Акт от 25.03.2020, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 19 гр. В**, 25.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 25 февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В** В**

Членове: 1. АН**П**

2. В**

М** с участието на секретаря

В** К* и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** въззивно гражданско дело

№ 10 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.К.В. , Ц.К. Ж** и И.П.И. против Решение № 317 от 27.06.2019 г. постановено по гр.д. № 1901 по описа за 2018 г. на ВРС, в частта в която се отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл.109 ЗС, както и в частта за разноските против :

Б.И.Г., ЕГН:********** *** да бъде осъдена да премахне чрез събаряне изградените и ползвани от нея две сгради в ПИ с № ***, в УПИ № XVI 380, а именно: сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 43 кв.м. и сграда с идентификатор ***, представляваща постройка на допълващо застрояване с площ от 14 кв.м.;

Ц.В.М., ЕГН: ********** да бъде осъдена да премахне чрез събаряне изградените и ползвани от нея две сгради в ПИ с идентификатор ***, в УПИ № XVII 380, а именно: сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от

41 кв.м. и сграда с идентификатор

***, представляваща постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м.;

К.В. К**, ЕГН: ********** от гр. В**, к-с „К** Б**", бл.*, вх. *, ап. ** да бъде осъден да премахне чрез събаряне изградените и ползвани от него две сгради в ПИ с №

***, в УПИ № XVIII 380, а именно: сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 32 кв.м. и сграда с идентификатор ***, представляваща постройка на допълващо застрояване;

А.В. М**, ЕГН: ****** да бъде осъден да премахне чрез събаряне изградената и ползвана от него една сграда и изградената към нея пристройка в ПИ с №

***, в УПИ № XI 380, а именно: сграда с идентификатор

***, представлява еднофамилна жилищна сграда с площ от 18 кв.м.

М.Г.П., ЕГН: ********** да бъде осъдена да премахне чрез събаряне изградената и ползвана от нея една сграда в ПИ с №

***, в УПИ № VIII 380, а именно: сграда с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 49 кв.м.;

П.М.П., ЕГН: ********** *** да бъде осъден да премахне чрез събаряне изградената и ползвана от него една сграда и навес, изграден на северната част на сградата, в ПИ с №

***, в УПИ № XV 380, а именно: сграда с идентификатор

***.,

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, както и за незаконосъобразност и необоснованост, излага се , че е постановен в нарушение на процесуалните и материалния норми, както и в противоречие със задължителната за съдилищата практика, поради следното:

Излагат, че за да отхвърли иска по чл. 109 от ЗС в Решението си първоинстанционният съд е приел, че от страна на ищците не са представени доказателства за фактически действия от страна на ответниците, надхвърлящи обичайните ограничения на собствеността. Въззивниците считат, че този извод на съда не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото.

Сочат, че ответниците

Б.Г., Ц.М., К. К**, А.М., П.П. и М.П., владеят без правно основание обособени УПИ от имота на ищците, подробно описани в ИМ, което се доказало по делото от приетите като писмени доказателства констативни актове от 17.05.2016г. с номера от № 9 до № 14 на общ. В**, констативни актове от 18.05.2016г. с номера от № 15 до № 19 на община В** и от обясненията на самите ответници, дадени в о.с.з. по делото, проведено на 18.02.2019 год.

От показанията на свидетелите

Георги И. и Л** Д**, дадени в о.с.з. по делото проведено на 18.03.2019 год. се установило, както се твърди в жалбата, че ответниците възпрепятстват ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху процесния имот - нарушават правото им да го владеят и да го ползват лично или чрез трето лице. От страна на същите и по специално от страна на ищеца И.И. са правени многократни опити да влезе във владение на имота, , същият е бил възпрепятстван насила от страна на ответниците по делото.

От показанията на свидетелката

Д*** се установило, че същата е имала намерение да ползва процесния имот като отглежда в него зеленчуци, за осигуряване на спечеления от нея проект за социална кухня през 2000 год., но тя и ищеца И.И. не са допуснати от ответниците в имота, което я мотивирало да се откаже от това си намерение.

Излагат се доводи, че Решението, в обжалваната му част, е в противоречие с постановеното в TP № 31/ 06.02.1985 год. по т.д. № 10/1984 год. на ОСГК на ВС.

Изводът на съда, че не е доказано дали наличието на незаконно изградените постройки в имота на ищците, подробно описани в исковата молба, и ползвани от ответниците, пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост противоречи и на постановеното в Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 983/2010 г. на ВКС, на Решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011 г. на

ВКС, Определение № 407 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 4928/2017 г. на ВКС, както и на Тълкувателно Решение № 4/2015 год. На ОСГК на ВКС

Твърди се че в обжалваната част първоинстанционният съд не е извършил конкретна преценка на база на събраните по делото доказателства относно това, дали неоснователните действия на ответниците по недопускане на ищците в собственият им имот, и неоснователните им бездействия относно непремахване на изградените и ползвани от тях постройки в същия имот на ищците, създават на ищците пречки за упражняване правото им на собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновените.

Иска се да бъде отменено Решение № 317 от 2706.2019 г. постановено по гр.д. №

1901 по описа на PC гр. В** за 2018 год., в частта му в която са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите искове с правно основание чл. 109 от ЗС, подробно описани в исковата молба, и да бъдат уважени тези искове. Молят да бъде потвърдено решението , в частта , в която са уважени исковете по чл.108 ЗС, както и да им се присъдат разноските.

Въззиваемият К. К** е подал отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание се явяват ответниците

Б.И.Г. , Ц.В.М. и К.В. К**, които молат да се потвърди първоинстанционното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото съдържа реквизитите на чл. 236 от

ГПК и е постановено от родово компетентния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 и 109 ЗС .

В срока по чл.131 ГПК В едномесечния срок от ответниците Б.И.Г. ***, Ц.В.М. ***, А.В.М. ***, М.Г.П. *** и П.М.П. *** не е постъпил отговор на исковата молба и не е взето становище по исковете.

В едномесечния срок за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от ответника К.В. ***, в който е посочил, че през 1970г. на нуждаещи се жители им е било разрешено да бъдат оземлени с необработваема земя в района на гр. В**, като на родителите на ответника са били дадени 700кв.м. млада акациева гора, която е изчистена и в този имот е посторена селскостопанска сграда от 24 кв.м. и сграда от 38 кв.м. със собствени средства. Ответникът твърди, че от 1995г. плаща данък на сградата и земята. Имотът на ищците е в района на ТКЗС, а имотът, който им е даден е комасиран от ПК – В**.

От ответника А.В. М**е постъпил отговор, озаглавен жалба след срока за отговора на исковата молба,в която посочва същите обстоятелства като ответника К. К**.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, за установена следната фактическа обстановка: От представения по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание Решение на Поземлена комисия по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и наследство № 17, томVII, per. № 5568, дело № 665 от 16.09.2015г., на нотариус Т** А**, се установява, че ищците са признати за собственици на основание влязло в сила Решение № 27А от 19.05.1993г. на ПК – В** по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по наследство от Ц**Н**

К**, б.ж. на гр. В** на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Н**, общ. В** с административен адрес: с. Н**, ул. Дв** и п**, целият с площ от

7707 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор № ***, с номер на предходен план 1154 / без построените в поземления имот сгради/, до съседи на поземления имот по скица: ***, ***, ***, ***, ***, с права, както следва: Ул ид.ч. за Д.К.В. ***.ч. за Ц.К.Ж. и х/2 ид.ч. за И.П.И..

Правото на собственост на ищците е признато въз основа на представени писмени документи: удостоверение за наследници на общия им наследодател Ц**Н** К**, Решение № 27А от 19.05.1993г. на ПК – В** по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, скица, данъчна оценка и Заповед № КД-14-05-73 от 29.06.2012г. за изменение на кадастралната карта и регистрите на с. Н**.

От представеното удостоверение за наследници, изд.от Общ. В** на Ц** Н** К** б.ж. на гр. В**, починал на 28.11.1972г. , се установява, че ищците са негови наследници. Същият на 20.03.1956г. е закупил нива от 8.1 декара, от които един декар лозе и половин декар гора, находяща се в района на с. Н*, в местността „П**", видно от представения препис на нотариален акт за покупко- продажба № 38, том I, н.д. № 67/1956г. на В** народен съдия.

С решение № 27А от

19.05.1993г. на ПК – В** е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц** Н** К**, б.ж. на гр. В** на следните имоти: лозе от 1.000 дка, четвърта категория, нахоядщ се в землището на гр. В** в местността „П**", гори от 0.500 дка, четвърта категория, нахоядщ се в землището на гр. Видин в местността „П**" и нива от 6.600 дка, четвърта категория, нахоядщ се в землището на гр. В* в местността „П**" или общо 8.1 дка.

Със Заповед № РД-25-499 от