Решение № 13 от 14.03.2023, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кула, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно наказателно дело № 20231330200006 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Н. П. Ц. от гр. Кула против Наказателно постановление №22-0291-000593 от 29.12.2022г. на Началник на Районно управление на полицията гр. Кула, с което на жалбоподателя е наложена глоба по чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП в размер на 10 лева, и по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, за това, че на 27.10.2022 г., в 18:31 часа по път ІІІ-141 от гр. Г. за гр. Кула на кръстовището за село С. управлява колесен трактор ЛТЗ с рег.№ ... без да притежава СУМПС, нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП и без да представя СУМПС, нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Сочи, че не е извършил нарушенията, акта няма всички реквизити, не са описани нарушените разпоредби, свидетел по акта е колега на актосъставителя, в наказателното постановление не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателства, които го потвърждават и не са посочени нарушените законови разпоредби.

Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващия орган, Началника на Районно управление 1 на полицията гр. Кула, не се явява в съдебно заседание за изразяване становище по жалбата, но в придружителното писмо, с което изпраща административнонаказателната преписка моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди наказателното постановление.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателя Н. П. Ц. притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в България на 29.05.2012г и валидно до 29.05.2022г, което е унищожено.

Същия притежава валидно британско свидетелство за управление на МПС, издадено на 15.05.2019г.

На 28.10.2018г Ц. има последно регистрирано влизане в Република България и от тогава няма регистрирани излизания и влизания от страната.

На 27.10.2022г., след обяд, около 17:00ч жалбоподателя Ц. се движил с управляван от него колесен трактор ЛТЗ с рег.№ ... по път ІІІ-141 от гр. Г. за гр. Кула на кръстовището за село С.. Бил спрян за проверка от свидетелите С. и К., служители на РУ Кула. Установили, че не носи свидетелство за регистрация на трактора и свидетелство за управление. направили проверка в електронна система на МВР и установили, че свидетелството за управление е унищожено, тъй като е издадено друго такова в Англия. Издаденото в Англия обаче го бил забравил там и не могъл да отиде да си го вземе, тъй като имал забрана за напускане на страната.

На място за съдействие дошъл и свидетеля Т. И., също служител на РУ Кула, който установил също, че свидетелството за управление на Ц. е унищожено, тъй като е издадено друго такова в Англия. Този свидетел установил, че Ц. пребивава повече от три месеца в България, като установил кога за последно е влязъл в България и че от този момент е бил следствен със забрана за напускане на страната. Въз основа на това свидетеля И. съставил АУАН против жалбоподателя, който не подписал акта. Връчен му е препис обаче срещу подпис. В графата за подпис на свидетел, удостоверяващ отказ на нарушителя да подпише акта е положен подпис, но не е посочено името на 2 този свидетел.

Въз основа постановление. на акта е издадено и обжалваното наказателно

Фактическата обстановка се установи от разпитите на свидетелите С., К. и И., които са видели, че жалбоподателя е управлявал трактора и, че не носи СУМПС и СРМПС. От справка за влизанията и излизанията от страната за Ц. се установява, че последното му влизане е на 28.10.2018г От писмо на задграничен представител на МВР в Кралство Великобритания се установява, че на 15.05.2019г на Ц. е издадено британско свидетелство за управление.

От справка за документи за самоличност на Ц. е видно, че притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в България на 29.05.2012г и валидно до 29.05.2022г, което е унищожено.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:

От правна страна:

Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове.

При издаването на АУАН са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Не е отразено акта предявен ли му е за подпис или не, ако му е предявен отказал ли е да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел, чиито идентификационни данни да са посочени. В реквизита за подпис на свидетел, удостоверяващ отказ нарушителя да подпише акта има поставен подпис, но не е посочено на кой е този подпис, както изисква чл.42 ал.2 от ЗАНН. Визуално този подпис изобщо не прилича на подписите на тримата свидетели по делото, които са осъществили проверката.

Това е достатъчно основание да се приеме, че след като наказателното постановление е издадено въз основа на опорочен акт е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Освен това и по същество наказателното постановление следва да се отмени в частта, в която е наложено наказание за управление на МПС без да притежава СУМПС, по следните съображения:

Не е доказано жалбоподателя да не притежава свидетелство за 3 управление. Да, българското свидетелство за управление е унищожено, но Ц. има издадено британско свидетелство, което е валидно.

Не е доказано, че е пребивавал повече от три месеца в България, поради което това британското свидетелство да е станало невалидно. Всеизвестно е, че влизанията и излизанията се регистрират на ГКПП на база преценка на риска, а не се регистрират всички влизания и излизания. Това е очевидно и от факта, че последното влизане на Ц. в България е на 28.10.2018г, но на следващата година на 15.05.2019г той е бил във Великобритания и се снабдил в британско свидетелство за управление. Очевидно е, че е излязъл от страната след 28.10.2018г. Не е установено кога е влязъл в страната и дали са изминали три месеца, за да се изследва въпроса дали това е основание за изгубване валидноста на британското свидетелство за управление.

При това положение не може да се приеме, че последното му влизане в страната е на 28.10.2018г и респективно са изтекли три месеца, за да се снабди с българско СУМПС, след което британското свидетелство да е станало невалидно.

Единствено доказано е, че Ц. не е носил със себе си и не е представил свидетелството си за управление. Предвид изложеното наказателното постановление не може да бъде потвърдено.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0291-000593 от 29.12.2022г. на Началник на Районно управление на полицията гр. Кула.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в 14 дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4