистри.

Счита се, че в случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорност на Н.Х. по реда на чл.19 ДОПК. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при отмяна на РА и намаляването му на основание чл.78 ал.5 ГПК и чл.161 ал.2 ДОПК. Същото възражение е заявено в хода на делото /своевременно/ - в молба на л.525, т.2.

1. По допустимост на жалбата : Ответникът поддържа, че Решение № 214/08.04.2019г. е връчено на жалбоподателя на 29.02.2020г. по реда на чл.32 ДОПК, а жалбата е подадена пред АС - Пловдив, чрез Д „ОДОП“ – Пловдив, на 13.09.2021г., поради което е просрочена /л.18/.

С разпореждане на съда от 27.09.2021г. жалбоподателят е задължен да представи доказателства за срочност на жалбата, във връзка с твърденията за неизпълнени изисквания на чл.32 ДОПК по отношение връчване на Решение № 214/08.04.2019г. и оспорване на обратната разписка, вкл. заявяване на доказателствено искане за СГрЕ за установяване авторството на подписалото обратната разписка лице. При прегледа на преписката, се установява, че приложените в нея протоколи №№ **********/16.06.2019г. /л.37, 38 т.1/ и **********/02.07.2019г. /л.35, 36, т.1/ удостоверяват две посещения – в неработен ден – от 13:00 до 13:10 ч. и в работен ден от 13:00 до 13:30 ч., на адрес: ***, като е посочено, че на почукване от страна на връчителите, не се е отзовало нито РЛ, нито упълномощено от него лице, нито някое друго лице. Протоколи №№ **********/03.07.2019г. /л.32, 33, т.1/ и **********/12.07.2019г. /л.30, 31, т.1/ удостоверяват две посещения – в работен ден – от 11:40 до 11:50 ч. и от 12:00 до 13:10 ч., на адрес: ***, като е посочено, че на потърсения апартамент пише „Стоянови“. В първия протокол се посочва, че декларирания адрес е 6-ти етаж в блок, като ап.14 се оказва на 5 –тия етаж, на вратата пише „Стоянови“.

Отразено е, че не е намерено лицето Н.Х., както и упълномощено от него лице. След извършване на тези посещения, на 27.01.2020г. е изготвено съобщение по чл.32 ДОПК № 94-00.-583/27.01.2020г. /л.39, 40, т.1/, поставено на таблото и на интернет страницата на НАП на 30.01.2020г. и свалено на 14.02.2020г.

Съобщението е изпратено с обратна разписка /л.41, т.1/ и до РЛ, която е върната с положен подпис и име на получател „Н.Х.“. Информацията за връчване на решението по реда на чл.32 ДОПК е допълнена с доказателство за отразяване на съобщението по чл.32 ДОПК на интернет страницата на приходната администрация /л.543, т.2/.

Подписът и името на обратната разписка, с която е изпратено съобщението по чл.32 ДОПК от 27.01.2020г. са оспорени и е допусната СГр.Е, която установи, че подписът за „получател“ в известие за доставяне AR „МиБМ Експрес“ ООД с № 8100015722822 с получател Н.Х. не е изпълнен от Н.Г.Х. /л.517 и сл., т.2/. По отношение изпращане на съобщението за връчване по чл.32 ал.4 ДОПК с обр.разписка по реда на чл.32 ал.5 ДОПК се съобрази, че от една страна – текстът на ал.5 от чл.32 ДОПК не изисква доказаност на получаване на съобщението, а от друга – цел на изпращане на документ с обр.разписка е получаването му с конкретната специална пощенска услуга. Относно специалния ред за съобщаване по см. на чл.32 ДОПК на ответникът е указано /съдебно заседание от 08.12.2021г./ да представи допълнителни доказателства за връчване на Решение № 214/08.04.2019г. на жалбоподателя по реда на чл.29 ДОПК, при изчерпване на който ред е приложим особения ред по чл.32 ДОПК и служебно е изискана информация за актуални трудови договори на жалбоподателя за периода от 08.04.2019г. до 29.02.2020г. /дата на издаване на решението на Д ОДОП – Пловдив и дата на връчването му според твърденията на представителя на ответника/.

Разпечатката съдържа 24 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa89a536-16b8-4142-8a92-60a7bae57961