Решение № 43 от 04.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110101291 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно и кумулативно съединени искове са с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът П. К. А. с ЕГН **********, притежаващ лична карта № **, изд. от МВР - Варна на **г. с постоянен адрес: **, действащ чрез пълномощника си адв. К. Т., член на Варненска адвокатска колегия с личен № ** по карта № **, кантора с адрес: **, съдебен адрес: **, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника „А. Б. Б." ЕООД, със седалище и адрес на управление: **, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от Х. М. М., П. В. и В. Т. – управители, сумата от 1799,99 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена част от главница, дължима по силата на Договор за потребителски кредит от 16.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2014 г.

1 до окончателното й изплащане, сумата от 95,12 лв., представляваща договорна лихва за периода 22.11.2020 г./22.11.2010год. по изп.лист/ до 21.07.2012 г., сумата от 13,81 лв., представляваща обезщетение за забава от 21.07.2010 г. до 22.11.2011 г., както и сумата от 292,72 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, от които 38,18 лв.

- държавна такса и 254,54 лв. - адвокатско възнаграждение., което задължение е обективирано в изпълнителен лист от 08.09.2014 г., издаден по ч. гр. дело № ** по описа за 2014 г. на Районен съд - гр. Варна, въз основа на което е образувано изпълнително дело № ** по описа за 2014 г. на ЧСИ Н. Г., поради погасена по давност възможност на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си, както и поради погасено по давност вземане.

Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2014 г., издаден по ч. гр. дело № ** по описа за 2014 г. на Районен съд - гр. Варна, П. К. А. с ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на „Т. Б. А. К." ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, вписано в Агенция по вписванията -Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от В. А. Г. с ЕГН ********** изпълнителен директор, сумата от 1799,99 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена част от главница, дължима по силата на Договор за потребителски кредит от 16.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата от 95,12 лв. /деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 22.11.2020 г. до 21.07.2012 г., сумата от 13,81 лв. /тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава от 21.07.2010 г. до 22.11.2011 г., както и сумата от 292,72 лв. /двеста деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, от които 38,18 лв. - държавна такса и 254,54 лв. - адвокатско възнаграждение.

По молба на „Т.Б. А.К." ЕАД с входящ № 6210 от 24.09.2014 г. и с 2 постановление на съдебния изпълнител от 24.09.2014 г. е образувано изпълнително дело № 20147160401513 по описа за 2014 г. на ЧСИ Н. Г., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с peг. № 716.

С уведомление за извършено прехвърляне на вземане (цесия), ищецът П.

К. А. е уведомен, че с Договор за прехвърляне на парични вземания „Т. Б. А.

К." ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от В. А. Г. с ЕГН ********** -изпълнителен директор, в качеството си на цедент, е прехвърлило на "А. Б. Б." ЕООД с ЕИК **, в качеството си на цесионер, всички свои вземания към П. К. А., произтичащи от Договор за потребителски кредит, заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии. Поради което с молба от 09.06.2015 г. цесионерът "А. Б. Б." ЕООД с ЕИК ** е поискал конституирането си по горецитираното изпълнително производство. В рамките на повече от 2 години от образуване на изпълнителното производство, валидни изпълнителни действия не са искани от взискателя и не са предприемани от съдебния изпълнител.

На 27.05.2022 г. - почти 8 години след образуване на изпълнителното производство, „А. Б. Б." ЕООД депозира пред ЧСИ Н. Г. молба за предприемане на изпълнителни действия.

Счита, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 3702 по описа за 2014 г. на Районен съд - гр. Варна е погасено по давност, тъй като: От образуването на изпълнителното дело до 27.05.2022 г. не са поискани и не са извършвани каквито и да било валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Поради това счита, че още на 24.09.2016 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (т.нар. „перемпция").

Съгласно TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

3

След настъпилата перемпция в изпълнителното производство взискателят не е предприел каквито и да било действия за събиране на вземането си в продължение на още четири години.

Въз основа на горното счита, че възможността ответното дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си е погасена по давност на 24.09.2021 г. в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.

Искането от 27.05.2022 г. от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, както и наложеният от съдебния изпълнител на 14.11.2022 г. запор на банкови сметки на длъжника след 24.09.2021 г. са действия, предприети в условията на прекратено по закон изпълнително производство.

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.

Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имуществото му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

4

Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяването на възможността за иницииране на ново изпълнително производство или предприемане на нови изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че с депозираната молба са отправени искания и съдебният изпълнител е предприел действия по налагането на запори на банковите сметки на длъжника.

Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес, а факт е, че такъв е налице и е подробно описан погоре.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. К. Т. от ВАК, поддържа иска и моли за положително произнасяне по него. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмена форма възразява срещу иска.По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните , а и от изисканото за нуждите на настоящото дело изпълнително производства се установява , че по ч.гр.дело №3702/2014год.на ВРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който длъжникът П. К. А., с ЕГН ********** с адрес: ** да заплати на кредитора „Т. Б. А. Банк” ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, представлявана от изпълнителен директор И. С. И. и Ц. С. П.,сумата от 5

1799.99 лева /хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена част от главница, дължима по силата на Договор за потребителски кредит от 16.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от 95.12 лева /деветдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2012г. до 22.11.2010г., сумата от 13.81 лева /тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава от 21.07.2010г. до 22.11.2011г., както и сумата от 292.72 лева /двеста деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, от които 38.18 лв. – държавна такса и 254.54 лв. – адвокатско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит от 16.09.2008г.

Не е спорно между страните , че след издаване на изп.лист е образувано изп.дело № 1513/2014год. на ЧСИ Н. Г. с рег.№ ** при НК,район на действие ВОС. След образуване на изпълнителното производство , кредиторът “Т. Б.

А. К. “ ЕАД е прехвърлил вземането си на „АПС Б. Б.“ ООД. Въз основа на молба вх.№1955/05.06.2015год. с разпореждане от 09.06.2015год. като взискател в производството по изп.дело № 1513/2014год. е конституиран „А.

Б. Б.“ ООД.

Видно от изисканото за нуждите на настоящото дело изп.дело №1513/2014год. действия по събиране на присъдените вземания са извършвани до 25.11.2014год., когато ЧСИ е наредил да бъдат преведени по сметка на взискателя 889.04лева.Така преведената сума,представлява част от направеното от страна на длъжника плащане в размер от 1000лева.Видно от протокол за извършено погасяване от 24.11.2014год. сумата от 889.04лева покрива следните пера: 95.12лева -неолихвяемо вземане договорна лихва;13.81лева – неолихвяемо вземане лихва за забава;292.72лева разноски по гр.дело;350лева юк.възнаграждение за изп.дело, 65.39лева законна лихва върху 1 799.99лева и 72лева такси по изп.дело.