Определение № 985 от 15.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. Стара Загора, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500581 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.274- 278 и чл.410- 417 от ГПК във вр. с чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.

Обжалвано е Разпореждане № 1433/02.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 827/2024 г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено заявлението на „А.с.в./ АСВ/“ ЕАД, гр.С. против длъжника Т. Т. Ч. от с.О., *** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в частта, в която се претендират възнаградителна лихва в размер на 15, 20 лв. за посочения период от време, мораторна лихва 196, 59 лв. за посочения период от време, както и претедирано юрисконсултско възнаграждение над присъдените 50 лв. до претендираните общо 200 лв., със законните последвици от това. Частният жалбоподател счита, че обжалваното от него първоинстанционно Разпореждане било неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като излага своите подробни фактически и правни съображения за това, че ГПР не надвишавала императивно определената от законодателя граница, както и съображения относно дължимостта на юрисконсултското възнаграждение в пълен размер. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното Разпореждане в обжалваната му част, със законните последици от това.

Въззивният ОС- Ст.Загора, като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, доказателствата в делото на РС, приложимите материалноправни и процесуални норми и като се съобрази с константната съдебна практика на настоящия съд по идентични казуси, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

Производството по делото е било образувано пред РС- Чирпан по заявление на „А.с.в. /АСВ/“ ООД, гр.С. против длъжника му - пълнолетния български гражданин Т. Т. Ч. от с.О., *** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което в една своя част е било уважено и е била 1 издадена исканата Заповед, а в останалата част, в която се претендират възнаградителна лихва в размер на 15, 20 лв. за посочения период от време, мораторна лихва 196, 59 лв. за посочения период от време, както и претедирано юрисконсултско възнаграждение над присъдените 50 лв. до претендираните общо 200 лв. е била отхвърлена със съответните мотиви, като паричният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем.

С обжалваното Разпореждане заповедният съд е отхвърлил Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта му в която е било претендирано заплащане на възнаградителна лихва в размер на 15, 20 лв. за посочения период от време, мораторна лихва 196, 59 лв. за посочения период от време, както и претедирано юрисконсултско възнаграждение над присъдените 50 лв. до претендираните общо 200 лв.

РС е приел, че уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на ГПР над законовия максимален предел е нищожна поради противоречието й със закона и с добрите нрави. Но видно от представения от заявителя договор за кредит ГПР бил в размер на 49.98 %, който размер бил в пряко противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от петкратния размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет /МС/ на Република България /РБ/.

Също така заповедният съд е приел, че начислените суми за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 15, 20 лв. за посочения период от време, мораторна лихва 196, 59 лв. за посочения период от време, както и претедирано юрисконсултско възнаграждение над присъдените 50 лв. до претендираните общо 200 лв., се претендират неоснователно като дължими.

РС е приел, че ГПР бил определен в Рамково споразумение за потребителски кредити общо, без да са посочени параметрите на всеки един от компонентите, включени в него при отчитане на законовите допускания по Приложения № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. А съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката. Наред с това РС е приел, че в процесния договор при посочен размер на ГПР от 49.98 % не било ясно какви точно допускания съдържа, не било налице изрично и изчерпателно изброяване всички разходи, които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водело до 2 недействителност на целия договор на осн. чл.22 от ЗПК.

Разгледана по същество процесната ч.жалба се явява основателна и доказана, тъй като съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, Заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице сочените законови пречки по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като договорът не е нищожен поради противоречието му с нормата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите/ГПР/ не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Р.България. При извършената от въззивния съд служебна справка се установи, че за м.март 2024г. основният лихвен процент /ОЛП/, обявен от БНБ на осн. чл.35 от ЗБНБ е бил 0,00 %. Следователно размерът на законната лихва, който е равен на основния лихвен процент /ОЛП/ на Българската народна банка/БНБ/ за периода на забава, увеличен с 10 процентни пункта дава законна лихва е в размер на 10 %, чиито 5- кратен размер е равен на 50 %. и не е по-нисък от уговорения в договора между страни такъв от 49, 98 %.

Следователно неоснователно е било приетото в обжалваното Разпореждане на РС, че не било ясно какви точно допускания съдържа ГПР, не било изрично посочено и изчерпателно изброени всички разходи, които са свързани с кредита. В конкретния случай ГПР е точно и ясно посочен в писмения договор за кредит между страните. От друга страна непосочването на начина, по който е изчислен съобразно условията по Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В процесния договор ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин и липсата на конкретни данни не би попречила на потребителя да прецени обхвата на своето задължение към кредитора - заявител.

Неоснователно е прието в обжалваното Разпореждане, че претендираните суми в размер на възнаградителна лихва от 15, 20 лв. за посочения период от време и за мораторна лихва 196, 59 лв. за посочения период от време били незаконосъобразни, понеже видно и от съдържанието на Договора, те са били предварително уговорени, посочени и приети от длъжника - кредитополучател. В случая е без значение как е било уговорено заплащането на тези лихви(предварително или заедно с месечните погасителни вноски), понеже става въпрос за изпълнение на задължение, което законът допуска, че може да стане в уговорен между страните по договора начин и време.

3

Предвид горепосочените съображения въззивният съд намира, че обжалваното Разпореждане следва да бъде изцяло отменено, а делото да бъде върнато на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са евентуална законова пречка за издаване на исканата от заявителя- кредитор заповед за изпълнение.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274- 278 и чл.410- 417 от ГПК във вр. с чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 1433/02.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 827/2024 г. по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска.

ВРЪЩА делото обратно на РС- гр.Чирпан за издаване на Заповед за изпълнение по заявлението на „АСВ“ ЕАД, гр.С., освен ако не са налице законовите основания по чл.411, ал.2 от ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4