Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 01.11.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 826/2022
Вид
Решение № 311
Подписан
01.11.2022
В сила
16.11.2022
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 311 от 01.11.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановено по АНД № 826 по описа за 2022 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 09.09.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият А. Д. С. от град Хасково да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс - за това, че на 26.06.2022 г. в град Хасково, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 21-1253001045/09.07.2021 г., издадено от Началник - група към ОД на МВРгр.Хасково, Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 12.10.2021 г. на основание чл.64, б. „б“, вр. чл.58, ал.1 от ЗАНН, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние - на 26.06.2022 г. в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *******, без съответно свидетелство за управление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Защитникът на подсъдимия А. Д. С. – адв. Д. Г. от АК - Хасково, редовно призован, се явява лично, като заявява, че ще ползва изцяло и само от събраните в досъдебна фаза материали. В хода на съдебните прения пледира, че били налице предпоставките неговият подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК в минимален размер, каквото искане към съда отправя.

Подсъдимият А. Д. С. от град Х., редовно призован, се явява лично, като заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на досъдебното производство писмени материали и не желае събирането на допълнителни доказателства. Разбира повдигнатото му на ДП обвинение и се признава за виновен по него. В хода на съдебните прения изразява съжаление за случилото се и готовност то да не се повтаря в бъдеще, а при упражняване правото си последна дума моли съда за налагане на административно наказание „глоба“ в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Д. С. е роден на **.**.**** г. в град Х., същият е 1

*******************, с адрес за призоваване: гр.**************.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1434, издадена от Районен съд – Хасково на 27.06.2022 г., подс. А. Д. С. от град Хасково не е осъждан към датата на извършване на процесното деяние. Не са вписани данни подсъдимият да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. За него са събрани данни за личността, като в представената справка е отразено, че няма регистрирани криминални прояви и заявителски материали, не са налице данни за нарушаване на обществения ред, ползва се с добро име сред съседите, има данни за трудова ангажираност като шофьор. Трудови доходи не получава, не притежава недвижимо имущество, има регистрирано на негово име моторно превозно средство, според отбелязаното в попълнената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Установено, в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие, е, че към 26.06.2022 г. подс. А. С. бил неправоспособен водач на МПС. Въпреки това, на 26.06.2022 г. около 12:55 часа, подс. А. С. управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № ******* по ул. „Акация“ в гр. Хасково до бл. 14, когато бил забелязан от полицейските служители при РУ на МВР-гр.Хасково - свид. С. Д. Г. и свид. Г. А. Т., които се придвижвали със служебен автомобил като част от автопатрулен разчет АПР № 251. Тъй като полицейските служители имали информация, че водачът А. С. е неправоспособен и управлява посочения автомобил и преди процесната дата, въпреки липсата на правоспособност, те подали звуков и светлинен сигнал за спиране на автомобила, но подс. А. С. не спрял управлявания от него автомобил, а ускорил скоростта си на движение, след което се насочил по ул.

„Ястреб“, после по ул. „Айтос“, и накрая по ул. „Могила“ в гр.Хасково, където до дом № 3 спрял, слязъл от автомобила и бил установен от полицейските служители в двора на имота на ул. „Могила“ № 3.

Полицейските служители го попитали защо не е спрял, а подсъдимият отговорил, че нямал СУМПС и затова се притеснил и не спрял на подадения звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил. От направената в момента справка от полицейските служители чрез оперативен дежурен при РУ на МВР - гр.Хасково в информационните масиви на МВР, се установило, че подс. А. С. е неправоспособен водач, а също и че процесното му деяние се явява второ нарушение в рамките на година за управление на МПС без СУМПС. Срещу А. С. бил съставен АУАН с бл.№ 128281/26.06.2022 г. за нарушение по чл.150 от Закона за движение по ф пътищата (ЗДвП).

В хода на образуваното досъдебно производство било установено, че подс. А. С. бил наказан по административен ред с Наказателно постановление № 21-1253-001045/09.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВРгр.Хасково, Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 12.10.2021 г. на основание чл.64, б.„б“, вр. чл.58, ал.1 от ЗАНН, за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, като горепосоченото наказателно постановление му е връчено лично, видно от 2 заключението на вещото лице по назначената по делото графическа експертиза.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния ред в производството по Глава 28 от НПК, както и от заключението на вещото лице по назначената по делото графическа експертиза, което възприема като компетентно и безпристрастно изготвено.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.

По делото се установи по безспорен начин, че подсъдимият А. Д. С. от град Хасково, на посочената в акта на прокуратурата дата, в град Хасково, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *******, без да е правоспособен водач, т.е. без да притежава към тази дата валидно СУМПС, издадено на негово име за съответната категория – категория „В“, каквато е изискуемата се това моторно превозно средство. Тези му действия са осъществени в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-1253-001045/09.07.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-гр.Хасково, Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 12.10.2021 г. на основание чл.64, б.„б“, вр. чл.58, ал.1 от ЗАНН, поради необжалването му от нарушителя, след като е било надлежно връчено лично на подсъдимия на 04.10.2021 г. С оглед така възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП - Хасково, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 343в, ал. 2 от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е 3 осъществено чрез действие – управление на моторно превозно средство, без свидетелство за управление на МПС от съответната категория, което действие е осъществено в период от време, съобразно предвиденото в наказващата норма, след като преди това за такова деяние, подсъдимият е бил санкциониран по административен ред с наказателно постановление и то преди по – малко от година след влизане в сила на санкционния акт.

Изложеното обосновава и наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за съставомерност на деянието по чл.343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, установени по делото по положителен и недвусмислен начин от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, което е и единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние вече е била ангажирана преди по – малко от една година и отговорността му по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за деяние, наказуемо по реда на ЗАНН и всяко квалифицирано като нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата. Съгласно утвърденото вече виждане в съдебната практика с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 7.06.2016 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2016 г., ОСНК, докладчик съдията Галина Тонева, установено с целия набор от доказателствени средства по НПК е узнаването от подсъдимия не само, че има издадено срещу него наказателно постановление, за административно нарушение, свързано с управление на МПС без да притежава валидно СУМПС, издадено на негово име, но и то е влязло в законна сила и то преди по – малко от година преди датата на процесното управление на МПС.

За извършеното от подсъдимия А. Д. С. от град Хасково престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. С престъплението не са нанесени съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият към момента и към датата на извършване на процесното деяние не е осъждан. В резултат на изложеното дотук, съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.

При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца в лицето на подс. А. Д. С. от град Хасково, съдът намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия – същият следва да се приеме, че е оказал съдействие в хода на разследването, имал е изцяло положително процесуално поведение в съдебна фаза. Подсъдимият е в млада възраст и с необременено съдебно минало, съобразно изложеното по – горе и за него са събрани характеристични данни, които би могло да се приеме, че го характеризират в 4 положителен план, при това изцяло. Административното наказание е необходимо да бъде съобразено и с материалното състояние на подсъдимия, което изискване, от събраните по делото данни, следва да се приеме, че е изпълнено. Така наложеното административно наказание, съобразно установения минимум, се явява в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и съобразено с имущественото му положение. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение, независимо от размера на това наказание. Всъщност липсва и юридическо основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК, с оглед редакцията на разпоредбата на чл.