Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 628 от 30.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12472/2023
Вид
Решение № 628
Подписан
30.01.2025
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100512472 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14243 от 22.08.2023 г., постановено по гр. д. № 35296/2022 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от Н. П. П. срещу Столична община искове с правно основание чл. 124 от ГПК, че Н. П. П. е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: парцел ІІ – 324 и парцел ІІІ – 324 от кв. 119 по регулацонния план на гр. Нови Искър, кв. „Гниляне”, одобрен със Заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., при общи за двата съседни парцела граници по скица: парцел І – 324, парцел ІV- 318, находящи се в гр. Нови Искър, кв. „Гниляне”, идентични с поземлени имоти № *** и № *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК и поземлен имот № 180 по кадастрален план, лист 16 от 1960 г. за кв. „Гниляне”. Столична община е осъдена да заплати на Н. П. П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 3450 лв.

Решението е обжалвано от ответника Столична община, чрез гл. юрисконсулт на район „Нови Искър”- П. Е.-Д., като нищожно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излага оплакване, че първоинстанционният съд се е позовал само на свидетелски показания, но не е обсъдил в цялост представените от ищеца документи, с които той се легитимира като собственик, и неправилно е обсъдил 1 представените актове за общинска собственост. Сочи се, съдът не отчел представения акт за държавна, съответно общинска собственост, издадени на основание Разпореждане 404 от 28.10.1968 г. на Бюрото на Министерски съвет, като погрешно е приел, че актовете за общинска собственост не касаят процесния имот. Навежда се довод, че в актовете за държавна и общинска собственост ясно са описани имотите, техните граници, както и предходно съставените актове, които се отнасят за процесните имоти. Излага се възражение, че в саморъчното завещание, съставено от Н. М. П., на което ищецът се легитимира като собственик на процесните имоти, не с конкретизирани имотите, които се завещават, поради което това завещание не може да има правно действие за процесните имоти. Сочи се също, че представеният от ищеца договор за покупко-продажба се отнася за имоти в землището на с. Гниляне, м. „Ранова нива”, а процесните два имота не се намират в м. „Ранова нива”, с оглед на което жалбоподателят счита, че ищецът не може да се позовава на сделка с единия имот, съседен на процесните. Изтъква се, че предвид твърдението на ищеца, че владее и трите имота, и същият се е снабдил с нотариален акт само за ПИ № *** по КККР на гр. Нови Искър, но за другите два имота ищецът не е предприел съответните правни действия, той е бил наясно, че процесните имоти към 1991 г. са държавна собственост.

Въззивникът навежда и възражение, че ищците не могат да придобият по давност процесния имот, тъй като този имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се позовава на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ и на т. 2а от ТР № 6/10.05.2006 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2005 г. на ОСГК. Сочи, че ищецът не представил по делото документи, а и администрацията на гр. Нови Искър не разполага с такива, че е предприета процедура за възстановяване на собствеността върху обобщената земеделска земя, и предвид гореизложеното, следва да се приеме, че тя не е възстановена на собственика на процесните имоти. На следващо място, въззивникът излага оплакване, че при прилагане на придобивната давност съдът не е взел предвид факта, че ищецът не е владял имота необезпокоявано. Сочи в тази връзка, че ответната община се е противопоставила на упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота посредством процедурите по съставяне на актове за общинска собственост. Счита, че от събраните доказателства по делото не са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 от ЗС. Въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено.

Въззиваемата страна Н. П. П. е представил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че жалбата е неясна, немотивирана, бланкетна и необоснована, като изложените в нея твърдения не обосновават нито едно от сочените пороци на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 35296/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по предявени от Н. П. П. срещу Столична община искове за признаване за установено, че същият е собственик на основание давностно владение, упражнявано в периода 1967 г.- 2022 г., на недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с и идентификатор № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД- 2

18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр. Нови Искър, кв.

„Гниляне”.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик по силата на завещание от чичо му Н. М. П. на следните недвижими имоти: дворно място, находящо се в гр. Нови Искър, кв.

„Изгрев”, съставляващо парцел І-324 от кв. 119 по плана на гр. Нови Искър, кв. „Гниляне”, одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., с площ 550 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 73,10 кв.м.; парцел ІІ-324 и парцел ІІІ-324 от кв.

119 по плана на гр. Нови Искър, които са идентични с поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД -18-3/11.01.2012 г.; поземлен имот № 180 по кадастрален план, л. 16 от 1960 г. на кв. „Гниляне”, съхраняван в архива на Софийския кадастър.

Ищецът твърди, че с цел снабдяване с констативен нотариален акт на негово име за ПИ с идентификатор № ***, той поискал да се снабди с данъчна оценка на имота, но издаването на такава му било отказано от МДГ „Нови Искър” поради това, че трите гореописани парцела, които били декларирани като един имот, следвало да бъдат декларирани отделно и да се представи скица от АГКК за всеки от имотите. Твърди, че се снабдил със скица само за имот с идентификатор № ***, а по отношение на останалите имоти с идентификатори № *** и № *** по кадастралната карта били налице данни, че като техен собственик е посочен Столична община и същите са актувани като общински. Ищецът сочи, че тези процедури са били проведени без знанието на завещателя му и въпреки безспорно установеното негово и на праводателя му фактическо владение върху имотите. Твърди, че и трите имота са заградени с масивна ограда и никога завещателят, нито ищецът са губили владението върху тях. Сочи, че по сведения на праводателя му той е придобил имотите през 1967 г. с договор от бивш член на ТКЗС, но този договор не бил открит. Твърди се, че наследодателят П. от датата на закупуването на имотите през 1967 г. до смъртта си на 11.12.1991 г. ги е владял непрекъснато и необезпокоявано, и никой друг не е манифестирал намерението за своене на имотите. След смъртта на праводателят ищецът владеел имотите и ги декларирал в съответното данъчно подразделение, като от 1991 г. редовно заплащал данъци за тях. Ищецът претендира, че е собственик на процесните имоти на основание изтекла в негова полза и присъединена от праводателя му Н. П. придобивна давност в периода от 1967 г. до подаване на исковата молба, в който период праводателят му и той са упражнявали фактическа власт върху имотите явно и необезпокоявано, с намерение, че ги владеят за себе си, без това владение да е било оспорвано от когото и да било.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете. Излага възражение, че ищецът не е представил необходимите доказателства, които да установяват, че е собственик на процесните имоти. Сочи, че ищецът, който твърди, че владее и трите имота, се е сдобил с нотариален акт само за ПИ № ***, а за другите два имота не е предприел съответните действия, което според ответника означавало, че ищецът е бил наясно, че тези имоти към 1991 г. са държавна собственост. Изтъква, че ищецът не е 3 представил твърденият от него договор от 1967 г. за закупуване на имотите от бивш член на ТКЗС, а представеното саморъчно завещание няма конкретизиране на имотите, които се завещават, поради което същото няма правно действие за претендираните имоти.

Ответникът излага твърдение, че за имотите има издадени акт за държавна собственост и акт за общинска собственост. Поддържа, че съгласно § 42 от ЗИД на ЗОС тези имоти са общинска собственост.

След преценка на събраните доказателства въззивният съд фактическа страна: намира следното от

Със саморъчно завещание, съставено на 25.12.1977 г. от Н. М. П., същият завещал на племенника си Н. П. П. всичките негови имоти, вила с овощна градина, къщата с имуществото, апартамент в кв. ****, на третия етаж с покъщнината, както и всички пари, които се намерят след неговата смърт. Завещанието е обявено на 18.12.1991 г. от V нотариус при Софийски районен съд - С.М., за което е съставен протокол по н.д. № 2899/91 г., подписан от молителя Н. П. М. и нотариуса. В протокола е вписано, че съгласно представен смъртен акт Н. М. П. е починал на 11.12.1991 г. Съгласно представеното удостоверение изх.

№ 000164/10.04.2012 г. на СО - район „Възраждане” имената Н. П. П. и Н. П. М. са имена на едно и също лице.

От представените скици, издадени от СГКК, се установява следното:

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Нови Искър, ул. ****, с площ 597 кв.м., е идентичен с парцел І-324, кв. 119, и като собственик на този имот в КРНИ е вписан Н. П. П. въз основа на документ за собственост – „други № 199 от 30.01.1992 г., издаден от СРС”, като е посочено, че същият е собственик на 1500 кв.м.

Посочено е, че в имота попада жилищна сграда с идентификатор № ***.

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Нови Искър, ул. ****, с площ 505 кв.м., е идентичен с парцел ІІ-324, кв. 119, и като собственик на този имот в КРНИ е вписана Столична община въз основа на АОС № 28/01.10.1996 г.

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. Нови Искър, ул. „Спортна”, с площ 417 кв.м., е идентичен с парцел ІІІ-324, кв. 119, и като собственик на този имот в КРНИ е вписана Столична община въз основа на АОС № 29/01.10.1996 г.

Съгласно представеното удостоверение, издадено от ЕТ „УРСА”, изх. № 58-0042/28.01.2016 г., поземлени имоти № ***, № *** и № 00355353.261 по КК на кв. „Гниляне”, гр. Нови Искър, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, са идентични с УПИ І-324, УПИ ІІ-324 и УПИ ІІІ-324, кв. 119 от регулационния план на кв. „Гниляне”, одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., и с поземлен имот № 324 от архивен кадастър и с част от поземлен имот № 180 от л. 16 от 4 кадастралния план от 1960 г. за кв. „Гниляне”, район „Нови Искър”, Столична община.

Съгласно удостоверението имот с идентификатор № 000357.5353.115 е с площ 598 кв.м.; имот с идентификатор № *** е с площ 505 кв.м.; имот с идентификатор № *** е с площ 418 кв.м.

Според приетото заключение на СТЕ, действащият регулационен план на кв.

„Гниляне”, гр. Нови Искър, е одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г. на Гл. архитект на гр. София. Урегулирани поземлени имоти І-324, ІІ-324 и ІІІ-324 от кв. 119 по този регулационен план са идентични с поземлени имоти с идентификатори № 00355353.115, № *** и № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД18-3/11.01.2012 г. на ИД на АГКК. Преди регулационния план от 1984 г. за кв. „Гниляне” има одобрени регулационни планове от 1965 г. и от 1930 г., но по тези планове имотите са били извън регулация, т.е. за тях сега действащият регулационен план е първи. На комбинирана скица към заключението са изобразени имотите по кадастралната карта и по действащия регулационен план.