Решение № 13938 от 04.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13938 гр. София, 04.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110124579 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Н. В. Н. и М. В. Н. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в ..... като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания в срок, поради което претендира същите при условията на разделност, а именно:

11 428,13 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 2 133,29 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.; 47,30 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 10,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до 1 окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52179/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г., при следните квоти: по отношение на Н. В. Н. – 1/2, а именно: 5 714,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 1 066,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.; 23,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на М.

В. Н. – 1/2, а именно: 5 714,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 1 066,64 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 19.08.2021 г.; 23,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,04 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2021 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. В. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, тъй като заповед № ИК4056/24.10.1975 г. не е породила действието си, доколкото е издадена под условие за изплащане на обезщетение по чл. 90 ЗТСУ от ответниците, което оспорва да е доказано по делото. Не оспорва редовността на отчитането на топлинна енергия през исковия период.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира и разноски.

Ответницата М. В. Н. също е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че на 19.08.1985 г. е прехвърлила в полза на брат си своя дял от процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените срещу нея искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик 2 на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – заповед № ИК4056/24.10.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС, списък, представляващ неразделна част от протокол от 02.10.2002 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на адрес:

....., подписан от Н. В. Н., чието авторството не е оспорено и надлежно опровергано по делото, постановление от 27.04.2017 г. на .... за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част от апартамент № 2, находящ се в ....., писмо с изх. № КО-7000-60/1/17/09.2013 г. на Столична община, р-н „Надежда“, удостоверяваща идентичността на ...., както и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том ХII, нот. дело № 3632/1985 г. съдът приема, че ответникът Н. В. Н. се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същият се явява легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Действително по делото не е представен конкретен документ, удостоверяващ придобиването на апартамент № 2, находящ се в ...., ет. 1, от двамата ответници, но с оглед данните, удостоверени в процесната заповед № ИК-4056/24.10.1975 г. на председателя на ИК на СГНС /л. 15 от делото/, с която е признато правото им да го получат като обезщетение, то безспорно е налице индиция, че това обстоятелство впоследствие се е осъществило. Найнапред, това е така, тъй като идентичността на жилището се установява от представеното писмо с изх. № КО-7000-60/1/17/09.2013 г. на Столична община, р-н „Надежда“ /л. 14 от делото/, според което описаният в заповедта апартамент се явява идентичен с процесния имот, доколкото изрично в него е отразено, че .... си съответстват. На следващо място, наличието на фактическа и/или правна връзка с него ответникът Н. Н. е потвърдил, подписвайки се за представител на апартамент № 2 върху списъка на етажните собственици към протокола от 02.10.2002 г., което също поражда индиция, че към този момент това лице вече е имало права върху него. Следва да се отбележи още, че в тази насока и е фактът, че същият се е подписал и от името на абонат/клиент върху представените от третото лице – помагач талони за отчет, отнасящи се за апартамент № 2, находящ се в .... /л. 80-81 от делото/, чието авторство също не е оспорено от негова страна. Също така, по делото е представено и постановление от 27.04.2017 г. за налагане на възбрана на .... на КЧСИ върху 1/2 идеална част от апартамент № 2, находящ се в ...., ет. 1, заедно с избено помещение № 8 и 0,900 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, собственост на ответника Н. В. Н., насочена към обезпечаване на парично задължение на „Софийска вода“ АД по изпълнително дело № 20158630400227 по описа на същата.

Посоченото постановление е съставено от съдебния изпълнител в кръга на възложените му правомощия по установените ред и форма и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, поради което съдът приема, че въз основа на този документ може да се обоснове извод относно принадлежността на правото на собственост към датата на налагане на възбраната – 2017 г., а с това и преди исковия период.

Нещо повече, разпоредбата на чл. 483 ГПК предвижда, че съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този случай, проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната. Следователно, в изпълнение на законовите си 3 правомощия, преди да пристъпи към налагане на процесната възбраната съдебният изпълнител е извършил надлежна проверка относно принадлежността на имота, върху който тя е насочена, а това означава, че направените от него констатации следва да бъдат съобразени. В случая, дори и да се приеме, че изводите на съдебния изпълнител, направени в хода на изпълнителното производство, нямат обвързващо действие за настоящото производство, то следва да бъде съобразено обстоятелството, че същите се подкрепят от обстоятелствата, удостоверени във вече обсъдените по-горе заповед № ИК-4056/24.10.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС, списък към протокол от общо събрание на етажната собственост от 02.10.2002 г., както и представените от третото лице – помагач книжа по делото, свързващи посоченото като абонат/клиент лице с аб. № 126443, който съответства именно на процесния апаратмент № 2, находящ се в ж. к. „Надежда-1“, бл. 140, вх. А. Нещо повече, в случай, че се приеме, че обсъдената по-горе заповед действително не е породила действието си, тъй като е издадена под условие за изплащане на обезщетение по чл. 90 ЗТСУ, в какъвто смисъл е заявеното от ответника Н. възражение, то само въз основа на представения от ответницата Н. нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том ХII, нот. дело № 3632/1985 г. /л. 55-56 от делото/ може да се направи извод, че считано от датата на осъществяване на придобивната сделка - 19.08.1985 г. същият се легитимира като собственик на поне половината от процесното жилище - 1/2, на колкото се равнява и твърдяният от ищеца обем от правата му върху него. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие и на други юридически факти, които да са довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в рамките на исковия период - 01.05.2017 г. - 30.04.2020 г. Н. Н. се явява носител най-малкото на 1/2 идеална част от правото на собственост върху апартамент № 2, а това означава, че същият разполага с качеството на потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплащат цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение. В същото време обаче, не до такъв извод съдът достига по отношение на ответницата М. Н., тъй като по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че в рамките на исковия период тя е била носител на останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Както вече се посочи погоре, по силата на дарствената сделка от 19.08.1985 г., т. е. още преди исковия период, тя се е разпоредила в полза на брат си със собствената си 1/2 идеална част от него, като в случая няма основание да се приеме, че тя е носител и на останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че преди осъществяване на дарението от 19.08.1985 г. тя е била изключителен собственик на дарения имот, за да се приеме, че след разпореждането с дарената 1/2 идеална част от правото на собственост върху него тя е останала носител на другата такава, още повече, че възприемането на такъв извод би било в противоречие с вече изложеното по-горе по отношение на брат й Н. Н.. От страна на ищеца не са ангажирани други доказателства, обуславящи качеството потребител на топлинна енергия по отношение на ответницата М. Н. в рамките на процесния период, поради което ..... следва да понесе последиците от недоказването на това обстоятелство в процеса. То е било спорно в отношенията между страните по делото, доколкото с отговора на исковата молба от нейна страна изрично е оспорено да е негов собственик или ползвател, респ. да се намира в облигационна връзка с ищеца. В допълнение следва да се отбележи, че видно от служебно извършената от съда справка от НБДН /л. 21 от заповедното дело/ регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата Н. са различни от адреса, на който се намира процесният апартамент № 2, което от своя страна означава, че липсва дори индиция, че към настоящия момент тя разполага с каквито и да било вещни права върху него. Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че тя не се явява 4 материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, поради което по отношение на нея същите са неоснователни и следва да се отхвърлени само на това основание.

Разпечатката съдържа 20 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa89438f-07e8-4499-988c-118b372b1003