Решение № 6 от 11.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601071 по описа за 2022 година

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу присъда по н.о.х.д №3489/2020г. по описа на СГС – НО, 12 с-в, с която съдът:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. К. Д., роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2019г., около 18.50 часа, в гр.София, на автомагистрала „Струма“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег.№ ***, като се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр.София към гр.Перник и в района на 1830 м. след началото на магистралата, при движение в най-лявата пътна лента, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл.20., ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия

“, като при мокра пътна настилка, излизайки от ляв по посоката му на движение завой, преминал през локва, което довело до моментна загуба на управлението на автомобила, като при последващо завъртане на волана първоначално надясно, а след това наляво, вкарал автомобила в траектория със завой на ляво, което довело до изгубване на контрола над управлението на същия, отклонил се на дясно и последвало ПТП със скорост от не по-малко от 108 км/ч със спрелия в дясно спрямо посоката му на 1 движение в началото на крайпътна отбивка /на около 1830 м. след началото на магистралата/, лек автомобил марка „Ауди“, модел А4 , с рег.№*** и по непредпазливост причинил смъртта на водача на същия лек автомобил, Л. Р. П. с ЕГН-**********, поради което и на основание чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал1, пр.З от НК и чл.54 от НК, му наложил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП:

„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.21, ал1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за ППС от категория „Б“ на автомагистрала 140 км/ч“.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШИЛ подсъдимия Т. К. Д. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.З и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪДИЛ подсъдимия Т. К. Д. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 1376.30 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, по сметка на СГС - сумата от 9090.00 лв. / девет хиляди и деветдесет лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В съдебно заседание пред въззивният съд прокурорът пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители - адв. П. също пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Частните обвинители А. И. и А. П., поддържат становището на повереника Защитникът на подсъдимия — адв. Н. пледира за оправдателна въззивна присъда, а при условията на евентуална защита за намаляване на наказанието.

Подсъдимият Т. К. Д., в правото си на лична защита поддържа становището на защитника си. Като последна дума моли да бъде оправдан.

САС, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд обосновано, а по същество правилно установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. К. Д. е роден на ***г. в гр. ***, българин е, български гражданин, разведен е, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********. Към 24.09.2019г.

2

/датата на деянието/, Т. Д. притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №283677951, за категории Д и Е, издадено от ОПП-СДВР, на 18.07.2013г., валидно до 18.07.2023г.

На 24.09.2019г., около 18.50ч., подсъдимият Т. К. Д. се движел по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ Х5“ с рег.№ ***. В автомобила, на предна дясна седалка, пътувала свидетелката Г. Г., която не следяла пътната обстановка, тъй като гледала в телефона си.

Движението на подсъдимия по автомагистралата се осъществявало в светлата част на денонощието, при добра видимост и превалявания от дъжд на интервали.

Към 24.09.2019г. автомагистрала „Струма“ била предназначена за движение на ППС в двете посоки. Пътното платно в посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, било с широчина 11 метра и се състояло от три ленти за движение, две от които активни, с широчина от по 4 метра и една аварийна лента с широчина 3 метра. Активните пътни ленти били разделени по между си с единична прекъсната линия M3 от ППЗДвП, а аварийната лента, която се намирала най-вдясно на платното за движение, била разделена от дясната активна пътна лента с единична непрекъсната разделителна линия Ml от ППЗДвП.

Пътното платно било покрито с асфалт, едрозърнест, без дупки и неравности. Асфалтът бил мокър, тъй като от нощта на 24.09.2019г. до 21.00ч. на същата дата, превалявал на интервали дъжд. На места по платното за движение в посока от гр. София към гр. Перник, имало участъци с концентрация на по-голямо количество вода. На около 1830 м. след началото на магистралата, в описаната посока, се намирала крайпътна отбивка, разположена в дясно от пътното платно, предназначена за изграждането на бъдеща бензиностанция „ОМВ“.

Отбивката била оградена с метална мрежа. В ляво до пътната отбивка и в дясно от аварийната пътна лента, непосредствено до нея, имало ров с дълбочина 3-4 метра.

На 24.09.20219г., около 14.00ч., свидетелката А. И. и мъжът, с който тя живеела на съпружески начала, свидетелят З. З., се движели по автомагистрала „Струма“ с посока от гр.

София към гр. Перник. Свидетелката И. управлявала лек автомобил марка „БМВ“ със скорост от около 110 км/ч. Когато достигнали с автомобила на около 1850 метра от началото на магистралата, поради мокрото пътно платно и наличието на участъци с концентрация на по-големи количества вода, свидетелката И. загубила управлението над автомобила, той прелетял на 7-8 метра на дясно от платното за движение и паднал в рова, който се намирал в дясно от аварийната пътна лента, в посоката на движение на превозното средство. Там автомобилът се установил върху четирите си гуми. Свидетелите И. и З. напуснали превозното средство. Свидетелката И. позвънила по телефона на сина си Л. Р. П. и му съобщила за инцидента, както и за обстоятелството, че колата им трябва да бъде извадена от рова. Л. П. позвънил на свой познат — свидетеля А. П., който имал специализиран автомобил за пътна помощ и го помолил да отиде на мястото на инцидента и да извади автомобила на родителите му. Свидетелят П. тръгнал веднага към мястото. Когато свидетелят пътувал към мястото, на което се намирал катастрофиралия автомобил, започнало да вали проливен дъжд. Стигайки там, той отворил мрежата, с която била 3 заградена пътната отбивка, находяща се в дясно от рова и вкарал специализирания автомобил на заден ход в отбивката, като го позиционирал така, че да е най-близо до лекия автомобил БМВ. Малко след него на мястото пристигнал и Л. П., с управлявания от него автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с per. № ***. П. паркирал управляваното от него превозно средство непосредствено до входа на отбивката, на около 50 см. от оградната мрежа. Тогава майка му - свидетелката И., позвънила на племенницата си, която дошла с нейния автомобил и превозила свидетелите И. и З. до гр. София.

Л. П. започнал да оказва помощ на свидетеля П., като му държал спирачката на камиона, за да извадят автомобила на родителите му от рова. Ваденето било трудно, защото асфалтът бил мокър и колата се вкопавала. Л. П. ту отивал при свидетеля П., ту се връщал в неговия автомобил, защото там му било по-топло. И двамата с П. вече били мокри, тъй като дъждът ту спирал, ту завалявал отново. Когато свидетелят П. вече почти бил извадил автомобила от рова, Л. П. бил в лекия автомобил Ауди, седял на предна лява седалка, седалката на шофьора.

В този момент с посока от гр. София към гр. Перник продължавал да се движи подсъдимият Т. Д. с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ Х5 с рег.№ ***.

Когато подсъдимият достигнал на около 1830 метра след началото на магистралата, се движел в лявата пътна лента със скорост от около 159 км/ч, при максимално разрешена скорост на движение за автомобили категория „В“ в съответния пътен участък от 140 км/ч.

При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобила била 224 метра.

Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, била превишена и несъобразена с атмосферните и пътните условия — валяло дъжд, асфалтът бил мокър, на места имало участъци с концентрация на по-големи количества вода. Непосредствено преди 1830 метър от началото на магистралата, имало ляв завой по посоката на движение на лекия автомобил БМВ. В най-лявата активна пътна лента, в която се движел подсъдимият, имало преходна зона, в която се променял напречния наклон на платното за движение и се образувала плавна гърбица. Именно в задната част на тази преходна зона, в левия край на лявата пътна лента, при по-силен валеж можело да се събере до няколко милиметра вода и да възникне явлението аквапланинг в левите колела на автомобила, съответно водачът да загуби контрол над управлението му.

В този момент по платното с посока от гр. София към гр. Перник се движел с лек автомобил и свидетелят Д. Х.. Подсъдимият, с управляваното от него превозно средство, изпреварил автомобила, управляван от Х. и продължил да се движи в лявата пътна лента по посоката му на движение. Излизайки от левия завой, който бил плавен, движейки се в лявата пътна лента, автомобилът, управляван от подсъдимия, навлязъл в концентрирани зони с по- голямо количество вода върху платното за движение. Това обстоятелство било възприето от свидетеля Х.. Поради движението със скорост по-голяма от критичната за явлението аквапланинг, автомобилът на подсъдимия се отклонил надясно, като навлязъл в зоната на уширението и отклонението, намиращи се в дясно от аварийната пътна лента. Там настъпил удар между челната лява част на БМВ-то и дясната задна част на лекия автомобил 4

Ауди, при което двата автомобила се отклонили към рова, намиращ се между дясната граница на аварийната лента и зоната на отклонението за бъдещата бензиностанция „ОМВ“.

Двата автомобила пропаднали в рова, като автомобилът Ауди, в който се намирал Л. П., се обърнал с гумите нагоре и така се установил в рова по таван, а автомобилът БМВ, управляван от подсъдимия Д., се установил върху дясната си странична повърхност.

Удара между двете превозни средства е настъпил на около 24.1 метра след мерната линия и на окол 5.6 метра в дясно от дясната граница на аварийната лента.

Техническата причина, довела до възникване на ПТП-то, било движението на превозното средство, управлявано от подсъдимия Т. Д. с технически несъобразена скорост с атмосферните условия и пътната настилка - мокра пътна настилка, образували се зони с концентрация на по-големи количества вода върху пътното платно. При движение на автомобила със скорост от 159 км/ч опасната му зона за спиране била 224м. При движение на автомобила със скорост от 80-120 км/ч и по-ниска, не би се стигнало до явлението аквапланинг, съответно до загуба на управление над превозното средство.